Александър Стоянов: Убийството на българското образование

Според старата максима, общото между мухата и министъра е, че се убиват с вестник. За съжаление, в България с вестници се убиват само мухите, но не и министрите. За сметка на това, министър Красимир Вълчев се е заел да убие собствения си ресор - образованието. В негова защита трябва да отбележим, че това не е ново явление - Вълчев извърши първото покушение през 2016 г., когато екипът му инициира въвеждането на действащия в момента Закон за образованието, който в момента същият този министър се е заел да реформира, смятайки го, явно, за неадекватен (!?)

Това коментира във "Фейсбук" Александър Стоянов.

Кои са основните промени, които се обмислят към момента?

- Завишаване на таксите за студенти с цел "обучаване на по-малко, но по-качествени" кадри.

- Промяна в изпитния формат след седми клас, с включване на задачи по география, история, химия и физика в изпитите по български език и математика (!?)

- Придобиване на диплома за основно образование в 8, а не в 7 клас

- Увеличаване на часовете по точни науки в гимназиален етап и продължаването им като задължителни дисциплини до 12 клас

- Утежняване на процеса по атестация на учителите с въвеждане на ежегодни атестации

- Ежегодно оценяване на работата на директорите

- Подмяна на учебните програми и пренаписване на базовите изисквания (все още не е обяснено в каква посока)

- Въвеждане на предмет Вероучение в учебната програма

- Разделяне на учебниците на части, за да са по-леки за учениците.

- Увеличение на учителските заплати с 15%

Някои от тези идеи може и да ви звучат добре, но е хубаво да се вникне в смисъла им и в реалната възможност за тяхното прилагане. Да започнем подред:

- Студентските такси - Университетите са институции, които трябва да дават висше, а не масово образование. До тук добре, НО в България финансирането на програмите е пряко свързано с броя на студентите в тях. При действащата система, колкото повече студенти влязат и завършат, толкова повече пари взима университета. Това означава, че преподавателите се насърчават да го карат лежерно, да не късат бакалаври и да се опитват да ухажват магистри, за да си напълнят програмите. Същевременно, в много от специалностите се преподава по морално остарели учебни програми. Преподавателите във ВУЗ-овете ни са пословично мързеливи, минава се често по най-тънката линия на съпротивление, работата се прехвърля на гърба на асистенти, които се наемат не по качества, а по послушание. Вместо да се търси първо подобряване на услугата, най-напред се заговаря за вземане на повече пари от клиента - абсурдна мярка в момент, в който българските студенти масово бягат в чужбина.

- Промяна в изпитния формат - През далечната вече 2000/2001 учебна година, моят набор имаше "удоволствието" да е единствения, на когото се даде изпит по всички дисциплини учени в 7 клас, под формата на тест. Резултатите от изпита бяха толкова кошмарни, че още за следващия випуск изпитът бе заменен с два - по български и математика. Явно Вълчев е забравил онзи горчив урок от зората на XXI век. Резултатът и следващата година ще е същия кошмар. Задачите, които са създадени да оценяват умения на 13 годишни деца по 2-3 предмета едновременно просто не съществуват. Това е една ужасна химера, която ще обрече хиляди младежи на ментален срив и на западане и на без това западащото им желание да се обучават. Ефектът върху последващата кандидат гимназиална кампания ще е катастрофален.

- Придобиване на основно образование в 8 клас - Идеята не е никак лоша - децата на 14/15 са далеч по-способни да вземат информирано решение за своето бъдещо кандидатстване. Къде е белята? В настоящия формат на гимназиите, елитните езикови гимназии използват 8 клас като подготвителен за своите новобранци. Ако промяната се въведе, тази подготвителна година ще отпадне, което ще означава, че в предходните години децата трябва доста по-истински да са учили съответния език, за който смятат да кандидатстват. Алтернативата е да се актуализира програмата на самите езикови училища и да се преразгледат целите за постигане на съответното езиково ниво в 12 клас. При всяко положение някои от най-богатите и влиятелни училища ще използват своето лоби в образованието, за да спрат тази реформа.

- Увеличаване на часовете по точни науки - По някаква неясна за мен причина, в МОН смятат че ученето на повече математика е панацея за решаване на проблемите с нивото на знание у нас. Това просто не е така. Математиката, сама по себе си, не може да спаси липсата на критично мислене, която се осигурява и от изучаването на хуманитарни науки, чийто хорариум сега намалява за сметка на точните. Същевременно, налагането на еднакъв хорариум за всички училища, води до тяхното уеднаквяване и обезличаване. Идеята цялата държава да произвежда еднакви ученици датира още от закона от 2016 г. Сегашните промени я циментират, унищожавайки възможността за съществуване на профилирани училища по история, изкуства, езици и т.н. Струва си да си зададем въпроса с какво изучаването на химия в 12 клас ще помогне на един бъдещ художник, археолог или адвокат?

- Ежегодно атестиране на учители и директори - идеята контрол над учителите от централизирания МОН може да ви звучи добре, но не е. Това означава ликвидиране на автономията на училищата, превръщане на учителите в марионетки на държавните инспектори и възможност за прокарване на всякакви разпоредби и идеологии "отгоре", което лишава учениците и преподавателите от техните свободи. Мониторингът на учителите трябва да се осъществява от директорите и заместник директорите, а не чрез превръщането на МОН в инквизиция. Самият процес на проверка ще остане, както и до сега, про форма броене на точки и проведени обучения, без особена практическа стойност. Контролът над директорите звучи като доста по-добра идея. Бедата там е, че политиките, необходими за адекватно управление на дадено училище, обикновено отнемат повече от година за реализация - това означава, че всякакви качествени промени няма да бъдат засечени от съответния одит. Вместо това директорите ще се хвърлят да строят "потьомкинови селища", за да може да докажат пред началството, че са свършили адекватна работа.

- Нови програми. Ново Вероучение - въведените през 2016 г. учебни програми доказаха своята пълна неефективност. Това се вижда ясно в резултатите от международните проучвания PISA и ISSN, както и от постоянно падащия годишен успех на матурите, въпреки непрекъснатото занижаване на тяхната точност. Новите идеи на Вълчев де факто не променят тази тенденция, а само я задълбочават. Макар и да не са финализирани, новите програми представляват просто едно банално пренареждане на старите, без реално, качествено изменение и разрешаване на очевадните проблеми в образованието. Въвеждането на манипулирано от про-руската БПЦ Вероучение е просто черешката на тортата за ликвидиране на всякаква възможност за модернизиране на образованието. Тя нарушава конституцията, връща образователната мисъл с век назад и пречи за нормалното развитие на съвременното общество в посока на разбиране и толерантност към вярата на останалите. Налагането на православието като задължителен елемент от българската култура е опасно за националната ни идентичност и способността на народа ни да се адаптира към променящата се действителност на глобалните, социални процеси. Същевременно, вместо да се мисли за интегриране на високите технологии, ограмотяване на учителите за полза на AI и приобщаването на учениците чрез смартфоните, МОН се чуди как да забрани и изхвърли цялата технология от класната стая.

- Безплатни учебници на части - още с въвеждането на безплатни учебници от 1 до 12 клас по идея на ПП, нещата тръгнаха на зле. Първо е важно да разберем, че безплатни учебници няма. В момента, учебниците се плащат изцяло от нашите данъци, а изборът им зависи от лобитата на издателствата в дадени училища. Родителите нямат право да реагират по никакъв начин, защото "безплатността" на учебниците означава, че държавата е поела изцяло грижата за тях и съответно семействата плащат учебниците с данъците си, но нямат думата за това какво всъщност се случва с тези учебници. Колко бройки ще се бракуват? Как става подмяната? Колко се поръчват и колко се плащат? Всички тези въпроси остават без явен за обществото отговор. Гарантирано е, че вече са започнали злоупотреби и далавери. Крайният победител са две-три издателства, които доминират пазара на учебници и живеят от държавни поръчки. Сега Вълчев предлага нов бонус - всеки учебник да се раздели на няколко части. Идеята е те да са по-леки за носене. Чудесно, но всеки отделен том струва пари. Сборната цена на две-три томчета учебник е много по-висока от цената на единична бройка. Разликата няма да я усетим директно - нали държавата плаща. Но държавата, това сме ние. С новата схема още повече от данъците ни ще потекат към издателствата, при това доста безотчетно и непрозрачно.

- Учителските заплати - Темата остава все така болна за обществото, което хем иска децата му да са високо образовани, хем се чуди защо учителите вземат по 2000 лева заплата. Сега, с приемане на еврото, много ясно ще се види колко неадекватно ниски са заплатите на учителите. При средна работна заплата у нас от 1300 евро, учителите ще получават по 1000. Това е под средната заплата за държави като Сърбия (1287€), Босна (1263€) и Черна гора (1205€). Ясно е, че учителите не са добре платени никъде на фона на лъскавите професии, но все пак, за да се мотивират младите, високообразовани кадри да влязат в образованието, държавата определено трябва да положи повече грижи. Ето една съпоставка с данни от 2022/23, която ясно показва за какво става дума. Както е видно, с 15% реформа достигаме около 12 000 евро годишен доход, което ни качва над "икономическия гигант " Черна гора. Разбира се, заплатите в посочените тук държави също са се изменили за последните 2 години, което подсказва, че дори с увеличението, България запазва незавидната си позиция. Съвсем естествено, опитните и добри кадри ще се пренасочват в други поприща, а училищата ще останат за идеалистите и за онези, които не са намерили друга реализация.

* * *

Както стана ясно, посочените реформи, макар и да звучат добре на хартия, е много по-вероятно да се окажат не панацея, а отрова за българското образование. Резултатът от всичко това ще е един единствен - тотален колапс на учебния процес в България, обезличаване на училищата, загробване на поколение ученици чрез неадекватно преподаване и свръх консервативна реакция към модерните тенденции в информационните технологии, а също така и стимул на учениците да се преориентират от държавни към частни училища и от български към чуждестранни университети. С така зададената линия, след 10 години образованието у нас ще е на нивото на средно развита африканска държава...ако имаме късмет.