Трите пътя за мир в Украйна: сделката, асансьорът и кръговото кръстовище

Три визии за започване на мирни преговори за Украйна се сблъскват в публичното пространство. За европейците мирът е желаният резултат от процес с добре дефинирани етапи (като асансьор, изкачващ се от най-ниския етаж - война, до най-високия - мир); Руснаците, от своя страна, виждат мира като преходен момент в динамика, където балансът на силите непрекъснато се променя (като кръгово кръстовище, на което няколко участника могат да влязат едновременно, преди да тръгнат или в една и съща посока, или в противоположни посоки); Накрая администрацията на Тръмп, след като първоначално се застъпваше за непостижима "сделка", сега избира "дуел", а именно директни преговори между двамата държавни глави, от които според нея би трябвало да се роди нова сделка.

Само европейският метод може да гарантира траен мир в страната и на континента. Това пише Сирил Брет, геополитик и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания Sciences Po, в материал за онлайн изданието The Conversation.

Прекъснатите преговори между Русия и Украйна в Истанбул миналата седмица се сблъскаха с класическа пречка: прекратяването на огъня. За европейците и украинците прекратяването на огъня е предпоставка за преговори. За руснаците, напротив, прекратяването на огъня трябва да бъде част от преговорите.

Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, бойните действия и преговорите не са взаимно изключващи се: те протичат паралелно, както припомни ръководителят на руската делегация в Истанбул Владимир Медински, позовавайки се - без да се интересува от историческата истина - на фигурата на Наполеон I, който въпреки това е мразен в Русия. Този препъни-камък далеч не е случаен или незначителен: той е ключов въпрос за напредъка на преговорите в Украйна и проблем, който трябва да привлече вниманието на украинци, европейци... и американци.

В това начало на преговорите залогът е не само балансът на силите (война или преговори/война и преговори), но и визията за мир и методът за постигането му.

Руските (а преди тях и съветските) държавни органи са разработили специфична концепция за война, мир и процеса, водещ от конфликт до прекратяване на военните операции. Докато за европейците мирният процес е като постоянно изкачване - по стълбище или асансьор - за руснаците връзката между война и мир е много по-пропусклива. Според тях, мирните преговори не са като много стръмно стълбище, а по-скоро като кръстопът или кръгово кръстовище, където е възможна преориентация между война и мир във всеки един момент.

Що се отнася до Съединените щати на Тръмп, които първоначално обещаха да постигнат споразумение в рамките на 24 часа, те изглежда са се отказали от европейската парадигма за постепенен поход към мир. Но възприемат ли те руската визия за мирните процеси? В книгата на Тръмп "Изкуството на сделката" какъв метод за мирни преговори се предлага?

Мирният процес според европейците: асансьор, който може да бъде отблокиран

Европейците са изградили постепенна и линейна визия за мирния процес. Те са я взаимствали от практиката на великите преговори, които сложиха край на континенталните и глобалните конфликти от 19-ти и 20-ти век. И те теоретизираха това, по-специално чрез Кант, за когото войната е израз на спор чрез физическо насилие, докато мирът е разрешаването на този спор чрез договор. Следователно те вярват, че мирът е резултат от дълъг възходящ процес, който започва отдолу (въоръженият конфликт) и достига до върха (мирният договор).

Пътят към мира несъмнено е изпълнен с капани, сблъсъци и подводни камъни - избягването им е целта на статиите в проекта на Кант за вечен мир. Този маршрут преминава през определени и дори кодифицирани етапи: споразумение за прекратяване на огъня; замразяване на фронтовата линия; споразумение за примирие; дипломатически преговори; изготвяне на мирен договор; след това подпис, ратификация и влизане в сила. Този път към мира е пътят, исторически очертан от Виенския конгрес (1815 г.) и продължен по-специално от Мирната конференция, довела до подписването на Версайския (1919 г.), Севрския (1920 г.) и Трианонския (1921 г.) договори.

Тази парадигма на мира е дълбоко бинарна и договорна: или враговете се озовават в "ада на войната" (Майкъл Уолцър, перифразирайки генерал Шърман), или сключват истински мир, който законно урежда всички спорове, за да организира съвместното съществуване и в крайна сметка сътрудничеството между враговете.

Ето защо за европейците прекратяването на огъня е необходимо условие за преговори за Украйна. За европейските правителства на карта е заложена самата професия на дипломацията: цялата трудност се състои в преминаването през всички етапи. И взаимните отстъпки са предназначени да улеснят процеса: размяна на пленници, забрани за въздушни полети, прекратяване на военните действия по море, изтегляне на тежката артилерия, контрол над фронтовата линия, мерки за сигурност, забрана за удари по инфраструктурата и т.н.

Всички тези дискусии са от съществено значение, защото те ни позволяват да проверим добросъвестността на противника и да го направим партньор в дискусията. Изкуството на дипломацията е да прехвърли спора от военната му форма в правната му форма. Накратко, "европейският" мирен процес е като асансьор, блокиран от война: дипломатите се заключват в него, за да издигнат генералния си щаб, правителствата и общественото си мнение по стълбите към мира. Асансьорната шахта има само една посока, въпреки че кабината може да остане трайно заседнала на първия етаж или дори да се спусне до мазето на войната. Тъй като войната е нерешен спор, мирният договор ѝ слага край.

Мирните преговори - набор от кръгови кръстовища, винаги отворени за Русия

Миналата седмица в Истанбул руснаците отново възприеха различен подход към мирните преговори: прекратяването на огъня е въпрос на преговори, а не предпоставка за преговори. В по-широк смисъл, боевете с Украйна са само една част от многостранни взаимоотношения на силите, които имат и други изрази, като например "хибридна война", "асиметрични" операции, борба за влияние и т.н.

Самият мир може да изрази баланса на силите - това е, което Кант би нарекъл просто примирие. Концепцията за война и мир, която се проявява тук, вече не е бинарна: войната и мирът не са взаимно изключващи се, а постоянно преплетени. Това е идеята, пропагандирана от известното - поне в Русия - приложение, дадено от Толстой към романа му "Война и мир".

Сравнявайки войната и мира с фази на един и същ историко-биологичен процес, Толстой отхвърля всички договорни и рационалистични философии на международните отношения в обвинителен акт, който характеризира руската стратегическа мисъл: врагът не е противник, който може да стане страна по бъдещ договор, а именно мирния договор. Това е силата, с която балансът на силите е постоянен, преминавайки през фази на сътрудничество и фази на напрежение. Той има категорично виталистки подход към мирните процеси... и спиралите на войната.

Небето на идеите очевидно е далеч от земята на конфликтите и е ясно, че руското президентство се стреми да спечели време, територия и предимство, като включи прекратяването на огъня в дневния ред на преговорите. Но трябва да вземем предвид и визията за конфликтите и мирните процеси, която редовно се изразява в руската мисъл. Съюзите са по необходимост временни и несигурни, като тези, които събраха Наполеон и Александър I в "Тилзитския мир" (1807 г.), Сталин и съюзниците срещу нацистка Германия (от 1941 г.) или Руската федерация и НАТО през 2000-те години под формата на Съвета НАТО-Русия. Тези съюзи са обратими, както е показано например от сближаването с Китайската народна република през 90-те години на миналия век след три десетилетия на локални, регионални и дори глобални конфронтации.

Традиционното руско колебание между западничеството на Бердяев, евразийството на Чаадаев и Дугин и китайско-руския съюз, застъпван от настоящия националистически идеолог Николай Стариков, изразява стратегическа и концептуална флуидност относно природата на съюзите, които са в постоянна конфигурация. Войните никога не се прекратяват окончателно с мир, както се вижда от самата динамика на Студената война по времето на СССР и "замразените конфликти" след разпадането му: съвместно съществуване и напрежение, сътрудничество и конфронтации се съчетават в променящ се баланс на силите.

Студената война организира реална, но не пряка военна конфронтация със Запада: периферните фронтове, използването на посредници, подривната дейност и т.н. са методи за водене на война в мирно време. Що се отнася до замразените конфликти (които според Флоран Пармантие би трябвало да бъдат описани като гнили) в Молдова, Грузия и др., те се дължат на установяването на реален, но дифузен конфликт на военно ниво, но също и на политическо, етническо, езиково и др.

Според тази концепция, конфликтите не са само военни по природа: отношенията със Запада се разиграват не само на украинските бойни полета, но и в Съвета за сигурност на ООН, в медиите, в Африка, в православните катедрали на Балканите, в Сирия... Следователно мирните преговори в Истанбул трябва да се разглеждат само като един от развиващите се изрази на продължаващ и траен баланс на силите.

Нека си припомним, че Владимир Путин произнесе най-обидната си реч срещу Европа и НАТО през 2007 г. в Мюнхен, в разгара на десетилетие на стратегическо партньорство с тях в рамките на Съвета Русия-НАТО и Г-8. Според тази визия, мирните преговори не противоречат по своята същност на логиката на войната, а прекратяването на огъня е въпрос на баланс на силите. Мирните преговори не са просто асансьорна шахта, а едно от кръговите кръстовища на международните отношения, където враговете се събират за известно време, след което се разделят и отново се движат по различни, дори противоположни траектории.

Тук очевидно се противопоставят две парадигми на мира. Ако иска да успее, президентът Тръмп II сега трябва да избере своя собствена парадигма, особено по отношение на предварителното препятствие за прекратяване на огъня.

Новият световен ред: "Изкуството на сделката" срещу "Изкуството на войната"

Докато разгръщаше визията си за "мир за 24 часа" в Украйна, американският кандидат и впоследствие президент сякаш винаги предпочиташе транзакционен подход към конфликта, доста близък накратко до европейската парадигма. В предизборните си речи Тръмп твърдеше, че мирът в Украйна е лесен за постигане, защото той ще бъде резултат от взаимни отстъпки от страна на опонентите под натиск от Вашингтон, с цел получаване на значителни ползи.

Основният механизъм на тази визия за преговори е да се идентифицират специфичните интереси на всяка страна и да се принуди тя да приеме тези основни интереси. "Сделката" с Украйна, предложена от посредника Тръмп, е по-малко мирен договор, отколкото обикновено примирие. Това е бартер. Украинците щяха да се изтеглят от територии (Крим и източните региони) в замяна на прекратяване на инвазията. Руснаците, от своя страна, биха получили икономически предимства в замяна на отказ от разширяването на Русия, което да включва цяла Украйна. И в този 24-часов мир, прекратяването на огъня трябваше да дойде много бързо, за да се разчисти пътя за сделки.

За Русия Тръмп искаше да представи края на военните действия като по-изгоден от продължаването на боевете. Огромните отстъпки, предоставени на Москва още преди започване на преговори, имаха само една цел: да променят съотношението цена/полза за руската страна. Спирането на износа на американска военна техника за Украйна, спирането на предоставянето на военно разузнаване към нея, откритото предлагане за отмяна на санкциите срещу Русия, уреждането на съдбата на Украйна между суперсилите без участието на Киев и т.н.: всички тези процеси бяха насочени към това да направят мира привлекателен в очите на руското президентство, което се смяташе за блокирано във военните си усилия. Накратко, Доналд Тръмп искаше да предложи "мирния дивидент" на Русия, за да я накара да се откаже от войнствената си позиция, която Москва смяташе за печеливша.

Обратно, по отношение на Украйна, американският президент искаше да обезкуражи продължаването на войната, като я направи скъпоструваща - от човешка, политическа и икономическа гледна точка. Целият тормоз, унижението, неравностойните договори за редкоземни елементи и т.н., наложени на Украйна, имаха за цел да сигнализират за края на "американския бланков чек" за украинските военни усилия. Сякаш страната беше станала жертва на морален риск, който ще я доведе до "тотална война", защото няма да може да понесе реалните разходи за войната поради американските субсидии.

Този транзакционен модел на мирния процес се основава на промяна в изчисляването на разходите и ползите за враговете. Ако очакваната печалба от войната е по-малка от печалбата, обещана от мира, тогава враговете могат да станат партньори в преговорите и да сключат мир.

В тази визия мирът не е нито на върха на асансьорната шахта, нито на някой от временните изходи на кръговото кръстовище; той е резултат от икономическо изчисление. Оттук и необходимостта от изключване на професионалните дипломати от процеса: те редовно биват обвинявани от Белия дом в бюрократизиране на международните отношения като цяло и на мирния процес в Украйна в частност. Оттук и необходимостта от бързо преустановяване на военните действия, за да се стабилизират разчетите на всеки от враговете.

Всъщност, ако Русия беше продължила да набира позиции по време на преговорите, съотношението цена/полза от мира щеше да се промени за Москва. Както виждаме, украинската "сделка" за Тръмп не е просто договор. Това си е чиста бартерна търговия, с всички произтичащи от това рискове.

Мирният "договор", вдъхновен от философите на Просвещението, надхвърля спора, като го изразява в правна форма. "Бартерът" организира сделка, която отразява баланса на военната сила. Следователно, може да бъде поставен под въпрос, когато балансът на силите се промени структурно. Ограниченията на тази визия стават очевидни за собствените ѝ поддръжници: Доналд Тръмп се връща към "западната" визия за мирния процес, като призовава за директни преговори между двамата държавни глави.

Накратко, предвид невъзможността за сключване на "сделка", изглежда, че се насочваме към "дуел", където шефовете на противоположните лагери уреждат различията си. От тази гледна точка, мирните преговори са само въпрос на подготовка за двамата лидери: интензивната и бърза среща между "силните мъже" би разрешила ситуацията за целия континент.

Мирът не би се качил на европейския асансьор, както не би се движил и по руското кръгово кръстовище; той би възникнал, като искра, от прякото триене между "великите мъже".

Различни GPS-и

Предупреден - значи въоръжен. В дългосрочните борби за власт с Русия САЩ не може да се разчита на обща граматика на международните отношения.

Асансьорът може да се движи само нагоре. Кръговото кръстовище води до множество дестинации. Що се отнася до дуела, последван от сделка, то при него крехкостта на властовите отношения е временно стабилизирана от волята на силните мъже.

Това, което липсва на страните днес, е общ път за преговори; но съответните им GPS устройства не са настроени на едни и същи алгоритми.