Кариерата на прокурорите, кандидати за ВСС

Тази седмица прокурори от цялата страна ще се съберат, за да изслушат 25-имата кандидати за четирите места на обвинителите в новия Висш съдебен съвет (ВСС).

Една от основните теми, които ги вълнуват, е как да става кариерното израстване в прокуратурата. Затова тя заема съществена част от концепциите на всички кандидати – за конкурсите за първоначално назначаване, за повишаване, за преместване и за избора на административни ръководители са изписани десетки страници. В тях по същество няма кандидат, който да не е обещал честна конкуренция, равнопоставеност, предвидимост, последователност и ясни правила за професионално развитие.

Как обаче е протекъл кариерният път на самите кандидати, които обещават да отстояват тези ценности при кадруването си в прокуратурата?

„Лекс“ провери биографиите, които самите те са представили и друга публична информация.

Те показват, че осем от кандидатите са израснали в прокурорската йерархия чрез назначаването им за шефове или зам.-шефове на прокуратура от по-високо ниво. Други пет са прескачали нива в кариерното си развитие, някои дори по две. Част от кандидатите са влезли в прокуратурата директно на окръжно или апелативно ниво.

Всички тези „отклонения“ от обичайния ход на кариерата са законово допустими и не означават непременно привилегия или нарушение. Съответно следването на класическия път за кариерно израстване не е доказателство за високи професионални и морални качества.

Фактите за това как всеки от кандидатите е изминал досегашния си път в прокуратурата обаче са от ключово значение, когато колегите му решават дали да му дадат своята подкрепа, за да решава тяхното професионално бъдеще. Затова „Лекс“ ги представя накратко.

На по-висока длъжност чрез избор за административен ръководител

Владимир Николов става младши прокурор в Районна прокуратура – Плевен през 2007 г., а после става редови обвинител там. През 2011 г. е назначен за зам.-шеф на РП-Плевен, а от 2012 до 2017 г. е районен прокурор на Плевен. Кандидатства за втори мандат начело на РП-Плевен, но на 19 юли 2017 г. не получава подкрепата на Прокурорската колегия на ВСС.

Израстването му в кариерата става през 2021 г., когато е избран за окръжен прокурор на Плевен (с шест гласа „за“ и три „против“), като на заседанието не беше коментирано изискването на чл. 169, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според което само по изключение магистрат от по-ниско ниво може да бъде избран за ръководител на по-горен орган на съдебната власт.

През 2025 г. тогавашният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Николов заради нарушения по организацията, ръководството и контрола на дейността на ОП-Плевен. На 18 февруари 2026 г. Прокурорската колегия го наказа като го освободи като шеф на ОП-Плевен. Николов обжалва и делото е все още висящо във ВАС.

Тодор Деянов започва кариерата си в съдебната система през 2003 г. като районен съдия в Смолян. За две години оглавява съда, след това е негов зам.-шеф, а после пак председател.

В прокуратурата „влиза“ през 2013 г. директно като шеф на Окръжната прокуратура в Пловдив. Получава и втори мандат на този пост, но не го довършва, защото през 2020 г. е избран за апелативен прокурор на Пловдив. Изкарва 5 години на този пост, а после за кратко е редови прокурор, но скоро след това става зам.-шеф на апелативната прокуратура.

При него е налице промяна на професионалната функция – от съдия в прокурор, която води до „изкачването“ му на окръжно ниво, а след това достига до апелативно ниво в прокуратурата след избор на ръководна длъжност.

Преминаване към по-високо ниво чрез заместническа длъжност

При Красимира Филипова има два прехода към по-високо ниво чрез назначения за заместник на административен ръководител. Тя започва работа в прокуратурата като младши прокурор в Ботевград, след това става районен прокурор там и се мести без да „качва“ ниво в Костинброд. В РП-Костинброд за първи път заема ръководна длъжност и през 2006 г. става зам.-шеф.

Четири години по-късно се изкачва в системата като е назначена за зам.-шеф на Окръжна прокуратура – София. След още четири години отново отива в по-горна инстанция, заемайки ръководна длъжност – зам.-шеф на Апелативната прокуратура в София.

С конкурс е повишена във Върховната касационна прокуратура през 2019 г., а година по-късно стана зам. главен прокурор.

Ивайло Илиев, който в момента е командирован национален експерт в Евроюст, е направил един кариерен скок в съдебната власт след заемане на ръководна длъжност.

Той влиза в системата като младши прокурор през 2010 г., след това става районен прокурор в Дупница. За кратко е зам.-шеф на прокуратурата в Дупница, а през 2016 г. е избран за районен прокурор на Кюстендил. Дни след края на мандата му е назначен за зам.-шеф на окръжната прокуратура в града. На този пост остава около година, когато е избран за делегиран европейски прокурор. Илиев се отказа от работата в европрокуратурата след около година и беше избран за помощник на националния представител на България в Евроюст.

Христо Анчев, който в момента ръководи Военно-окръжната прокуратура в Пловдив, започва кариерата си в съдебната власт като младши прокурор през 2001 г. После става районен прокурор в Пловдив. След 9 години е командирован за три години в окръжната прокуратура в града, но „изкачва“ кариерната стълбица в системата с назначаването му за зам.-шеф на ВоП-Пловдив през 2015 г. По-късно е избран и за неин административен ръководител.

Даниела Попова започва работа в съдебната система през 2000 г. като младши прокурор в РП-Сливница. След това става редови обвинител там, през 2001 г. е назначена за зам.-шеф на тази прокуратура, а от 2003-2011 г. е районен прокурор на Сливница.

През 2011 г. започва работа като обвинител в Специализираната прокуратура, но само година по-късно прави кариерен скок като става зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура. Към онзи момент ръководител на АСП е Борислав Сарафов.

Година по-късно Сарафов става заместник на главния прокурор, а Даниела Попова е избрана за шеф на АСП, каквато е до 2018 г., когато подава оставка. Тя е назначена за редови обвинител в АСП, а след закриването ѝ е преместена в АП-София, като междувременно е командирована във Върховната административна прокуратура.

През 2022 г. се явява на конкурс за повишаване във ВАП и е класирана. След конституционните промени ВАП беше закрита, прокурорите се „вляха“ във ВКП. Поради тази причина през декември 2023 г. Даниела Попова беше повишена във ВКП.

През май м.г. Попова беше определена за и.ф. апелативен прокурор на София, а на 25 юни 2025 г. беше избрана за титуляр на поста.

Атанас Илиев започва работа в съдебната система през 2005 г. като следовател в Пазарджик. Година по-късно е прокурор в районната прокуратура във Велинград, където работи до 2012 г., когато е преместен в РП-Пловдив. В периода 2018-2024 г. е зам. районен прокурор на Пловдив.

На окръжно ниво преминава през юни 2024 г. с назначаването му за зам.-шеф на ОП-Смолян.

Марина Ненкова „влиза“ в съдебната система през 2016 г. след конкурс за първоначално назначаване и започва работа в Софийската районна прокуратура.

През декември 2024 г. е назначена за заместник на градския прокурор на София, като изпълнява тази длъжност до август т.г., когато е освободена по нейно желание и е назначена за редови обвинител в СГП.

Оставката ѝ от ръководната длъжност дойде, след като през лятото на тази година по време на обсъжданията за промените в Закона за съдебната власт в правната комисия в НС имаше идея на „Прогресивна България“ да се „забрани“ на магистратите, назначени от по-ниски нива за шефове или зам.-шефове на по-високи, да остават в органа, който са ръководили. Тогава министърът на правосъдието Николай Найденов съобщи, че предвид това предложение за промяна в ЗСВ за седмица около 80 предимно заместници на административните ръководители са подали оставка от постовете, за да се възползват от сегашната законова уредба, която позволява да останат като редови магистрати в органите от по-високото ниво (виж още тук и тук).

Прескачане на нива

Биографиите на петима от кандидатите за ВСС показват, че са направили скок в кариерата като са пропуснали ниво в системата. В повечето случаи това е станало след 2007 г., когато бяха въведени конкурсите за повишаване. Някои кандидати са прескачали едно ниво – окръжно или апелативно, а други и по две.

Добринка Калчева започва работа в съдебната система като следовател в Пловдив през 1999 г. и след шест години става районен прокурор в града. През 2014 г. е назначена в Апелативна прокуратура – Пловдив.

Йовита Григорова влиза в съдебната система като районен прокурор в Поморие. След 11 години тя се качва в Апелативната прокуратура в Бургас. В момента е неин зам.-шеф.

Маринела Тотева започва работа в съдебната система през 2000 г. като младши прокурор в Софийската окръжна прокуратура. От 2002 г. до 2011 г. е последователно прокурор в СРП и в ОП-София.

През 2012 г. след конкурс е повишена във Върховната административна прокуратура, а след конституционните промени от 2023 г. е прокурор във ВКП.

Иванка Которова „влиза“ в съдебната система през 1991 г. като младши прокурор в районната прокуратура в Пирдоп, като година по-късно вече е редови обвинител там. От 1996 г. до 1997 г. е зам.-шеф на тази прокуратура, а след това е преместена в Софийската районна прокуратура. През 1999 г. става обвинител в СГП.

От 2004 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура.

Которова е била национален кореспондент на страната ни в Евроюст и Европейската съдебна мрежа (2013-2014 г.), от 2006 г. е контактна точка за България в Европейската съдебна мрежа по наказателни дела.

Сийка Милева започва като следовател в отдела към СГП през 2006 г. През 2017 г. е назначена за прокурор в Специализираната прокуратура, а след избирането на Иван Гешев за главен прокурор, е командирована във ВКП, където е негов говорител. През 2022 г. е повишена във ВКП след конкурс.

Първоначално назначаване на по-високо ниво

Милена Гамозова „влиза“ в съдебната система директно на апелативно ниво. Тя се явява на конкурс за първоначално назначаване в апелативните прокуратури през 2014 г., когато ЗСВ все още предвиждаше такава възможност, и оттогава е прокурор в апелативната прокуратура във Варна. По-късно външните конкурси бяха законодателно ограничени до окръжно ниво.

Дарин Христов също започва работа в съдебната система след участие във външен конкурс, но за окръжните прокуратури. От 2012 г. е прокурор първо в ОП-Бургас, после от 2016 до 2022 г. в СГП, след което се връща в Бургас.

От съд към по-високо прокурорско ниво

Атанас Гебрев започва кариерата си през 1991 г. като следовател и след 8 години напуска столичното следствие и става съдия в Софийския военен съд. От окръжно ниво в съда, през 2007 г. той отива във Върховната касационна прокуратура.

Пламен Евгениев „влиза“ в съдебната система през 2001 г. като младши прокурор в районните прокуратури в Елена и Велико Търново, след това става редови обвинител във втората. От 2011 г. до 2014 г. е прокурор в Специализираната прокуратура, после е преместен като съдия в Специализирания наказателен съд. След конкурс през 2021 г. става прокурор в Апелативната специализирана прокуратура като междувременно беше избран за председател на районния съд в Трявна. От 2025 г. е прокурор в АП-София.

През годините Евгениев участва и в други процедури – беше един от кандидатите за шеф на АСП, но не беше избран, яви се и в конкурси за повишаване във ВКП и в наказателните отделения на апелативните съдилища, но не успя да се класира.

При останалите осем кандидати кариерата върви по обичайния път.

Благовест Вангелов първо е бил прокурорски помощник в АП-Варна, след външен конкурс става районен прокурор в Момчилград, командирован е в Средец, после се мести в Бургас. През 2015 г. е избран за районен прокурор на Поморие. После след конкурс е повишен в Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ отива в ОП-Бургас.

Иван Тасков влиза в съдебната система през 1997 г. като следовател, след 8 години става прокурор в СРП, а след още 8 години е повишен в СГП.

Десислава Петрова, която в момента е зам. градски прокурор, започва кариерата си в съдебната система през 2007 г. като младши прокурор и последователно става обвинител в СРП, а след това в СГП.

Ивайло Ангелов също започва като следовател, после е младши прокурор и прокурор в районна прокуратура в Плевен, после е обвинител в окръжната прокуратура в града, а през 2015 г. е повишен след конкурс в Националната следствена служба. За година е шеф на Апелативната специализирана прокуратура като след нейното закриване става прокурор в АП-София.

Димитър Лещаков първо е следовател в Свищов, после става прокурор в районната прокуратура в града, следва повишение в окръжната прокуратура във Велико Търново и от 2005 г. е обвинител в АП-Велико Търново.

Георги Чинев е прокурор от 2000 г. като последователно е бил младши прокурор и прокурор в РП-Бургас, където е бил и зам.-шеф. От 2015 г. е в окръжната прокуратура в града като от 2018 г. е неин административен ръководител.

Радослав Градев също е прокурор от кариерата. Бил е младши прокурор и прокурор в районната прокуратура в Русе, през 2015 г. е повишен в окръжната прокуратура в града, а от август 2025 г. е ръководител на ОП-Русе.

Пламен Петков е в съдебната система от 2004 г. като първо е следовател в Ямбол, после в Столичната следствена служба, а от 2006 г. е прокурор в СРП. От 2018 г. до 2023 г. е районен прокурор на Сливница, след края на мандата се връща в СРП. В началото на годината беше един от тримата, подбрани за български европейски прокурор, но процедурата беше отменена.

Източник: news.lex.bg