МВР ще ни следи, болниците ще пазаруват без обществени поръчки

Скандална законова поправка мина на първо четене в петък, на 8 май, като текстове към преходни и заключителни разпоредби към Закона за здравето, без да привлече внимание на опозицията и медиите. Текстът позволява на болниците още два месеца да не провеждат процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП): директно да закупуват необходимите им маски, дезинфектанти, бързи и PCR-тестове за COVID19.

Друга поправка пък изобщо не намери място в законопроекта, въпреки че се очакваше да бъде предложена при отмяната на извънредното положение. Става дума за промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които позволяват на МВР достъп до данните на абонати на мобилните оператори, поставени под задължителна изолация, без предварителен съдебен контрол. Експерти увериха „Биволъ”, че трябваше да е обратното: „следенето” на гражданите да отпадне, а контролът върху болниците да се засили.

В петък, на 8 май, парламентът прие на първо четене Закона за здравето. „За” законодателната инициатива гласуваха 125 народни представители, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 69, с което тя бе одобрена. Предложенията са на Министерския съвет от 5 май.

Законопроектът определял „възможните мерки след края на извънредното положение”, което изтича на 13 май. Целта му била „да уреди мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение”. Промените имали

„пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването”.

Само БСП от парламентарната опозиция изрази критика към законопроекта. “Въздържаме се на първо четене от подкрепа, тъй като има неща, които просто не могат да бъдат преодолени и те са в три основни направления. Въведената т. н. санитарна извънредна обстановка, няма конституционна основа. Това може да доведе до непредвидени правни последици“, заяви депутатът от левицата Явор Божанков, цитиран от БГНЕС. Най-вероятно той е имал предвид и поправките към ЗЕС, за които от „Позитано” вече сезираха Конституционния съд.

Обединението „Демократична България” (ДСБ, „Да, България” и „Зелено движение”) разкритикува остро Закона за здравето в специална декларация. Оттам поискаха „ремонт” на ЗЕС. Лансираха и законодателни предложения за изменения и допълнения на Закона за електронното управление, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Търговския закон, с които „възможността за дистанционна работа на институциите да се уреди трайно”.

„Обичат да цитират хората какво си говорят по телефона”

Най-скандалните поправки към ЗЕС са вписани в Закона за извънредното положение от 13 март 2020 г. като § 41: съдържа редица „допълнения” относно достъпа на МВР и ДАНС до данните на мобилните оператори.

Проследяването на абонати става без съдебна заповед

Предполага се, че данните щели да се изискват само за онези под карантината: „съхраняват се и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“ Или, обясняват вносителите,

„когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Предполага се, че телекомите и интернет провайдърите, „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги” от 13 март насам „предоставят незабавен достъп до данните въз основа на искане на съответния ръководител на структурите“.

Справката на „Биволъ” във внесения на 5 май от премиера Бойко Борисов законопроект на Закона за здравето, показа, че текстовете от ЗЕС никъде не се споменават. Това означава, че следенето автоматично се удължава за поне още два месеца или колкото преценят от управляващото парламентарно мнозинство и специалните служби.

Дали текстът ще отпадне се усъмни в петък и бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, разкритикувал тази мярка в предаването „Денят с Веселин Дремджиев” по TV1. Според него не е нормален „начинът, по който този текст беше приет”. „Налице е невъзможност да бъде санкционирано от съдилища прилагането на тази мярка” е сред основните проблеми според ексминистъра.

Председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев е на мнение, че тези тестове „трябваше да отпаднат” с падането на извънредното положение.

„Това е извънредно правомощие”, коментира съдията за „Биволъ”.

Според него при наличие на нарушения или незаконен достъп до данните от страна на МВР може „да се иска обезщетение по Закона за отговорността на държавата”.

Бившият следовател Бойко Атанасов смята, че тази от извънредните мерки, които се запазват, трябва да се преценява и според правото на Европейския съюз (ЕС). „Това е въпрос, който трябва да се разглежда при налагане на нормата при налагането на съдебен контрол при приемането на Закона за електронни съобщения”, заяви той пред „Биволъ”.

„Допреди 6-7 години няма съдебна санкция при достъпа до трафични данни. Налагането в норма на това изискване бе поради изискване в директива на ЕС”.

Според него е интересен въпрос дали приемането на мярката напълно съвпада с духа на правото на ЕС:

„Внимателно трябва да се види, имаме ли нови европейски норми в тази насока”.

Политологът Евгений Дайнов смята, че мотивите на властта, свързани с необходимостта да се извършва контрол върху карантинираните лица не издържа на критика: „Тези заявления никога не са адекватни”.

„Едно време един от прякорите на милиционерите беше “Ушев”, защото винаги обичат да слухтят по хората”.

“Просто обичат после да цитират на хората, какво са казали по телефона. Правят се на важни и заплашителни. Мицове”, иронизира политологът пред „Биволъ”.

Обществените поръчки: на пауза

„Биволъ” на няколко пъти се сблъсна с липсата на информация в Агенцията за обществените поръчки (АОП), тъй като чл. 13 и чл. 14 към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) позволява на болниците да не провеждат процедурите по ЗОП.

Чл. 13. Ал. 1 от ЗМДВИП предполага, че „разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат” при редица случаи. Първо, той не се прилага при „закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки”.

Също така ЗОП очевидно пречи на Министерството на здравеопазването и при „закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им”.

На трето място, властта е на мнение, че провеждането на отворени обществени поръчки не е нужно и при „възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно

Чл. 14 на ЗМДВИП пък касае „закупуването със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, от бюджета на лечебните заведения” и „със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие” на медицински изделия, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки, както и за лечението и диагностиката на заразените пациенти.

Според този член „не се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат”. На базата на този член някои от лечебните заведения като „София Мед” и УМБАЛ „Св. Иван Рилски” вече се опитват да откажат информация във връзка с коронавирусната пандемия.

Например, пресаташето на „Св. Иван Рилски” Моника Николова заяви пред „Биволъ”, че болницата се е възползвала от правото си по Закона за извънредното положение да не провежда процедура по ЗОП при поръчката на бързите тестове. Както е известно, един от заразилите се с коронавирус пациенти в болницата на два пъти е бил тестват с бързите тестове като „негативен”. Заразил се е и лекар. Впоследствие се оказа, че бързите тестове са давали все грешни резултати.

Поръчката наистина не е обявена на сайта на ЗОП. „Вижте закона, няма за какво да обявяваваме обществена поръчка, трябваше спешно да закупуваме тестовете след като бе въведено извънредно положение. И принципалът ще ви каже същото”, каза Моника Николова.

Въпреки че тестовете дават грешни резултати, според пиарката на „Св. Иван Рилски” те били „американски”. Коя е компанията – производител и коя е компанията, доставила на болницата тези тестове, тя отказва да съобщи:

„Това не мога да посоча. Не съм оторизирана от ръководството”.

Закупени били от компанията, която „работи тук, в България в началото на въвездането на извънредното положение”. Дали са закупени преди или след 13 март, когато влиза в силата законът, също не става ясно.

Председателят на НОЩ ген. Мутафчийски заяви за „Биволъ”, че от два месеца обяснявал, че бързите тестове не вършат работа.

Според него обаче здравните заведения са сравнително независими търговски дружества и нямало как да се проверяват или забраняват доставките на тестовете.

„Защо да им забраним? Да правят каквото искат болниците…Никой не им е давал инструкции да правят бързите тестове”, каза тогава генералът.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, както и съветникът му и член на Националния оперативен щаб (НОЩ) д-р Ангел Кунчев не отговориха на запитванията и обажданията на „Биволъ” по темата. Не пожела да коментира ситуацията и вицепремиерът Томислав Дончев.

Същевременно справката на „Биволъ” сочи, че от УМБАЛ „Св. Иван Рилски” по заповед на директора д-р Антон Петков е обявена на 11 март (едва 2 дни преди въвеждането на извънредното положение) поръчката за „доставка на дезинфектанти c включени 58 номенклатурни единици”. Стойността на доставяните дезинфектанти обаче ще глътне 576 хил. лв.: обявената цена е 480 000 лв. без ДДС.

Тоест, държавната болница е обявила първо поръчката за дезинфектанти на солената сума от почти 0,6 млн. лв. А после е изчакала два дни, за да заобиколи ЗОП и да закупи бързите тестове от частна фирма вече след влизането в сила на Закона за извънредното положение. Резултатът от сделката с неустановена фирма е налице.

„Умишлена поръчка на некачествени средства е престъпление”

Експертите са на мнение, че неприлагането на ЗОП има основания, но отслабва още повече контрола върху доставките за болниците у нас. Юристът и експерт по медицинско право Мария Шаркова коментира за „Биволъ”, че при създалата се ситуация има нужда от балансиране.

По думите ѝ след като ръстът на заразените не намалява, епидемията продължава да съществува: „И времето за провеждане на една обществена поръчка е доста дълго”. „И ако провеждат процедурите, не виждам обаче как ще се снабдяват за толкова кратко време с маските, защитните облекла или тестовете”.

Според нея най-вероятно мотивът на властите да се удължи срокът за неприлагане на ЗОП да е свързан точно с организацията: „Ако сега рязко тази възможност за доставки на медицински изделия отпадне, да не се стигне до повтаряне на ситуацията от някои болници, където има недостиг на защитни облекла”.

Другият риск е свързан със сроковете за обжалване по ЗОП: „Ако бъде обжалвана, няма да могат да се снабдяват с тези медицински изделия”. „Ситуацията с тази пандемия е необичайна: ако останат например без предпазно облекло, и това не е добре”. Сложно е според нея да се каже обаче дали срокът от два месеца без прилагане на ЗОП е добро или лошо законодателно решение.

Мария Шаркова смята, че от другата страна има опасност да не се прилага ЗОП, тъй като „се създават условия за злоупотреби”.

„Когато я няма публичността на обществената поръчка, за която вече се прилагат съответните електронни процедури, има и проблем с качеството на доставките. Обществените поръчки позволяват публичност на условията, които се залагат, възможност за конкуренция, цялата информация е публична”.

По думите на юристката, лечебните заведения „дори и да не провеждат обществени поръчки, трябва да отговарят на определени изисквания при закупуване на съответните изделия”. „Би трябвало да се прилагат и съответните разпоредби как отговаря или не отгваря едно изделие на нуждите и стандартите”, казва Мария Шаркова.

По думите ѝ специално за здравните заведения контрол на сделките за доставка на медицински изделия за коронавируса трябва да осъществява принципалът в лицето на Министерството на здравеопазването.

Според Шаркова отговорността за доставка на некачествени тестове, маски, защитни облекла или дезинфектанти можед да зависи и от конкретната сделка. „Ако е умишлено доставяне от страна на доставчика е едно, ако става дума за умишлено договаряне от купувача на некачествени средства, то отиваме на друга територия – става дума за длъжностно престъпление, включително безстопанственост”, казва юристът.

Адвокатът, който специализира в ЗОП и здравеопазването, Никола Макавеев, е на мнение, че извънредното положение „би могло да доведе до малко по-адекватен избор на доставчиците на медицински изделия”.

Според него след като има сигнали за злоупотреби с доставките на медицински изделия, би могло в закона да се включат изисквания за качеството. „И да се утвърди единен стандартен договор за закупуване на тези средства, който да се прилага при спешни случаи. Това е в компетенциите на договорно и търговско право”, коментира юристът за „Биволъ”.

Макавеев е категоричен, че отпадането на процедурите по ЗОП, не значи, че „в договорите между възложителя и доставчика не трябва да се споменават конкретните условия, стандартите на качеството и възможностите за санкции при неспазването им”.

По думите му също извънредното положение не значи, че всичко трябва „да става безконтролно и без никой да им държи сметка” на болниците какво си закупуват.

„Става дума за прилагане на контрол на общи основания, включително за болниците – независимо дали е по обществена поръчка или не. Ако има вреди, некачествени тестове или предпазни средства, има заразени или смъртни случаи, то спокойно може да се търси отговорност и по Закона за задълженията и договорите”.

Адвокатът смята, че „се създава впечатление, че всичко това става безконтролно”. „Когато се разходват публични средства, принципалът и контролните органи трябва да осъществяват съответния надзор, включително и по Закона за одит и проверка”.

Според юриста би било добре извънредното положение да доведе до повече прозрачност в публичния сектор: „Няма никаква законова пречка договорите да бъдат качавани от болниците и без проведена процедура по ЗОП”.

Относно липсата на информация за доставчиците, според него извънредното положение не отменя и общите принципи на правото. „Тук се прилага общият ред по Закона за достъп до обществена информация и по Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор”, казва Никола Макавеев.

Адвокатът смята, че самият ЗОП по време на пандемията би бил „излишно тежък”: „Отнема в идеалния случай два месец от обявяването на една поръчка до сключването на договор”. „Ако включим и подготовката, може да отнеме до 6 месеца”, пояснява той.

„Естествено, че в такава ситуация не може да се чака и да се спазват сроковете от минимум 35 дни плюс този за обжалване”.

Той припомня, че сама по себе си ЗОП като процедура по избор на изпълнител не елимира злоупотребите напълно. „Има случаи в болниците, когато се провежда процедура за няколко месеца и с 300 зора се избира изпълнител. И той започва да доставя некачествени изделия. Но болницата си затваря очите: сложно да се развали договора. А ако е без договор над 6 месеца, рискува глоби от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) или Сметната палата”, обобщава ситуацията Никола Макавеев.

Според Владислав Панев, общински съветник и съпредседател на „Демократична България”, която излезе с осъдителна декларация срещу промените в Закона за здравето, неприлагането на ЗОП създава добра среда за корупцията.

„От икономическа гледна точка, винаги трябва да има ясни правила и конкурси при подобни доставки”, заяви той пред „Биволъ”.

О думите му дори при тези „форсмажори” като извънредното положение също „трябва да са ясни процедурите” за поръчка и доставка на необходимите средства. „Защото, когато се действа набързо, има най-много предпоставки за кражби”, категоричен бе политикът.