Тенисистка проби в основната схема на Аустрелиън Оупън без 5 пръста

Когато е на 8 години Франческа Джоунс чува присъдата на лекарите, че никога няма да може да стане професионална тенисистка.

12 години по-късно британката от Брадфорд за първи път в кариерата си ще играе в основната схема на турнир от Големия шлем. В решителния кръг от квалификациите за откритото на Австралия тя отстрани 6:0, 6:1 китайката Лу Цзянцзин, която преди това победи нашата Изабела Шиникова. Заради пандемията от коронавирус мачовете се играха в Дубай.

Франческа в момента е 241-а в световната ранглиста и влезе в схемата на пресявките едва след отказите на други състезателки. Победата над китайката осигури на Джоунс премия и това е най-голямата печалба в кариерата ѝ досега.

Английската тенисистка страда от ектродактилна ектодермална дисплазия. Тя има по четири пръста на всяка от ръцете и на левия крак и само три на десния. Заради вродения синдром като малка тя е прекарала дълги периоди по болници. Освен това Франческа има разцепване на небцето, заради което е претърпяла няколко операции.

Веднага след класирането си за Мелбърн щастливата британка се обажда на родителите си, които напуска още на 9 години, за да тренира в прочутата академия “Санчес-Касал” в Барселона. По същото време там се подготвя и Анди Мъри.

“Те не знаеха какво точно да ми кажат. Но чух, че плачат, а край тях кучето лаеше. Беше много емоционален момент, защото аз отдавна съм извън Великобритания. Родителите ми липсват във всеки един момент и моментът бе труден за всички”, обясни Джоунс.

Заради липсващите пръсти на десния крак тя трябва да внимава и да пази равновесие, докато играе. За да няма проблеми, е необходима здрава мускулатура, която се постига с всекидневна работа във фитнеса. Още от малка англичанката играе със специална ракета с изключително тънък гриф, която е много по-лека от останалите професионални модели.

“Прекарах много време, за да достигна физическата форма, в която съм в момента. За мен мускулите са изключително важни, за да не се стига до инциденти на корта. Но всеки човек има моменти на слабост, освен ако не се казва Кристиано Роналдо или не е някой друг с подобно тяло. Аз просто всеки ден се опитвам да бъда по-добра от предишния", вметва тя.

През март, в последния работен ден на Националния тенис център на британската федерация преди затварянето заради пандемията от коронавирус, последна от тренировките си тръгва точно Франческа Джоунс. Просто се възползва, че в комплекса вече няма никого.

“Обадих се на шефа на отдела по физическа подготовка и го попитах дали мога да остана малко повече. А след това всеки ден тренирах в импровизирания фитнес, който с баща ми направихме в гаража”, обяснява тенисистката. Още в първия си турнир след възобновяването на сезона Джоунс побеждава Сабине Лизицки (Германия), финалистка на Уимбълдън от 2013 година.

Да се върнем в началото. Малката Франческа не се интересува от тенис. Тя е футболен фен и по-точно на Манчестър Юнайтед. Но думите на лекарите я мотивират.

“Реших да докажа, че мога да успея точно в тениса. Друг на мое място вероятно щеше да се откаже, но аз исках да покажа на лекаря, че не е бил прав”, споделя Джоунс.

„Болестта ми е това, което ми помогна да стана човека, който съм днес. До известна степен се радвам, че я имам, защото тя ме направи това, което съм“ разкрива тя пред Daily Telegraph през 2016 година.

„Ако не страдах от това заболяване вероятно нямаше да се влагам толкова много в тениса и да преследвам целите си със същата мотивация, с която го правя сега. Нямам нищо против това да ме определя, тъй като е нещо, с което наистина се гордея. Няма да позволя на болестта ми да ме потисне и депресира, защото не я възприемам като нещо негативно. Бих искала да се обърна към хората, които страдат от подобни заболявания и да ги призова винаги да се опитват да са най-добрите в това, което правят“, подчертава британката.

„Много лекари са ми казвали, че в моето състояние няма как да играя тенис. Аз обаче не обръщам внимание на това. Моето мото е „Най-великото нещо в живота е да направиш това, което другите са мислели, че не можеш“. Ако някой ден се появи човек, който ми каже, че аз съм го вдъхновила да играе тенис, ще се почувствам наистина прекрасно. Не играя заради парите, а защото изпитвам истинска страст към тениса и искам да помогна на хората в моето състояние, като им покажа, че няма невъзможни неща“ допълва елитната състезателка пред Made In Leeds.

„Тя не е като другите играчи“, казва нейният личен треньор Албeрт Портас пред Sky News през 2019 г. „Разбира се, нейните тренировки са по-необичайни и тя се грижи за тялото си по начин, различен от този на останалите тенисистки. Въпреки това тя вече е в топ 300 и е решена да продължава да прогресира. Единствено Франческа може да сложи ограничение пред себе си“ добавя специалистът.

„Искам да опровергая всички, които се съмняват в мен. Целта ми е един ден да спечеля Уимбълдън и да повторя успехите на Анди Мъри, а може би дори да ги надмина“ твърдо подчертава Фран, както я наричат британските медии.