Пеевски и Чакъров: Брутално проявление на овладяната държава

Коментар на Веселин Стойнев:

Първоначално изглеждаше, че цялото ДПС-Доган е превзето от Делян Пеевски. Скоро след това се оказа, че само лидерът му Джевдет Чакъров е отвлечен като пленник, унизен и политически обезглавен.Заплахата от пълно поглъщане на "автентичното ДПС" обаче не е отминала, напротив. ДПС-Доган има последен шанс за оцеляване, след като един така или иначе безличен лидер бе подчинен от държавната машина „Пеевски“. Всичко това стана заради сина му Сами. На Джевдет Чакъров само дни преди това бяха наложени запори за десетки милиони левове в над 40 фирми, в които има дялове, включително и за един от най-големите соларни паркове у нас – „Верила“, както съобщава „Капитал“.

А марката ДПС изглежда ще остане в ръцете на Пеевски, след като Чакъров подаде оставка като съпредседател на ДПС и делото във Върховния касационен съд изглежда предрешено в полза на другия съпредседател, именуван от Ахмед Доган като „Голямо момче“.

Последен шанс на ДПС-Доган за оцеляване

Чакъров остава независим депутат, групата на ДПС-ДПС намалява на 18 души и е с нов лидер, зам.-председателя на парламента Хайри Садков – също един силно нехаризматичен човек като Чакъров. Но след отпадането на Чакъров дори запазването на целостта на групата е все пак нещо, защото означава глътка въздух за оцеляване на доганистите – до неизбежното следващо изсмукване. Неизбежно не само защото Пеевски разполага с цялата репресивна власт, а защото ДПС-Доган наистина са деребеи - по любимата му терминология. Също като него самия, но бездейни шербетлии, които са получавали наготово изборни гласове и обръчи от фирми (пак по терминологията на Доган) и които сега не могат да се борят дори за оцеляването си, подгонени от „Ловеца на скалпове“.

Големият проблем обаче не е за ДПС, нито за това дали и кога точно то ще се сведе до еднолично новоначалие на Пеевски. А защото си е вътрешна битка за монопола върху етническа група избиратели, използвани за осигуряване на корпоративно-политическа власт. И затова трудно може да получи отклик на гражданска и политическа солидарност в цялото общество.

Апатията легитимира превзетата държава

В същината си обаче това е поредно брутално проявление на овладени държавни институции, които разширяват собствената си власт. И въпросът не е дали жертвата е черна и си заслужава да ѝ вземат скалпа, а че някой може да използва репресивната държавна машина в своя лична изгода, срещу когото си поиска.

Сега на никого не му е жал за Джевдет Чакъров, нито се възхищава на Делян Пеевски от това заложническо политическо обезглавяване. Но тъкмо погнусата от него, водеща към апатия и липса на отвращение, прави безнаказано своеволието с превзетата държава. Защото безучастието и апатията на широката публика в България и на големи части от нейното политическо представителство легитимират завладяването на държавата. И с това се улеснява походът на „Ловеца на скалпове“ към овладяване на нови пространства. Дотам, че да разшири максимално политическото си влияние чрез властовите си бухалки отвъд тесните етнически граници на един традиционен етнически електорат.

Кметове на ГЕРБ под угроза да бъдат превзети отдолу

Пеевски започна да превзема кметове извън тези на старото ДПС – като кмета на Горна Оряховица, който довчера беше независим. Пеевски едва ли ще посегне открито на кметове на ГЕРБ, но процесите на превземането им отдолу е неизбежен, подобно на директното му влияние в парламентарната група на ГЕРБ. Това ще ограничава позициите на партията на Борисов в местната власт, които са ключови за устойчивостта на всяка партийна структура. А това е още един мотив, освен желанието за реванш, за атака на ГЕРБ към големи общини, които Пеевски няма как да превземе – като София и Варна.

Ако ГЕРБ започне заради Пеевски да изпуска контрола си над по-малки общини, шансът да компенсира електорално влияние е тъкмо в големи, които в момента са под табелата ПП-ДБ. Така от инвазията на Пеевски пряко политическо следствие е не само зависимостта на централното управление от Новото начало, но и задълбочаване на противопоставянето между ГЕРБ и ПП-ДБ по места.

Съдбата на много други политици е да влязат в контролирани коловози

Всички политически играчи и от останалите партии са пряко застрашени от „Ловеца на скалпове“ - не само от ПП-ДБ, които първи попаднаха под ударите на контролирания от него репресивен инструментариум, и не само политическите му съперници от ДПС-Доган, които успешно претопява. Те могат да не бъдат директно скалпирани, но под заплахата от такова да бъдат вкарани в контролирани коловози на политическо поведение. В хоризонта на оцеляването си обаче те рискуват да загубят собствена политическа почва под краката си и рано или късно да станат излишни и да стопят партиите си.

А гражданите вероятно ще изригнат срещу Пеевски, както през 2013 г., когато оглави ДАНС, едва когато той наистина стане премиер, както сам се зарича, и което засега изглежда само една фикция, заслужаваща насмешка.

Ако партиите и гражданите не обединят усилия срещу превръщането на цялата политика в подчинение от зависимости, то българската демокрация ще бъде скалпирана, докато все още диша.