Защо ЦСКА се провали срещу Лудогорец

Още в петък, преди мача Лудогорец-ЦСКА, когато от ФАКТИ разговаряхме с бившия бранител на "армейците" Филип Филипов, в процес на разговора стана дума, че отборът на Акрапович може да има проблеми в дясната зона на защитата си, където се очакваше, че ЦСКА ще играе с футболист, който няма добри качества и рефлекси за игра в отбрана, защото и Джером Синклеър, който в крайна сметка игра на позицията десен халф-бек, и Георги Йомов, който беше един от другите възможни варианти, са футболисти с офанзивни качества.

Е, така и стана. Лявото крило на Лудогорец Кирил Десподов създаде много проблеми на ЦСКА в хода на мача точно през зоната, която трябваше да защитава Синклеър. Пробив през Синклеър и последвал шут на бившия играч на ЦСКА и Каляри на практика предизвика гола във вратата на 31-кратните шампиони на България, вкаран от Бърнард Текпетей.

В ЦСКА имаха и трети вариант за опразнената от Тибо Вион зона - Иван Турицов, който остана на пейката. Той е футболист със защитни инстинкти, но босненския наставник на "червените" играчи явно е предпочел да има футболист, който евентуално ще му донесе острота в атаката по фланга и е смятал, че Синклеър ще се справи и с опазването на Десподов. Или пък Турицов е в отчайваща форма. Можем само да гадаем за причината за избора на босненеца, но има нещо, което е факт. Бруно Акрапович е поставен в тази ситуация от ръководството на ЦСКА. В случая, не защото Вион няма алтернатива на бека - той има, но както се спомена Турицов не получи доверие, а защото в ЦСКА от лятото насам нямат почти никакъв избор и конкуренция сред футболистите, играещи в средата на терена, което наложи френският защитник да играе там.

През лятото ЦСКА се раздели с Рубен Пинто и продаде Кристиян Малинов в Белгия, като след напускането им привлече само Амос Юга и Юнус Санкаре, но не и конкуренция за самите тях. Което е несериозно за гранд, клуб с амбиции. Ако в ЦСКА наистина ги имат.

Още повече, Санкаре беше преди всичко офанзивен полузащитник и дори нападател, но не и дефанзивен халф. И да, "беше", защото ЦСКА изненадващо продаде и него през зимата. Валентин Антов, който можеше да запълва дупките в центъра на терена, също вече е далеч от стадиона в Борисовата градина и сега ЦСКА има само двама типично дефанзивни футболисти за средата на терена - преквалифицираният бек Жеферсон, който е контузен от няколко седмици и не е ясно дали ще бъде възстановен за утрешния мач срещу Черно море от турнира за Купата на България, и Амос Юга, който със сигурност пропуска сблъсъка с "моряците" заради натрупани жълти картони.

Няма как да не се отбележи и неумелата реакция на "армейския" страж Густаво Бусато при удара на Кирил Десподов. Бразилецът можеше да избие топката по-встрани, а не точно на крака на Текпетей, който беше фронтално срещу вратата и шансът да сбърка от такава позиция не бе голям. Това далеч не е първият случай, в който Бусато проваля ЦСКА този сезон, а и миналия. Някои негови фенове биха казали, че и благодарение на него ЦСКА направи есенния си поход в Европа - заради спасените дузпи, но всяка една от тях всъщност беше пропусната от противниковия футболист с изключително слабо изпълнение. Освен това, стабилният вратар далеч не е този, който в едни мачове те спасява, а в други те закопава. Ключовата дума, и то не само за вратарския пост, е постоянство.

Бусато с нищо особено не впечатлява, за да е титуляр. Показва някакъв рефлекс от време на време, но не трябва да се пропуска моментът, че особено напоследък е облагодетелстван заради сравнително стабилната игра в защита от страна на целия отбор. Играта му с крака е кошмарно слаба. Няма почти никаква разлика от тази на бившия вратар на "червените" - Витаутас Черниаускас.

И тук някъде възниква въпросът, защо Димитър Евтимов е така незаслужено пренебрегван от втори пореден треньорски щаб на ЦСКА? Във всяка една контролна среща, в която Евтимов игра, той излъчваше далеч повече стабилност от Бусато. Играта му с крака е несравнимо по-добра от тази на кариоката. Но... Търка пейката. Абсолютно същото се правеше и при периода, в който Черниаускас беше първи избор - хърватинът Данте Стипица беше пренебрегван, като същият сега прави фурор със сухи мрежи в полския футболен елит.

Единственото логично обяснение и за упоритото налагане на Черниаускас преди, и за това на Бусато сега, е, че клубът се цели в евентуално продажба. С литовеца това не се случи, той си тръгна от ЦСКА без трансфер и дълго време беше без отбор. Вероятността бразилецът да повтори съдбата му е значителна, особено предвид факта, че Бусато вече e на 30. Рядко някой си купува вратар, чукнал 30-те, а щетата от евентуалната директива той да брани вратата на ЦСКА има реално изражение - загубени точки.

Не може да се пренебрегне и усещащата се липса на Али Соу за "армейците". Още в мача срещу Черно море през изминалия вече месец февруари, игрово липсата на гамбиеца, отишъл да играе за руския Ростов, се усети. Хората на Акрапович бяха сменили радикално плана. Ако по времето на Соу ЦСКА стигаше до опасности пред вратата на противника след постепенно разиграване, бързо такова, или след контраатака, то особено в мача срещу варненци "червените" футболисти, и по-конкретно вратарят Бусато и централните защитници на тима, търсеха Жорди Кайседо - новият централен нападател на тима, почти само с дълги топки.

В последните две срещи на ЦСКА Али Соу липсваше с работоспособността си, изразяваща се в пресиране на противника и връщане до полузащитата, откъдето той дейно участваше в разиграването и разпределяше топки като плеймейкър - нещо, което, по примера на Роберто Фирмино (макар и той да не е класически централен нападател), правят все повече нападатели по света.

В мача срещу Лудогорец вероятно и очакванията към играчите на ЦСКА са натежали, за да играят толкова слабо и безидейно. Огромна част от тях са дошли от непретенциозни клубове и е съвсем естествено да нямат шампионски манталитет. Още повече, някои привърженици на 31-кратните шампиони смятат, че заради безтитлието през изминалото десетилетие клубът им е с нарушено ДНК. Макар че, ако говорим за безтитлие, като цяло трофеите на ЦСКА след 1990 г. не са никак много - поради една или друга причина.

Странен факт е, че при треньори като Стамен Белчев и Любослав Пенев, които не изпъкват с голяма тактическа грамотност и водените от тях отбори са пълен леш в отбрана, ЦСКА игра добре и постигна победи срещу Лудогорец в Разград (С Белчев и в София). А при треньори като Нестор Ел Маестро и Бруно Акрапович - пълни антиподи на Белчев и Пенев, ЦСКА е неузнаваемо слаб и немощен. Впрочем, съботният мач в Разград е абсолютно дежавю на този от 2018 г., когато ЦСКА бе воден от Нестор Ел Маестро и също загуби с 0:1 в Разград, като играта на "армейците" бе също толкова слаба.

Явно в мачовете срещу Лудогорец на ЦСКА им върви, когато са по-безразсъдни, смели и играят с по-малко мисъл за защитата.

Поведението на домакините от Разград и ролята им за развоя на мача е със същата тежест, каквато имат и уязвимостите на ЦСКА. Треньорът на "орлите" Валдас Дамбраускас съвсем логично беше дал инструкции "армейците" да бъдат атакувани през зоната на Синклеър, Лудогорец този път стоеше по-прилично в защита, а и от ответната страна с нищо не успяха да нарушат комфорта им. Акрапович очевидно беше дал инструкции да се затруднява изнасянето на топката от страна на Лудогорец, за да правят те панически изритвания на топката напред, но този опит за висока преса от ЦСКА изобщо не се получи в този мач. Напротив, Лудогорец успяваше да излиза с подавания по земя от половината си и след това с един пас да премине двете първи съпротивителни линии на прекия си конкурент за титлата.

И на последно място "две думи" за съдията. Драгомир Драганов не успя да се превърне в главно действащо лице и тук е мястото да кажем, че Лудогорец победи ЦСКА напълно заслужено в последното издание на съперничеството им. Но! На прима виста веднага може да се споменат две ситуации, в които главният съдия Драганов подмина очевидни нарушения срещу играчи на "червените". И двете бяха след ранния гол на "орлите", като първо Тиаго бе изблъскан около дъгата пред наказателно поле, почти фронтално срещу вратата, откъдето имаше доста добри условия за директен изстрел, а след това от лявата страна на наказателното поле на Лудогорец Мазику бе застъпен, но фаул отново не бе свирен.

Така или иначе този мач вече е в историята. Предстои да видим какво ще предложат двата отбора за в бъдеще и в първенството, и в турнира за Купата на България.