Как Радев пропусна да стане лидер

Коментар на Емилия Милчева:

Президентът Румен Радев отвори политическата сергия за избиратели. В речта си за 140-годишнината от Съединението държавният глава се прояви като мултифункционален брокер и неминуемо бе заподозрян в партийно позициониране. На привържениците на ПП-ДБ “продава” битка срещу „деребеите“, на електората на “Възраждане” и “Величие” - национален суверенитет и антиелитарна реторика, а за всички се предлага патриотично-обединителна почит към историческия подвиг.

При това президентът смекчава контурите. Войната в Украйна е изключена от последните му публични изяви, а проруските му симпатии не личат толкова явно, за да не дразни и настройва срещу себе си симпатизантите на ПП-ДБ и проевропейската част на обществото.

Това е съзнателна стратегия за смекчаване на образа и изграждане на по-широка подкрепа. От своя страна и ПП-ДБ разредиха критиките заради неизгодния договор с турската компания “Боташ”, сключен от служебното правителство, избрано от президента. Сега те идват предимно от страна на управляващото мнозинство, чиито движещи сили са ГЕРБ и ДПС-Ново начало.

Народен защитник 2.0

От няколко години ролята на “народен защитник” е доста експлоатирана от политиците не само в България - и Румен Радев не е изключение. В тази роля влязоха и Слави Трифонов, и Костадин Костадинов, и Ивелин Михайлов и всички те се рекламираха като антисистемни, антиелитарни, макар да са част точно от този политически елит, от който трупат влияние и легитимност. Разликата е в полутоновете.

Президентът се представя като по-умерен от радикалната “Възраждане” и по-държавнически от “Има такъв народ” и “Величие”, изобщо като защитник на народа (още един) срещу продажния елит, без да стига до крайности като предложения за излизане от НАТО. В речта му за 6 септември не се атакува конкретна институция или геополитическа посока, а се говори по-общо за „търговия със суверенитета“. Цялото му послание е изградено около идеята за суверенитета и националното единство, не и около изолация или противопоставяне на международните партньори.

“Народът срещу елитите” е класическа хватка на националпопулистите. “Народът”, сиреч и Радев, който стои заедно с тоя народ на площада, е силният, дръзкият и можещият, но и жертва на елитите, които са “келепирджии”, “сеирджии”, “чуждопоклонници”. “Ще оставим ли България на деребеите?”, пита Румен Радев от Пловдив, и отговаря: “Не!”.

Но на кого още прилича президентът, когато говори за “национално”, вместо за “европейско единство” срещу външни заплахи?

Орбан, Радев и националният суверенитет

Унгарският премиер Виктор Орбан често противопоставя „националния суверенитет“ на „диктата на Брюксел“, като при това подчертава нуждата от вътрешно единство срещу външни влияния. Радев избягва анти-ЕС тона, откакто не представлява България на заседанията на Европейския съвет в Брюксел - а тези визити приключиха с управлението на служебните му кабинети. Но акцентът върху „да не харижем суверенитета, хазната, дори нашата идентичност“ звучи сходно.

Една от тезите на “Възраждане” и противниците на еврото е, че се отдава национален суверенитет, след като единната европейска валута ще замени лева. Впрочем, реториката на Румен Радев за еврото претърпя интересна трансформация. През декември 2022 г., месец преди да се закълне за втория си мандат, президентът съобщи за “изключително важния меморандум” между България, Еврогрупата и Европейската комисия, с който започва подготовката за сеченето на българските евромонети. През февруари 2023 г. на конференция “България по пътя към еврото” определи членството в еврозоната и Шенген като “стратегическа национална цел”. Година и половина по-късно подписа указа за обнародване на Закона за въвеждане на еврото.

А след още няколко месеца влезе в обувките на “Възраждане”: България не е готова и може да се разпадне на две скорости, управляващите бързат и на 9 май т.г. предложи референдум със същите аргументи като партията на Костадинов - не срещу еврото, а срещу готовността на държавата.

Кои са “деребеите”

В първия си мандат Радев цитираше Гьоте и неговите думи “Licht, mehr Licht” (“Светлина, повече светлина”), но желанието му да бъдат осветлени процесите в държавата, за съдебна реформа и непримиримост към произвола и престъпленията, като че ли приключи тогава. Още след онази публична лекция през 2018 г. за предизвикателствата пред социално-икономическото развитие на България журналистите го заподозряха в желание да прави партиен проект. Седем години оттогава и още го чакат, така както очакват лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да се кандидатира за президент.

Проблемът не е, че Гьоте изчезна от президентския наратив, нито че там се настани възрожденска публицистика. В някои случаи това може да бъде обяснено със смяна на писачите на речи. Радев пропусна да бъде лидер на промени и техен гарант. Вместо това избра прагматична партизанска риторика, обслужваща частните му политически интереси. А призивите му за съдебна реформа се разнесоха яко дим.

Защо Радев не говори вече за съдебната реформа

С приказките за “деребеите” - така Делян Пеевски нарече забогателите в ДПС “на гърба на Доган” - президентът се фокусира върху чувствителната за милиони българи тема за незаконно забогателите. Но защо няма нито дума за съдебната система, или иска народът да се разправя с тези “деребеи” както са го правели якобинците по време на Френската революция?!

Какъвто и проект да зарежда президентът, това ще е поредната партия, изградена около лидер, вместо лидер, излъчен от партия. При това този лидер вече има институционално представителство с излъчените лично от него представители в Конституционния съд, БНБ, СЕМ и други. Такова нямат протестиращите срещу завладяната държава ПП-ДБ и “Възраждане”, която ще иска оставка на правителството с национален протест на 13 септември.

А Румен Радев брани идентитета.