Млад български поет отличен в Италия

Стихотворението на обявения за поет на 2011 г. у нас Ясен Василев „Механичната глава“ е сред наградените на престижния 9-и Международен литературен конкурс Castello di Duino в Триест, Италия (http://home.castellodiduinopoesia.org/).

Ясен Василев ще изпълнява „Механичната глава“ в неделя, 24 март, на официалната церемония по награждаването в замъка Дуино – мястото, на което Рилке започва да пише прочутата си книга „Дуински елегии“ преди 101 години.

В международната селекция на журито има и още един българин – Иван Брегов, редом с млади поети от Европа, Латинска Америка, Африка и Азия.

От 21 до 24 март в Триест се провеждат серия литературни събития, свързани с конкурса, който през годините се превръща във важен фестивал с международен отзвук, посветен на младите световни поети.

Отличените стихотворения ще бъдат публикувани в специално издание на английски и италиански език, както и нa DVD носител, прочетени от авторите на майчиния им език.

Ясен Василев е автор на стихосбирките „Сляп виси безкрая“ (2009) и „Андрогин“ (2011) и е носител на Голямата награда на публиката от фестивала „София:Поетики“ през 2010 г. за изпълнението на стихотворението „Макаронена Меланхолия“. Дебютната му пиеса „Зазиданите“ се играе от този сезон в Младежкия театър „Николай Бинев“. Ясен е част от проекта „4х4“ заедно с колегите си Иван Димитров, Радослав Чичев и Мирослав Христов.

МЕХАНИЧНАТА ГЛАВА

Ню Йорк е градът на шахматната свобода,
доброто и злото са ясно разграфени,
небето е плоча и господ е диджей.
Кой ни мести и къде ще ни постави?

Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Nevermore. Nevermore. Nevermore.
Навитата пружинка на гарвана.

Децата на града драскат бетонните стени
с графити и превръщат улиците в музеи,
кралят бил мъртъв педофил, кралицата на CD,
в студио 54 умирали и на 27, и на 33,
черният принц шмърка бяло, маха си главата,
coca cola добре чистела кръв, има и църкви,
превърнати в пицарии, а духът на един младенец
с име на река и феникс все още бди и броди, бди и броди.

Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Болни цветя. Кораб с махмурлук.
Градът на земните удоволствия.

Безименните пешки: бели и черни, стрейт и гей,
уличници и мадони, безсмъртни и обезглавени,
кой ги мести и къде ще ги постави?

Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Разглобената Луна. Осмият ден на сътворението.
Вертикалното предчувствие, че последният етаж ще бъде първи.

По улиците съвсем неусетно, без никой да я види,
някаква огромна твар отваря 666 очи
в града, който никога не спи.