Руска мрежа за проверка на фактите: Какво се крие за това?

Русия създаде своя мрежа за проверка на фактите (GFCN), с която иска да се противопоставя на фалшиви новини и дезинформации. Какво прави впечатление в този проект и отговаря ли на стандартите за проверка на факти?

През април руското външно министерство обяви, че е създало “Глобална мрежа за проверка на фактите” (Global Fact-checking Network GFCN) - по техните думи това е международен алианс на проверители на фактите и медии. Инициативата беше представена на форум в Москва, носещ името “Диалог за фалшивите новини”, а говорителката на външното министерство Мария Захарова нарече GFCN противотежест на “безкрайния поток от фалшиви истории и дезинформационни кампании” на Запада.

Кой стои зад GFCN?

Мрежата е създадена от ТАСС - руската държавна информационна агенция, съвместно с НПО “Диалог на регионите”, която също се слави с близки връзки с Кремъл. ТАСС беше отстранена от Европейския алианс на новинарските агенции поради опасения за редакционната независимост на медията. “Диалог на регионите” пък е санкционирана за ролята си в разпространението на дезинформация.

Отговаря ли GFCN на стандартите за проверка на фактите?

Независимата проверка на фактите разчита на прозрачност, проверяеми източници и открита методология. Големи организации като Международната мрежа за проверка на фактите (International fact-checking network - IFCN) цитират публични данни в разследванията си и винаги използват прозрачни методи на изследване.

Случаят с руската GFCN не е такъв, показва проучване на екипа за проверка на фактите на ДВ. Един от публикуваните на сайта на мрежата материали е озаглавен “Румънските избори: как Западът успя да спечели чак от втори опит?”. В него авторът цитира изследване на Евробарометър от 2024 г., като твърди, че - според същото - едва 22% от румънците подкрепят помощите за бежанци, 14 на сто одобряват политиките на ЕС спрямо Украйна, а 13 процента са “за” присъединяване на Киев към Евросъюза. Всички тези данни са неверни.

В действителност, точно според същото проучване, доста по-голяма част от анкетираните румънци подкрепят политиките на ЕС, свързани с Украйна. В друг материал руската GFCN твърди, че семейството на Сорос е “организатор в сянка” на протести срещу втория мандат на Доналд Тръмп. Причината била, че част от организаторите преди са получавали грантове от фондация “Отворено общество”. Но получаването на подкрепа от фондация „Отворено общество“ не доказва прякото участие на семейство Сорос, чиято дейност на филантропи отдавна е обект на конспиративни теории. Тези разкази често представят Сорос като кукловод, който стои зад различни протести, стимулиращи миграцията или глобалната несигурност - твърдения, които са многократно опровергавани.

В трета статия на GFCN, озаглавена “Податлив ли е ChatGPT на руска пропаганда”, отговор на този въпрос изобщо не е даден. Вместо това материалът защитава ТАСС и напада норвежка медия, която е поставила под въпрос легитимността на информацията на руската държавна новинарска агенция. Статията споменава скорошните разследвания, които сочат, че Русия се опитва да манипулира алгоритмите на чатботове с изкуствен интелект, но отбелязва само, че нямало как да се придават “човешки качества” на чатботовете и да се твърди, че биха “предпочели” един източник пред друг.

Кой пише за GFCN?

Една от авторките на материали в сайта е Соня ван дер Енде - нидерландска журналистка, която живее в Русия и често е на фронта с руските войници в Украйна. Някои нидерландски медии я описват като теоретик на конспирациите.

Друг автор е Тим Андерсън - директор на Центъра за изследвания срещу хегемонията. Той нарече клането на украински цивилни граждани в Буча „измама“ и невярно твърди, че при руската инвазия в Украйна не е имало нападения срещу граждански цели.

Познати руски модели: имитирай и обърквай

Наблюдатели обръщат внимание на името на руската мрежа - GFCN, в което е променена само една буква от името на Международната мрежа за проверка на фактите IFCN. Това не е случайно, смятат те. IFCN е основана през 2015 г. от Института за медийни изследвания “Пойнтер” и е уважаван консорциум от над 150 организации за проверка на фактите. Мрежата обучава журналисти и държи на професионалните стандарти, като издава и сертификати за медии на базата на тестове за прозрачността на финансирането им и редакционната им независимост.

GFCN обаче явно работи по познатия руски модел за имитиране на легитимни институции, с цел да се размие максимално границата между журналистика и пропаганда. “Професионалната проверка на фактите изисква независимо да бъдат проверявани твърдения от целия политически спектър”, казва директорката на IFCN Анджи Дробниц-Холан. “Журналистите трябва да са свободни да публикуват онова, което разкриват, дори то да е срещу правителството. Дълбоко се съмняваме, че GFCN позволява такова нещо”.

Томазо Канета, експерт в Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), нарича GFCN класически случай на политическо присвояване. “Това е тактика, която сме виждали да се използва много пъти - присвояване на термини, които се ползват с доверие – (например „проверка на факти“) - и лишаването им от смисъл", обяснява той. "Политическите актьори често обозначават партийни твърдения като "проверка на факти", дори когато те очевидно не са такива."

Канета подчертава, че принадлежността към мрежи като IFCN или Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN) помага за разграничаването на легитимните медии от тези, които са ангажирани с манипулации. "Без такива стандарти в крайна сметка се стига до инициативи - като тази от Русия - които само омърсяват понятията и мътят водата.”