Коя точно е голямата болка на Жозе Моуриньо?

Червеният картон на Пепе, пропусната дузпа от Серхио Рамос, вечерта на Роберт Левандовски и най-силната версия на Пеп Гуардиола са част от болезненото европейски кошмари на Жозе Моуриньо и неговата история с Реал Мадрид в Шампионската лига. Днес Моуриньо има шанс да промени историята...

Специалния беше близо до финала на Шампионската лига в три поредни сезона, но Реал Мадрид отпадна последователно от Барселона през 2011 г., Байерн през 2012-а и Борусия Дортмунд през 2013-а. Именно затова Шампионската лига остава незавършена глава в историята му с клуба и негова лична болка.

Когато Флорентино Перес привлече Моуриньо през 2010 г., той вече беше двукратен победител в турнира - с Порто и Интер. Португалецът не успя да спечели трофея с Реал, но постави основите на отбор, който след напускането му триумфира шест пъти в Европа. Самият Моуриньо твърди, че след всяка от тези титли Флорентино Перес му се е обаждал, за да му отдаде заслуженото за свършената работа.

Днес Специалния отново е в Мадрид и знае отлично какво означава Шампионската лига за този клуб. „Ако ме питате дали имам желание да спечеля Шампионската лига с Реал Мадрид, очевидно да“, заяви той преди днешния мач с Интер, като подчерта, че настоящият отбор няма нищо общо с онзи, който е водил между 2010 и 2013 г.

Моуриньо вече има две европейски титли - с Порто и Интер. Ако успее да спечели трофея и с Реал Мадрид, ще стане първият треньор в историята, триумфирал в Шампионската лига с три различни клуба.

Сред специалистите, печелили трофея с два отбора, са Анчелоти, Гуардиола, Хапел, Хитцфелд и Хайнкес. А петте титли на Анчелоти изглеждат като рекорд, който трудно ще бъде подобрен.

Трите полуфинала на Моуриньо с Реал обаче остават особена част от историята. Барселона, Байерн и Борусия Дортмунд му отнеха мечтата, а сега той получава възможност да затвори кръга.

17 години по-късно Моуриньо отново има шанс да влезе в историята на Реал Мадрид. Този път не като треньора, който не успя да спечели Шампионската лига, а като човека, който най-накрая я донесе на „Бернабеу“.