Най-грешният извод от скандала с ПП. И още пет следствия.

Коментар на Даниел Смилов:

ПП-ДБ и особено ПП бяха въвлечени в корупционен скандал през столични заместник и районни кметове. При специална и много скоростна разработка на Антикорупционната комисия са направени записи (незнайно все още как и с непотвърдена автентичност). В тях става дума за финансиране на ПП през плащания от фирми, които печелят конкурси в общината. Няма голяма конкретика за фирми и казуси, но разговорите съдържат достатъчно, за да се твърди, че става дума за корупция или поне за опит за корупционни действия в партийното финансиране и държавните поръчки.

Скандалът е голям, независимо дали ще бъде доказана реална корупция или пък ще се окаже, че има пробив на службите в партията и инсценировка на разговори, в които се хвърлят имена на партийни лидери. А е вероятно двата сценария да вървят паралелно – да е имало някакви корупционни практики на заместник кметове, които са станали повод службите да ги включат в по-голяма операция по очерняне на ръководството на партията.

Следствие 1: Разочарование на електората на ПП и репутационна щета

Този скандал е разочарование и дори обида за електората на ПП-ДБ. Това е електорат, който може да прощава неопитност и дори наивност, но когато става дума за съмнения в корупция, нещата са доста по-тежки.

Борбата с корупцията беше и е основна причина за съществуването на ПП. Затова – каквото и да излезе накрая – ПП трябва да вземат този скандал много сериозно и да направят всичко възможно, за да възстановят загубеното доверие.

Следствие 2: Необходимостта от политическа отговорност

Кирил Петков абсолютно правилно подаде оставка. Това не е героичен акт (макар че рядко се среща в България и изисква мъжество), но е нещото, което той просто трябваше да извърши. Чест му прави, че го стори спонтанно и дори импулсивно (което вече стана повод и за критики срещу него). Но Петков е политик на убеждението и когато собствената му партия е въвлечена в нещо, срещу което той искрено се е борил, време за изчакване и лични сметки няма – каузата на партията е по-важна от лидера. Макар че лидерството му завършва по този начин, той остава верен на убежденията си - с времето този детайл на ситуацията ще придобива по-голяма тежест.

Оставката на Петков е необходимо, но не достатъчно условие за излизане от проблема за ПП с поглед към бъдещето. Останалото ръководство на ПП трябва да даде достатъчни гаранции, че никой от тях по никакъв начин не е бил свързан със скандала. В ПП има много хора с висок морален интегритет, които да осигурят изчистването на всякакви съмнения. Ако това не стане, скандалът може да се превърне в катастрофичен за тази формация.

Един аргумент, от който в ПП трябва да странят, е че когато става дума за отчисления за партията, а не за конкретни хора, не става дума за корупция. Хелмут Кол приключи своята политическа кариера с подобен скандал за партийно финансиране. И неговата партия беше получавала в черна каса пари от фирми. Корупцията си е корупция, дори когато партия, а не личност е бенефициент.

Следствие 3: Ако Петков трябва да си подаде оставката, с много по-голяма сила Борисов и Пеевски следва да се оттеглят от политиката

Това следствие е безспорна, дедуктивно-безупречна теорема на българската политика. Аргумент от по-силното основание. Каквито и да са греховете на Петков, в блюдата на Борисов и Пеевски има многократно повече и дори не си струва да се минава през цялата върволица от записи, снимки, скандали, "ти си го избра", Мишо Бирата (мир на праха му), подкупите от Божков, КТБ, та чак до тефтерчето на Златанов, което мистериозно изчезна, докато съдебен експерт се облекчавал в храстите край пътя.

Всички, които сега се упражняват по казуса с ПП, трябва да си дават сметка, че от А следва Б в политическата логика. Ако правилно се възмущават от ПП и искаш оставката на Петков, трябва да кажат Б и П.

Следствие 4: В момента в България службите са впрегнати да се разправят с определени опозиционни партии – ПП и хората на Доган

Независимо дали в записите има истина и независимо каква е тя, факт е, че службите са се фокусирали върху опозицията и издирват корупцията само и единствено в нея. Сигурно трябва да ги похвалим, когато намерят нещо, но систематичният проблем, че се ползват за политическа бухалка, е огромен. Откъсват се депутати, съветници, кметове и заместник кметове с натиск, изнудване (и материални бонуси през бюджета).

Всички са убедени, например, че Джевдет Чакъров предаде колегите си заради натиск през сина му. Изглежда в това предателство е имало по-голяма договорка. Между Пеевски, Доган и Чакъров. След предателството ДПС на Доган беше направо обезглавено и продължи да се носи на политическия мегдан като прясно заклана кокошка.

Целта е явно същото да се случи и с ПП. Затова тези, които правилно се възмущават от корупцията под всякаква форма, трябва да са особено чувствителни от използването на служби срещу политическите опоненти. Завладяването от партии и политици на репресивните инструменти на държавата е най-тежката форма на корупция.

Следствие 5: Не само антикорупционните партии имат ангажимент да не са корумпирани

Мнозина, включително премиерът Росен Желязков, явно смятат, че антикорупционните партии имат по-голям ангажимент да не са корумпирани. Ако това е така, по-малък грях на Петков и компания, може да се изравни по тежест с големите грехове на Борисов и Пеевски, само защото те не са се заявили за борци с корупцията (или са се заявили, но никой не им вярва).

Тази теория е погрешна отвсякъде. Сметките, на които стъпва, показват, че сигурно е била създадена от бакалин.

Следствие 6: Ангелската теория за борбата с корупцията е грешна (и никога не е била вярна)

Една партия не е антикорупционна, когато е съставена от ангели. Тя е антикорупционна, когато демонстрира на дела нетърпимост към корупцията – било то в своите редове или в тези на опонентите ѝ. ПП показаха, че приемат корупцията сериозно – лидерът им вече подаде оставка заради скандал на ниво заместник кмет в общината.

Най-грешният извод от скандала би бил, че тъй като и в ПП не са само ангели, корупцията в България трябва да се остави да си се шири като нещо нормално. Това е всъщност и "логиката" в "изпирането" на Борисов и Пеевски – щом дори в ПП има някакви проблеми, какво ще им се връзва кусур и на другите по паркура. Пиарите на тези другите залагат много на тази теза, но това не я прави валидна.

За ПП-ДБ справянето с този скандал и неговите следствия и последици е от ключово значение. В момента на по-заден план трябва да бъдат оставени въпроси за общ кандидат на президентските избори, стратегия за парламентарни избори и пр. Този скандал може да се използва за укрепване на формацията и нейното по-координирано действие и ръководство: най-лошият резултат, който трябва да се избегне, е разпадът на коалицията. Но все пак най-спешното е поемането на съответна политическа отговорност (което в голяма степен вече е факт) и гаранциите за неопетненост на новото или останалото ръководство.

За страната следствията от скандала са по-сложни, обаче. Мнозина биха се ограничили до злорадство и партизански пререкания. Въпросът обаче е, че корупцията е корупция не само в опозицията – тя е още по-опасна сред управляващите. А тези управляващи са минали сигурно през дузина скандали, далеч по-големи от този в ПП без да се оттеглят от политиката. Напротив, Борисов и Пеевски сериозно обмислят да станат премиери на България – ако не едновременно, сигурно в ротационна формула. Странно, не всички виждат скандал в това или поне се правят, че не го виждат. Но все пак от това, че в никоя партия няма само ангели, не следва че управлението на страната трябва да бъде взето директно от (уви, многобройната) паднала част от ангелското войнство.