Николай Николов: Аляска. Краят

Да се явиш на среща със своя враг по негова покана, съпроводена със заплахи - това не е победа. При подобни обстоятелства не може да разчиташ на равнопоставеност в преговорите. На военната база в Анкоридж руският президент говореше за мир, а в същото време натовците бомбардираха руски градове. Сега е време за жестока битка, а не за брътвежи. И е предателство да превръщаш войната за оцеляване на нацията в бизнес. Затова онзиденшната шумотевица усилва подозрението, че групировката на търгашите в Кремъл е победила родолюбците. Под натиска на милиардерите, забогатели от продажбата на безценица на националните природни богатства, могъщата ядрена сила падна на колене.
Украйна вече е усвоена в икономически и военен план от Запада. Тя стана Анти Русия… И само добродушните дядковци в Москва продължават да я възприемат като братска земя.
Какво предстои? Американците и ЕС-овците ще продължат натиска по границите от Архангелск до Средна Азия. Ще продължат обстрелите в прифронтовата зона и диверсиите в дълбокия руски тил. Постепенно ще бъде блокирано управлението на армията и на военно-промишления комплекс. Ключовите постове в местната и централната власт ще преминат в ръцете на хора, лоялни на чуждите сили.
С безславното приключване на СВО рухва идеята за независима държава. Империализмът уби красивата мечта. Мнимите съюзници грабнаха каквото можаха и изчезнаха. Светът не стана многополярен... Само противниците се множат. Провалът ще окаже силно влияние на развитието на човечеството.
Не може едновременно да напираш да бъдеш послушна дойна крава и да си свободен. Даденото противоречие обяснява дългата странна война – безидейна, но много кървава. Жалко за хората!