България: как да се обясни на хората, че еврото не е страшно

В България някои смятат, че левът е част от националната идентичност. А историята на лева, привързан към еврото чрез валутния борд, всъщност е черна хроника. Защо няма кой да разясни това на уплашените?

Докато президентът Румен Радев плаши българските граждани с неукротими цени заради еврозоната, а по БНР върви платена реклама за "свободен протест" в Триъгълника на властта на 31 май, кампанията за еврото не излиза извън скучните клишета на институционалния пиар.

10 милиона лева за комуникационна кампания

БНР, БНТ, bTV и Νοva са медиите, с които Министерството на финансите е сключило договори за общо 3.7 милиона лева (без ДДС) за изпълнение на първия етап от комуникационната стратегия за еврото. "Алфа Рисърч" пък е агенцията, която ще изследва нагласите срещу 316 660 лева без ДДС, за година. МФ и БНБ планират и подробно разясняване и информиране на място в близо 100 населени места в страната.

Но докато най-големите медии в България ще излъчват рекламни видеа и аудиоклипове, десетки подкасти, сайтове, политици и инфлуенсъри надуват тръбите за "национално предателство", "планирана финансова катастрофа" и "диктат от Брюксел".

За цялата комуникационна кампания са планирани общо 10 милиона лева. Държавата плаща за информираност, но закъсня. Вместо реални дебати и експертна аргументация, които следваше да започнат след приемането през юни 2021 г. в ΕΡΜ-II, т.нар. "чакалня за еврозоната", обществото получава клипове - срещу кресливата пропаганда, затлачила социалните мрежи, но и мейнстрийм медии.

Не една, нужни са поне три кампании!

В тази битка отсъства най-важното - доверието на хората. То не може да бъде спечелено с политически аргументи, че "еврото е стратегическа цел" и "икономическа стабилност". Нужни са поне три различни кампании: за онези, които се страхуват; за вярващите, че левът е част от националната идентичност; за евроскептиците.

Българите, които се страхуват, не искат лозунги. Мнозинството от тях не са в активна възраст, не пътуват, търпят лишения и се ограничават в разходите, тази група включва и безработните, също и уязвимите общности.

Статистически данни показват, че през 2024 бедните са над 1/5 от населението - 21.7%, и се увеличават спрямо предходната година със 75 хиляди души. За тях еврото е риск от поредна загуба, още една от многото, които вече са преживели. Възрастните са преминали през дефицитите на соцрежима, обезценяването на заплати и спестявания в прехода и измамни обещания на политици.

Втората група са онези, за които "няма лев - няма държава България". Национал-популистките партии ги привличат в орбитата си с емоционални послания, символика и исторически митове, представящи лева като "битка за България", последната бариера пред "асимилацията" ѝ в една наднационална Европа. Чрез пропагандата им вдъхват измамното усещане, че участват в сражение с "Брюксел", че имат контрол, че се включват в кауза, по-голяма от дребното всекидневие на всеки един от тях. Това е емоционална мобилизация, която институциите пренебрегват.

Държавата и бизнесът говорят за европейска интеграция и икономически ползи, а тези хора усещат натиск и заплаха за своята идентичност. Тя е опората им в свят, който плашещо се променя, в държава, преживяла низ от предсрочни избори за четири години. Мнозина от "защитниците" на лева са губили работа и статус, изпитват и културна маргинализация - чувството, че не са "европейци" по образование, стил и език, затова и отхвърлят тези, които са. Когато всичко се разпада, "народът" се превръща в последното "ние", към което принадлежат.

Какво ще се случи с инфлацията и лихвите им е важно, но е на втори план. По-важно за тях е да не бъдат обезличени, да бъде чут гласът им - не само в социалните мрежи, да покажат, че значат. Затова и на политиците е лесно да им подпалят фитила и да ги подтикнат към вандалски постъпки като червената боя по сградата на Европейската комисия в София или други, подготвяни за 31 май.

Затъмнената история на прехода позволи на националистите да извадят на политическата сергия мита за силна национална валута. Историята на лева, привързан към еврото чрез валутния борд, е черна хроника - това е история на политическа алчност, разграбване на национални ресурси и цинична безотговорност към съдбата на хората. Това е валутата, зад чийто курс стои мълчанието за грабежа на прехода и националната катастрофа през 1996-1997 година. При деноминацията тогава българите отново бяха плашени с висока инфлация от "закръгляне" на цените.

Една кампания може да стигне до "пазителите на лева" и евроскептиците само ако е емпатична, вместо да ги подминава със снизхождение. В противен случай те ще отидат там, където вече ги чакат - в редиците на онези, които превръщат страха и обидата в инструмент за дестабилизация.

Но българската идентичност не зависи от вида на банкнотите (и на еврото ще има български символи), а от приноса ѝ към писмеността, духовността и културата на Европа. Така че в публичната комуникация за еврото има място за всички - от икономистите и финансистите до историците и хората на изкуството.

Когато говорят експертите

"Идентичността е уверена в себе си и не се плаши от отвореност; национализмът е несигурен, затова се капсулира и отбранява дори от въображаеми заплахи", написа икономистът Георги Стоев, който събра в 20 теми своята разяснителна кампания за еврото, достъпна за всички.

Според финансиста Румен Гълъбинов българите бяха плашени и преди приемането в Шенген, каквито безпокойства се създават и преди еврозоната. "Веднъж да въведем еврото, ще стане ясно, че няма нищо страшно - трудното е, докато го приемем", коментира той пред ДВ. Според него кампанията може да се подобри, като се изпратят в по-малките населени места печатни информационни материали - плакати, листовки и брошури с новите евробанкноти и евромонети, и се включат и кметовете, общинските и областни администрации.

Наясно сме, че са възможни определени спекулации с цените преди определената дата, знаем какво трябва да се направи, уверява премиерът Росен Желязков на финансов форум. Прясно избраният председател на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов обеща КЗК, заедно с други регулатори, да обяви мерки срещу спекулативни поскъпвания, за да помогне на "слабия и незащитен човек".

Ако държавата продължи да говори с клишета, ще предаде най-важния си съюзник в пътя към еврозоната - гражданите. Не се ли нормализира кампанията за еврото, тенекиеният барабан на пропагандата ще заглуши гласовете на разума.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.