Експертите подкрепят България в спора за „Южен поток“

Докато Украйна се бори с безредиците в източните си региони, една доста по-съществена битка се води под земята и се решава от количествата природен газ и милиардите, които всяка година текът по тръбопроводите от Русия към Европа.

Руският енергиен гигант „Газпром” в момента задоволява над 30% от газовите нужди на Европейския съюз (ЕС) – повече от половината, от които минават през Украйна.

„Южен поток” трябва да осигури алтернативен и по-сигурен маршрут от украинския. Газопроводът ще транспортира около 63 милиарда кубически метра газ годишно през Черно море, България, Сърбия, Унгария и Словения към Италия. Тръбопроводът с дължина 2380 км, финансиран от „Газпром”, се очаква да струва около 17 милиарда EUR.

Проблемът е, че ЕС не е съгласен една и съща компания да експлоатира и да притежава газопровода. Русия твърди, че държавният „Газпром”, който често е собственик както на тръбите, така и на протичащия по тях газ, в много източноевропейски страни, е единствената компания с право за износ на газ, пише водещият икономист Мартин Банкс в сови материал, публикуван в изданието European Business Review.

Скандалът се разрасна драматично, след като българският парламент се опита да подкрепи „Газпром” чрез промени в Закона за енергетиката с цел да изключи газопровода по дъното на Черно море от правилата на ЕС. България е главна сцена на „бойните“ действия, казва Банкс, тъй като доставката на тръбите трябва да започне този месец (бел. ред. май 2014 г.), а строителните работи стартират от България през Сърбия в рамките на следващия месец. Тръбите за подводната част ще започнат да се полагат през есента.

И Русия, и България си дават сметка колко важно е тръбопроводът да бъде освободен от правилата на ЕС за конкуренцията. Будапеща и Сърбия, която кандидатства за членство в ЕС, също настояват за изграждане на тръбопровода.

София твърди, че правилата на ЕС не следва да се прилагат за малкия участък от „Южен поток” в българските териториални води, който ще бъде тръбопровод, според българското законодателство. Предложението за промяната на енергийното законодателство на България гласи: "Целта на изменението е да се запълни юридическата празнина, която не е била регламентирана досега".

Източник от Постоянното представителство на България в ЕС заяви, че новите разпоредби "просто са уредили една правна неяснота", свързана с подводната секция на „Южен поток”. Той добави: "Това не е в разрез с Третия енергиен пакет, който се отнася за сухоземните тръбопроводи в рамките на териториалните граници на ЕС”. Липсата на гъвкавост на Съюза по отношение на Третия енергиен пакет е пречка за „Газпром”, тъй като първите доставки на газ по „Южен поток” трябва да започнат следващата година.

От стратегически интерес за Русия е диверсификацията на износа извън Украйна. С планиран капацитет от 63 млрд. куб.м, „Южен поток” ще бъде в състояние да замени почти изцяло обема на газ, пренасян в момента през Украйна.

Но какво се случва след това?

Андраш Йеней , независим експерт в областта на природния газ в Унгария , счита, че за България, „Южен поток" ще бъде „изгоден проект не са в икономически (транзитни такси), но и в политически план. Южен Поток означава директен достъп до западните пазари, но цената за това ще коства известни разногласия с ЕС. Комисията може да спре този проект само с политически средства или с чисто нов регламент, който директно ще бъде насочен срещу „Газпром”".

От унгарска гледна точка експертът твърди, че „Южен поток” е „100% печеливш проект", особено след развалянето на алтернативния проект „Набуко”, който се счита за "мъртъв“.

"ЕС трябва да разбере, че Унгария и регионът няма да могат стоплят домовете си през зимата с дълбоки съмнения и приятелски потупвания по гърба. Имаме нужда от бързи и ефективни мерки, за да осигурим реални доставки на енергия, не на хартия, а „„Южен поток” ще диверсифицира трасето на газовите доставки".

По повод на кризата в Украйна Андраш Йеней коментира, че със сигурност, че ще има някакъв вид прекъсване на доставките на газ и петрол - „не е въпрос дали ще има някакво прекъсване на доставките на газ и петрол, а по-скоро кога това ще се случи – утре, след седмица, след месец или в началото на зимата... Положението е трудно, ако не и катастрофално и трябва да действаме бързо, тъй като „Южен Поток” дава поне някакво решение за сигурността на доставките”.

Част от неговите коментари съвпадат с тези на външния министър на България Кристиан Вигенин, който е казва: "Южен поток е много важен проект за България . Целият български парламент работи за проекта. Не бива другите страни- членки на ЕС да бъдат държани като заложници , заради кризата в Украйна. Ще направим всичко възможно за реализацията на този проект” - завършва министърът.

Игор Елкин , изпълнителен директор , Южен поток България , подчерта икономическите ползи от проекта - над 3 милиарда щатски долара, които вече са инвестирани, както и създаването на 5000 нови работни места.

Професор Джонатан Стърн, от Оксфордския Института за енергийни изследвания и член на Консултативния съвет между ЕС и Русия счита, че най-сериозното притеснение на България и Русия е, че ЕС може да саботира „Южен Поток”: "Хората трябва да бъдат реалисти и да приемат факта, че зависимостта на Европа от руския газ няма да намалява поне през следващото десетилетие. Някои аспекти на определението "тръбопровод в морето" са неясни и не отразяват обичайните определения в ЕС. Ключовият въпросът е къде според ЕС свършва тръбопроводът, извеждащ газа на брега и къде започва транспортирането на газа по суша. Няма изискване за предоставяне на достъп на трети страни до добивни тръбопроводи".

Кризата в Украйна смята професорът, ще направят газопроводи като „Южен Поток” заобикалящи нейната територия изключително важни за сигурността на европейските енергийни доставки. Можем да се окажем в ситуация, в която обвиняваме Русия за доставки по тази тръба и същевременно предотвратяваме тези доставки, което звучи като фарс.

Русия е оптимистично настроена, че може да даде тласък на проекта, независимо от нестихващите граждански размирици в Украйна, които хвърлят сянка върху Европа. Текущите разногласия между ЕС и България трябва бързо да бъдат решени, за да се избегне забавянето на този толкова необходим енергиен проект. В крайна сметка, никой в региона не иска нова зима без газ от Украйна.

Най-вероятно след изборите за Европейски парламент на 25 май, „Южен поток” ще бъде един от въпросите от изключителна важност за новата администрация на ЕС, заключава в своя коментар икономистът Банкс.