Eлектроцентрали на български въглищен магнат пестят €30 млн. от недекларирани емисии СО2

Анализ на OCCPR показва, че две електроцентрали свързани с Христо Ковачки са подали фалшиви данни за емисиите си през последните 3 години.

Елеонора Вио и Даниела Сала, OCCRP

Сърцето на ТЕЦ Бобов дол представлява горещо, тъмно, шумно хале. Буци въглища лежат разхвърляни по пода сред локви вода и масло изтичащи от остарелите инсталации, които пазят спомена за епохата на СССР – времето, в което тук е гъмжало от работници строящи една от най-големите въглищни електроцентрали на България.

Когато OCCRP посети централата през юли 2020, въздухът беше наситен с гъст въглищен прах, който караше репортерите ни да кашлят през предпазните си маските срещу COVID-19. Няколко работници обслужваха огромната пещ и генераторите на съоръжението. В изпълнения със сажди въздух и изпепеляващата жега те се трудеха без никакви предпазни маски.

Бобов дол, който се намира във въгледобивен район на около час с кола югозападно от София, е само една от над дузината мини, елестрически и отоплителни централи свързвани с името на Христо Ковачки. „Енигматичният“[3] магнат зае позицията на ключов играч в българската енергетика сред вълна от приватизационни сделки в първото десетилетие на века[4], изграждайки мрежа от въглищни предприятия, които се смята че в момента контролира чрез кухи фирми в Обединеното кралство и Кипър[5].

С преминаването на Европа към по-чисти енергоизточници, много от тези предприятия се оказват все по-остарели, неефективни и затънали в дългове[6]. Цените на емисиите допълнително вдигат експлоатационните им разходи.[7].

Две от електроцентралите свързани с Ковачки обаче са намерили незаконен начин да спасят финансовото си положение. Според официални данни анализирани от OCCRP, ТЕЦ „Бобов дол“ и още една въглищна централа свързана с него – „Брикел“ – са подали занижени отчети за въглеродните си емисии през последните три години, като по този начин са си спестили най-малко 26,630 милиона евро.

Данните са била заверени от компания, основана от 27-годишен собственик без предшестващ опит във верификацията на емисии. Въпреки това в рамките на няколко месеца тя се е сдобила с 12 клиенти, всички свързани с бизнесмена Ковачки.

Почти нищо от парите, спестени от ТЕЦ Бобов дол чрез фалшифицираните данни за емисиите, изглежда не е инвестирано в подобряване ефективността на електроцентралата, която през 2009 беше обявена за една от най-мръсните в Европа.

Васил Васев, кмет на съседното Големо село, казва че по данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) емисиите на серен диоксид от електроцентралата понякога достигат стойности почти двойно по-високи от максимално допустимите в ЕС. Според доклад на Грийнпийс публикуван тази година, ТЕЦ „Бобов дол“ често е превишавал максимално допустимите нива на емисии от серен диоксид и други замърсители, което е нанесло сериозна вреда на качеството на въздуха и водата в района.

Според работници условията на труд в електроцентралата са толкова лоши, че те не се чувстват в безопасност, а миньорите от мината, която захранва съоръжението, са се вдигали на протести заради условията на труд в последните години. Местните хора вече наричат града „Робов дол“ заради експлоатацията, на която са подложени жителите му.

Бивш служител в електроцентралата разказа през OCCRP, че е пострадал от изгаряне, след като кракът му пропаднал в необозначена дупка на работното място. „Дупката беше пълна с горещи въглени“, обясни той, като настоя да остане анонимен. „Не можех да се оплача, защото се страхувах да не си загубя работата, а имаше риск и баща ми да загуби своята.“

Според друг работник, който също помоли за анонимност за да запази работата си, „липсата на инвестиции и почти нулевата поддръжка правят ТЕЦ „Бобов дол“ все по-опасен.“

Директорът на електроцентралата Любомир Спасов призна, че районът, в който се добиват и използват въглища, може би се замърсява, но отрече условията на труд да са толкова лоши, колкото се твърди, като допълни, че „работната среда е по-добра в сравнение с много други места.“

Двама говорители на Ковачки отказаха коментар по съдържанието на тази статия.

Фалшиви емисии
Когато България се присъедини към ЕС през 2007, тя беше включена също и в стартиращата Схема за търговия с емисии (СТЕ) – механизъм, създаден да намали емисиите СО2, който днес е крайъгълен камък в климатичните политики на ЕС.

Само три години по-късно обаче, страната беше временно изключена от СТЕ заради подаване на ненадеждни данни за въглеродните ѝ емисии. Тогавашният министър на околната среда Нона Караджова обвини за случилото се „престъпното бездействие на предишното правителство“.

В рамките на СТЕ всички големи замърсители са длъжни да представят годишни доклади за количеството изхвърлен в атмосферата въглероден диоксид. Електроцентралите изчисляват тези стойности с помощта на „емисионен фактор“, който отразява количеството парников газ отделяно при изгаряне на конкретното гориво, а след това плащат квоти за тези емисии.

По-малките електроцентрали използват усреднен национален емисионен фактор, но големите ТЕЦ-ове като „Бобов дол“ и „Брикел“ са длъжни да работят с данни изчислени от акредитирани лаборатории.

Репортери анализираха официалните данни, които двете централи са подали към ИАОС, и установиха, че докладваните емисии за последните три години са чувствително занижени.

Между 2018 и 2020 в ТЕЦ „Бобов дол“ се изгаря микс от суббитуминозни въглища, които според ИАОС имат емисионен фактор 96,1, и лигнит, чийто фактор би трябвало да е 104,2. Но подадените данни сочат, че електроцентралата е отчела фактор под 80 за целия тригодишен период. В Брикел, където се гори лигнит, е отчетен емисионен фактор 90,5 за 2018, 79,5 за 2019 и 76,2 за 2020.

Според Петър Сеизов, експерт по устойчиво развитие, който наред с други специалисти консултира агенцията по околна среда повече от десетилетие, стойностите са толкова очевидно неверни, че той не ги е включвал в докладите си към ЕС за съответните години, в които се правят изчисления на средния емисионен фактор за България в съответните години.

“Действително изключвам тези стойности от калкулациите си, казва Сеизов. Смятам, че се разминават със стандартно очакваните, …. с отчетеното от други електроцентрали в района, както и със стойностите подадени от същите ТЕЦ-ове за предходни години.“

Сам ван ден Плас, директор политики в Carbon Market Watch, неправителствена организация наблюдаваща мерките за облекчаване ефекта от промените в климата, също потвърди, че стойностите са „значително по-ниски от обичайните на пазара на емисии в ЕС.“

Да се изчисли колко точно са спестили ТЕЦ-овете „Бобов дол“ и „Брикел“ е трудна задача, защото цените на емисиите в рамките на СТЕ варират в широки граници. На базата на средна годишна цена от 21 евро за тон през 2019 и 27 евро през 2020 и 2021, което според експерти е консервативна преценка, OCCRP пресметна, че двете електроцентрали заедно са избегнали плащания към ЕС в размер между 26,7 и 32,21 милиона евро.

Изпълнителният директор на „Брикел“ Янилин Павлов обясни, че електроцентралата е докладвала по-ниски емисии, защото е започнала да използва по-обогатени въглища. Той каза още, че емисиите са „калкулирани на базата на данни от независими акредитирани лаборатории и потвърдени от компетентните институции.“

Директорът на „Бобов дол“ Спасов отрече централата да е подавала неверни данни за емисиите си, като допълни, че отговорността за това е на компанията, която верифицира данните. „Този фактор е одобрен и е преминал през всички проверки,“ каза директорът.

Когато му беше показан доклад подписан от един от главните му инженери, Спасов каза, че документът е от верификатора. „Този доклад не е наш. Той е от верифицираща компания, одобрена от българските и европейските институции.“

Верификаторите
В началото на 2019, когато „Бобов дол“ и „Брикел“ започват да подават занижени данни за въглеродните си емисии, те сменят компанията, която заверява данните им, като се отказват от утвърдените верификатори Green and Fair, с които са работили в продължение на близо десетилетие, в полза на GMI Verify.

GMI Verify тогава се явява нов играч на пазара. Когато собственичката Габриела Миленова Илиева основава компанията през август 2017, тя е само на 27 години. Репортерите ни не откриха данни Илиева да има някакъв опит или експертиза в областта на верификацията на данни за емисии, нито да е работила за други компании преди основаването на GMI Verify.

Въпреки това в рамките на шест месеца компанията успява да сключи договори за заверка на емисиите на 12 български ТЕЦ-а. Смята се, че Ковачки е придобил всички тези 12 предприятия между 2003 и 2008 по време на вълна от приватизационни сделки за продажба на държавни енергийни мощности, според доклад на Грийнпийс от 2018 за българската въглищна индустрия.

Връзката между GMI Verify и Ковачки не се изчерпва с това. Офисът на GMI Verify например се намира в една и съща сграда с този на ОЗК Застраховане – застрахователна компания контролирана от Ковачки чрез неговата фирма LM Impex.

Когато репортер посети адреса във въпросната сграда, официално посочен като офис на GMI Verify, се оказа че там има жилище. Съседи казаха, че никога не са чували за компанията.

Адвокатът на GMI Verify Елена Христова Добрева е работила като мениджър в „Брикел“ и „Марица“ 3 – друг ТЕЦ свързан с Ковачки, чиито емисии вече също се заверяват от верифициращата компания. През 2015 Добрева се кандидатира за общински съветник в Стара Загора, където се намира „Брикел“, като представител на Българския демократичен център (БДЦ) – партия, позната по-рано под абревиатурата ЛИДЕР, която се смята за свързана с Ковачки.

В продължение на седмици OCCRP положи усилия да разговаря със служители на GMI Verify, но те запазиха мълчание. Илиева не отговори на поканите за коментар.

Когато репортери попитаха един от служителите, Людмил Вълчковски, заверил множество доклади на двете електроцентрали, защо е сертифицирал толкова ниски и неточни данни, той отказа да отговаря в детайли. „Тези данни са официални. Всичко е на [сайта на] Агенцията по околна среда, просто погледнете там.”

На въпрос защо „Бобов дол“ и „Брикел“ са решили да станат клиенти на GMI Verify през 2019, Евгени Соколовски, консултант от предишния им верификатор Green and Fair отговори, че България е „свободен пазар“.

Паяжината на Ковачки
Българският енергиен сектор се приема като синоним на корупция още от първите години след 2000, когато държавата разпродаде много от своите мощности. Ковачки е смятан за един от основните печеливши от вълната приватизационни сделки в сектора.

„Империята на Ковачки в момента е огромна“, пише в американска дипломатическа грама от 2006, публикувана от Уикилийкс, като се изброяват поне четири мини, пет областни отоплителни централи, пет въгледобивни компании и няколко ТЕЦ-а, притежавани или контролирани от енергийния магнат.

Прес съобщението на Грийнпийс твърди, че империята на Ковачки обхваща над 150 компании, в това число 8 български мини за въглища, 8 областни топлофикации и три електроцентрали приватизирани между 2003 и 2008, които той е придобил на ниски цени чрез съмнителни тръжни процедури. Сред тях са „Брикел“, „Бобов дол“, както и десетте други, чиито емисии се заверяват от GMI Verify[2].

Проследяването на връзката на Ковачки с тези бизнеси е трудно.

През 2011 – годината, в която Ковачки е осъден за данъчни измами – той прехвърля собствеността върху 12-те ТЕЦ-а към офшорни компании. (По-късно присъдата му е отменена.) Марио Гаврилов, бивш говорител на Комисията за защита на конкерунцията, казва, че през въпросната година институцията е позволила на Ковачки да прехвърли собствеността върху седем компании към юридически лица на Сейшелите.

Три години по-късно, след като тогавашният президент на България е уличен в схема с офшорни фирми, държавата приема ново законодателство, ограничаващо офшорната собственост в енергетиката. През същата година всичките 12 компании, с изключение на една, са прехвърлени на фирми в Кипър и Обединеното кралство, като всички прехвърляния са извършени с интервали от по няколко дни през май 2014.

И двата ТЕЦ-а „Бобов дол“ и „Брикел“ в момента изглежда са притежание на подставени лица. По документи „Бобов дол“ принадлежи на британска фирма, собственост на гражданката на Белиз Ерлейн Мей Родригес, счетоводителка в компания за финансови услуги в Белиз, която заема позиции в осем фирми с регистрация в Обединеното кралство.

„Брикел“ от своя страна е официално притежание на фирма собственост на англичанина Дейвид Фордъм, 81-годишен пенсионер, който заема директорски постове в още седем британски компании и изглежда много обича да отговаря на въпроси от областта на граматиката.

Нито Родригес, нито Фордъм отговориха на нашите запитвания за коментар.

OCCRP не успя да открие доказателства за връзката на Ковачки със собствениците на тези компании, но ролята му във въпросната енергийна империя в България се смята за публична тайна.

През годините той многократно се е появявал в медийни репортажи като консултант на една или друга електроцентрала. Асоциацията на организациите на българските работодатели (AOБР), която обединява представители на много от големите работодатели в страната, публично твърди, че Ковачки координира цялата тази енергийна групировка и дори е сезирала КЗК заради съмнения за нарушения в правилата на свободната конкуренция.

OCCRP откри най-малко 13 души, които са заемали ръководни позиции в повече от една организация свързвана с бизнесмена. Сред тях е Кристина Лазарова, еколог и икономист, която е работила заедно с Ковачки по книгата му „Теория на познанието“. Според публични данни в момента тя заема позиции в 132 фирми и други организации свързвани с Ковачки.

Лазарова отказа коментар по темата.

Някои от тези мениджъри имат връзка и с Либералната инициатива за демократично европейско развитие (ЛИДЕР), която също се свързва с Ковачки. Основаната през 2007 формация ЛИДЕР по-късно променя името си на Български демократичен център (БДЦ).

Според грама на американското посолство от 2009 – годината, в която ЛИДЕР за пръв път участва в парламентарни избори – разпространеното схващане е, че на Ковачки „му е омръзнало да плаща подкупи на действащи народни представители и е решил да учреди партията като по-директен и финансово ефективен начин да разшири политическото си влияние.“

По-късно партията беше обвинена в оказване на натиск и купуване на гласове сред работещите в „Бобов дол“, за да гласуват за нейните кандидати – обвинения, които се потвърждават от разкази на настоящ и бивш служител на предприятието.

“Когато дойдат избори, те ти казват за кого да гласуваш и ти плащат, ако гласуваш за определена партия или кандидат,“ каза бившият работник в ТЕЦ „Бобов дол“.

Според критици на Ковачки, бизнесменът използва значителното си политическо влияние, за да въздейства върху българския енергиен сектор. „Ако Ковачки иска да промени нещо в законодателството, промяната се случва в рамките на няколко седмици,“ казва Владислав Панев от партия „Зелено движение“.

Много от бизнесите на Ковачки имат задължения към Първа инвестиционна банка (ПИБ), притежавана отчасти от неговия кум Ивайло Мутафчиев.

В началото на серията от придобивки на Ковачки след 2000 г. мнозина се чудят откъде идват средствата му. Американската дипломатическа грама от 2006 изразява предположение, че част от тях може да са от организираните престъпни групи, процъфтяващи в Източна Европа след разпадането на СССР.

Твърди се също, че много от средствата за бизнес придобивките му идват от ПИБ. Партньорът в ОССRP Бивол изчислява, че към 2014 компании свързани с Ковачки са имали задължения към банката в размер на общо 335 милиона лева (или 208 милиона долара). Докладът на Грийнпийс също идентифицира 14 енергийни компании свързани с Ковачки, които имат дългове към ПИБ, в това число 12-те фирми, работещи с GMI Verify.

Въздействие върху околната среда
Няколко различни български институции отричат да са отговорни за факта, че ТЕЦ-овете „Бобов дол“ и „Брикел“ са подавали занижени данни за въглеродните си емисии.

Консултантът на Green and Fair Соколовски смята, че отговорността е или на ИАОС, или на Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“, но допълва, че „те ще прехвърлят топката помежду си, както правя аз сега към вас.“

Изпълнителният директор на ИА „Българска служба за акредитация“ Ирена Бориславова първоначално се опита да обвини ИАОС, но след това обеща, че ще проучи въпроса.

Изпълнителният директор на ИАОС Росица Карамфилова-Благоева каза, че институцията не проверява директно точността на данните за емисиите, а ги приема, ако „изчисленията са направени от акредитирана лаборатория и докладът е надлежно верифициран.“ Тя заяви, че ще бъде потърсена отговорност от ИА „Българска служба за акредитация“.

Според Михаил Бъчваров, който е заемал длъжността заместник директор на ИАОС между май и октомври 2020, правителството е правило опити да елиминира независимите експерти, които биха могли да създадат проблеми.

„Да речем, че в момента [позицията изпълнителен директор на ИАОС]… e нещо като временно назначение и директорите се сменят на всеки шест месеца,“ коментира той.

Според Бъчваров той е бил уволнен малко след отстраняването на тогавашната директорка Мануела Георгиева, с която той е работил по-рано в Министерството на околната среда. „Мисля, че това беше политическо решение. (…) Правителството не е заинтересовано да има експерти на определени постове.“

Георгиева не отговори на неколкократните ни запитвания за коментар по темата.

Подаването на занижени данни също така подкопава Схемата на ЕС за търговия с емисии, която е ключова част от стратегията на съюза за постигане на нулеви емисии до 2050 г. Системата е замислена така, че да предлага икономически стимули за замърсителите да преминават към по-зелени източници на енергия, но работата ѝ е съпроводена от множество обвинения за измами, които ощетяват данъкоплатците с милиони.

В България неверните данни за емисиите са отклонили приходи от държавния бюджет, които иначе е трябвало да бъдат инвестирани в нисковъглеродни технологии. През 2019 общите приходи на държавата от разрешителните ѝ за въглеродни емисии са 439 милиона евро, но през следващата година те спадат до 206 милиона.

Фалшивите данни „представляват загуба за държавата на тръжни приходи от продажба на европейски разрешителни за емисии на въглероден диоксид,“ казва Ван ден Плас от Carbon Market Watch, като допълва, че Европейската комисия може да проведе разследване дали българските власти са в нарушение на законодателството на ЕС.

Журналистът на свободна практика Деметра Андонова участва в работата по този материал.

Димитър Стоянов от партньорския център на OCCRP Бивол участва в работата по материала.