Референдумът за еврото не е икономически, а политически въпрос. Той удря по ЕЦБ и ЕК

Референдумът за еврото не е икономически, а политически проблем. Той засяга и предстоящия доклад за готовността ни да заменим лева с евро.

С обявеното предложение за провеждане на референдум президентът Румен Радев най-накрая се позиционира по въпроса дали България трябва да приеме еврото на този етап от развитието си. Половинчатите послания и увъртания отстъпиха място на категорична позиция, а моментът, в който тя се заявява, е повече от ключов. След по-малко от три седмици Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да представят оценките си дали сме подготвени и дали в крайна сметка ще заменим лева с евро от 1 януари догодина.

Партиите, които декларират, че са проевропейски, ще обвинят държавния глава, че прави деветомайски подарък на Владимир Путин, като му поднася опит за блокиране на по-нататъшната европейска интеграция на страната ни. За тях правилният ход е един — да се съберат спешно и да отхвърлят предложението за референдум на президента. Това може да стане на извънредно заседание на парламента или на първото му редовно заседание. Водещото е, че политическите сили ще убият инициативата като молец, който току-що е излязъл от гардероба. В това отношение партиите от управляващата коалиция, които смятат, че еврозоната не трябва да бъде самоцел, не са необходими. Достатъчно е ГЕРБ и ПП–ДБ да привлекат на своя страна ДПС, „Ново начало“ или фракцията на Доган и ще разполагат с обикновено мнозинство от над 121 народни представители.

Големият въпрос е как ще променят поведението си Европейската комисия и Европейската централна банка, които подготвят свои доклади за оценка на готовността на България за влизане в еврозоната от януари догодина. Досегашните им действия сочат, че съществуват политически договорки, включително да си затворят очите пред катастрофалното състояние на бюджета ни. Така вместо да ни отрежат в докладите, които трябва да се публикуват на 4 юни, те по-скоро се подготвят за резила, който ще ги застигне през февруари догодина, когато стане ясно, че в годината преди влизането ни в еврозоната сме имали свръхдефицит — вероятно в пъти над прага от 3% спрямо БВП.

Сега и ЕЦБ, и ЕК имат още едно, още по-сериозно съображение. Доскоро можеха да си затварят очите за всички социологически проучвания, които показват доминиращо нежелание и недоверие към еврото сред голяма част от обществото. Искането за референдум от държавния глава е сигнал за политическо несъгласие. Сигнал за несигурност. А когато той идва от демократично избран президент, западните партньори не могат да се правят, че проблем няма.

Всичко различно от вот, при който мнозинството българи заявяват желание за приемане на еврото, ще бъде сериозен репутационен удар за ЕЦБ и ЕК. Ако предложат въвеждането на еврото само седмици след като парламентът е отхвърлил президентското предложение за референдум, ще изглеждат като брюкселски еничари, пренебрегващи общественото мнение в България.

Това само ще обогати контекста от събития, които и без това се възприемат като действия на брюкселската „дълбока държава“ срещу импулсите ЕС да обърне внимание на собствените си проблеми — забраната Марин Льо Пен да се кандидатира във Франция, отстраняването на кандидат за президент в Румъния, а сега и пренебрегването на инициативата на българския президент за референдум. И то от страна на Европейската централна банка, чийто президент е осъждан. Да, Кристин Лагард има съдебна присъда. Защо това не тревожи онези, които се вглеждат в Льо Пен и румънските кандидати за президент, е отделен, но много интересен въпрос.

В заключение: За България въпросът е дали референдумът ще се проведе с всички евентуални последици, или топката ще бъде прехвърлена към западните институции. Вниманието към тях обаче ще бъде много по-голямо — и не само от страна на България. От техните действия ще зависи дали ще бъдат възприемани като пазители на демокрацията или като репресивни органи, налагащи политическа воля в разрез с националното мнозинство.

Насрочване на референдум въпреки волята на Народното събрание или сезиране на Конституционния съд са хипотетични варианти, които не могат да бъдат изключени, но всякакви изказвания по тях в този момент биха били спекулации.

Какво се случва с икономиката и финансовите пазари?

Цената, на която държавата тегли заеми, така или иначе нараства. Към края на март е видно, че приходите са с 20% под планираното – резултат по-лош от катастрофалната за бюджета 2010 година. Това няма как да не придаде аромат на кръв на дълга, който България предстои да емитира до края на годината, и да не възбуди „колективния бяс“ на финансовите акули (образно казано).

Добрата новина, ако може да се нарече така, е, че съществува някакъв шанс рейтинговите агенции да не понижат перспективата пред кредитния рейтинг на България. „Гласове“ се допита до двама експерти с дългогодишен опит, чиито мнения се разминават противоположно. Аргументът, който сочи, че имаме време да намалим щетите е, че след световната финансова криза и репутационния удар върху самите рейтингови агенции, които даваха рейтинг ААА на фалиращи институции, днес рейтингите и перспективите се преразглеждат периодично, на предварително определени дати. Те се предшестват от серия срещи между агенциите, властите и неправителствения сектор. Така, когато дойде време за следващото преразглеждане, референдумът и евентуалният му негативен изход — възприемани като катастрофични от евроентусиастите — ще са вече изконсумирана новина, а страната ни трябва да е показала, че тези събития нямат отражение върху нормалния ход на нейното развитие.

Обратно — за извънредно заседание се изискват форсмажорни обстоятелства, а случващото се в България е демократичен процес и трудно може да се приеме като такова. Не на последно място, предвид благосклонността на рейтинговите агенции към държави като Румъния и Унгария, санкциониране на България може да изглежда като прекомерна предпазна мярка.

В тази ситуация разумният ход на финансовото министерство е да обмисли и планира сериозни усилия за ограничаване на бюджетния дефицит до степен, че оставащите средства за финансирането му да могат да се наберат от вътрешния пазар.

Тоест, не трябва да разчитаме на компромис от страна на ЕЦБ и Европейската комисия. Компромисът, на който залагаме надеждите си за влизане в еврозоната от януари догодина, наподобява на абсурдната надежда на гимназист, който в края на срока моли преподавателя си да му повиши оценката, за да вземе стипендия или да избегне поправителен. Не — България има нужда от реформи. От две години се нуждае и от фискални реформи. На този фон евентуалният референдум и неговият изход са важни, но далеч по-важно е отговорното, а не пожелателното мислене и поведение от страна на управляващите.