Как Киселова осуети опита на Радев за саботаж на еврото

Коментар на Даниел Смилов:

Предложението на президента Румен Радев за референдум за приемане на еврото от догодина в крайна сметка разкри истинската си същност: става дума за опит в последния момент да се саботира членството на страната в еврозоната. Мнозина призовават Радев просто да признае истинската си цел. Но всъщност не е нужно.

От технологична гледна точка, тъй като е ясно, че подобен референдум няма да бъде одобрен от парламента, президентът се е надявал да атакува отказа пред Конституционния съд. Всичко това би отнело месец-два, а решението на КС би могло да се проточи и още във времето. Това би предотвратило или поне забавило решение на Съвета на ЕС за българското членство, което пък реално ще го отложи поне още с година. Освен прословутия конвергентен доклад за изпълняването на условията от страна на България, решението на Съвета за приемане в еврозоната се базира и на препоръка от държавите от еврогрупата. Достатъчно би било такава препоръка да не дойде заради усложненията покрай предложението за референдум, за да бъде отложена България.

Така че, ако страната беше влязла в процедури по формален отказ от страна на НС на предложението на президента и негово обжалване пред КС, независимо от развоя на събитията, саботажът би постигнал основната си цел – оставането на България извън еврозоната за неопределено време.

Нестандартното решение и изпълнението му от Киселова

На този фон партиите от мнозинството – или по-голяма част от тях – взеха нестандартното решение да не допуснат предложението на президента за разглеждане от НС. Идеята изглежда тръгна от ГЕРБ, но в неин реализатор се превърна доц. Наталия Киселова – председателя на парламента. Недопустимостта на предложението на президента ѝ даде основание да го остави без разглеждане от парламента. Част от идеята е, че като няма решение на НС, няма да може да има и обжалване пред КС.

Подобен хитроумен отговор на провокацията на президента Радев има обаче своите проблеми. В нормална обстановка би било редно НС да уважи президента с формален отказ на предложението му. Може да се спори и дали действията на председателя на НС отговарят на всяка буква на закона и особено на правилника на парламента. Но основното е, че действията на Киселова в случая стъпват на изключително здрава и принципна основа:

1. Тя - като председател на НС и конституционалист - има особена отговорност за проверката на конституционносъобразността на актовете на НС. Искането на президента всъщност кара НС да взема решения по противоконституционна политика. Киселова има право на преценка и недопускане на подобни провокации;

2. Ако мнозинството в НС не е съгласно с нейното решение, то може да я отстрани. В случая президентът всъщност бетонира поне временно Киселова на поста ѝ, защото голямо мнозинство в парламента одобрява действията ѝ по референдума на Радев;

3. В крайна сметка макар председателят на НС да отклони искането на президента, отговорността за решението е на мнозинството: ако не го споделя, то може да предприеме необходимите действия, включително да отстрани и председателя;

4. Предложението на Радев за референдум е безспорно противоконституционно. Неслучайно секретарят по правни въпроси Крум Зарков напусна поста си заради този президентски ход. В решението на КС от 2024 година за референдума на "Възраждане" има изчерпателна аргументация защо НС не може да отлага членството на България в еврозоната при положение, че изпълняваме критериите за членство. Накратко, в момента, в който с конвергентния доклад се установи, че България отговаря на критериите, за нас се задейства и правното задължение да влезем в еврозоната. Този доклад, който сме го поискали съвсем легално и легитимно, ще излезе след три седмици. Сигналите са, че ще е позитивен, което означава, че България отговаря на условията за членство. Така или иначе, ако се беше стигнало до референдум след месец, два, той би бил противоконституционен, доколкото щеше да е в противоречие с валидни международни и европейски задължения на страната ни. Т.е. Радев съзнателно иска нещо, за което знае, че е противоконституционно по принцип;

5. Киселова заложи професионалната си репутация, за да се противопостави на една противоконституционна провокация, което ѝ прави чест.

Особено опасното на президентския саботаж на българското членство в еврозоната е неговата (псевдо) демократична мотивировка. Хората не били се изказали по въпроса за еврото и президентът искал да им даде думата, видите ли. Аргументът, че българите не са имали възможност да се произнесат по въпроса за членството в еврозоната е куриозен. През последните четири години гражданите се произнесоха седем пъти по въпроса за управлението на страната на парламентарни избори. Седем пъти произведоха големи парламентарни мнозинства от политически представители, които ясно са заявявали еврото като основна стратегическа цел за България, която трябва да бъде постигната в максимално кратък срок.

Тези седем избора са уникално упражнение в историята на демокрацията. Те са и абсолютно достатъчна демократична легитимация за членството на страната в еврозоната. Седем парламентарни избора в рамките на няколко години са от политическа гледна точка по-тежък аргумент от един референдум, който би завършил най-вероятно с малка разлика в една или друга посока.

Пряката демокрация няма по-голяма сила от представителната. И двете форми гарантират легитимност. Седем парламентарни избора в кратък период значат много от гледна точка на легитимността на дадена позиция.

Това е истинската легитимация на присъединяването ни към еврозоната

Всъщност, много по-важно е, че от поне 2005 в България има големи парламентарни мнозинства в подкрепа на еврото, отколкото един изолиран референдум, на който да се вземе решение в една или друга посока (и вероятно с малка разлика). Инцидентни допитвания до народния вот имат своята тежест, но тя не може да се сравнява със стратегически и систематично изразявано отношение в рамките на две десетилетия. Еврозоната не е просто изолиран управленски въпрос – като например построяването на един АЕЦ, сметище или язовир. Това е системен проблем за управлението на страната, който е свързан с цялостните стратегии на политическите партии в България. Затова фактът, че тези партии в продължение на десетилетия са генерирали широки мнозинства в полза на еврото е решаващ. Това е истинската легитимация на присъединяването ни към еврозоната, а не евентуалните резултати от един инцидентен референдум, който ще бъде използван основно като строева подготовка на русофилския популизъм в България.