ЦСКА завърши безславно сезона

Вчера ЦСКА безславно завърши сезона, донасяйки сериозно разочарование и болка на всички онези, които бяха препълнили стадиона, но и на другите безбройни, гледащи или слушащи финала.

Оттук насетне, каквото и да се случи в последния кръг, който е абсолютно без значение, както и на баража, сезонът може просто да бъде обявен за пълен провал в спортно-технически аспект.
И това ще бъде напълно справедливо.

В друг план, обаче, в ЦСКА нещата се случват.
Като реформа и структуриране на управлението, селекция на кадрите, свързани с въпросното управление, дългосрочна стратегия, международна и национална маркетингова политика, подобряване на имиджа на клуба, който буквално бе сринат в последните почти две десетилетия.

За пръв път, поне откакто аз се помня и в новата история на клуба, нещата се правят така, както се правят в добрите отбори по света.
И макар това да не се афишира, нещата са видими.
А вероятно след края на сезона и ще чуем и видим каква равносметка ще дадат от ръководството на клуба.

И, да, ЦСКА запуши течовете и реално няма информация, изтичаща от кухнята на клуба.

Същевременно, обаче, има една доста умело провеждана външна атака, която при това е доста всеобхватна и включва някои "достоверни" хора.

Всъщност, за да разберем донякъде причината на тази атака, трябва да се върнем към онзи ключов момент, когато за радост на огромна част от червената публика бе обявена раздялата с клуба на Ганчев и компания.

Надали някой простосмъртен знае как и при какви условия се е състояла въпросната раздяла, но е очевидно, че тя не се е харесала на разделените, ако мога така да се изразя.

Управлението на Ганчев завърши една серия от управления, които на практика почти доведоха до ликвидирането на Червения клуб, а през почти десетте години нивото на отбора бе свалено до унизителни нива, Армията приличаше на изоставено и опожарено от набези село, а на привържениците бе разказана приказката за играйкането.
Да, клубът бе спасен, но по един компромисен начин, който остави известни белези върху имиджа.
Дали цената на спасението е адекватна или не, това ще оставим на времето, но спасеният клуб достигна до доста унизителни ситуации.

Кои бяха хората, официално участващи като акционери през този период?
Юлиян Инджов, Гриша Ганчев и Христо Стоичков.
Подредил съм ги така на база на финансовия принос за издръжката и направеното за клуба.
А защо Гриша Ганчев бе изпратен в ЦСКА е тема, която изисква много напоително обяснение и не е дотам свързана с футбола и в частност с ЦСКА.

И така, собстевността се смени, но останаха двамата директори от времето на Ганчев, което в крайна сметка се оказа ужасяващо решение, защото провалът на сезона на практика бе заложен като бомба със закъснител именно с този акт.

Ще прескоча селекцията, ще спомена мимоходом за назначението на Стипич и последващото назначение на Томаш и ще стигна до същественото.

В края на септември бе назначен изпълнителен директор с визитка.
Не, не футболна, а бизнес визитка, което беше и най-разумния акт, предвид желанието на клуба да израства и се развива като успешен бизнес модел, защото успешните клубове, на които се възхищаваме са точно това - успешни бизнес проекти.
Не като този в Разград, да уточня.

И нещата тръгнаха в две посоки - успешно административно и структурно изграждане на ЦСКА, което е по-малко интересно за феновете и една безккрайна мъка на зеления терен.

Лятната селекция беше повече от спорна, треньорът се изживяаяваше повече като инфлуенсър, а не футболен наставник, играта беше обидно трагична, а не се и виждаше как ЦСКА ще се отлепи от средата на таблицата.

Беше направена обявената за сакрална зимна подготовка, но и бяха привлечени три нови попълнения.
Очакванията бяха, че ЦСКА ще влети в пролетния дял като вихър и всички ще си отдъхнат с облекчения.

Вместо това дойде мачът със Славия и най-сетне, след като Орманджиев преди това сам напусна, беше уволнен и Филипов.

И някъде тук започна акцията срещу ЦСКА и в частност срещу новия изпълнителен директор.

В подкаста на Милко Георгиев (всички ЦСКА-ри знаят за позициите, които е заемал и за близостта му с Ганчев) и журналиста от Тема спорт Явор Пиргов, започнаха да се появяват интересни гости.

Пръвият ЦСКА-р и о, какво учудване, беше въпросният Фичо.
Той се появи в момент, в който в клуба имаше напрежение от представянето, да не забравяме, а и да не забравяме, че това напрежение се дължеше основно на неговите неадекватни и ненавременни решения.
Ала се оказа, че човекът е чист като девича сълза, че и обиден, че е махнат, видиш ли.
А изпълнителният директор беше сатанизиран, под одобрителните погледи и разбиращо кимане на водещите.

След което дойде и следващият гост - небезизвестният футболен агент Жейнов, който също се включи в хора и обясни как директорът не ставал, защото не бил футболен човек, как Нога не ставал, но незнайно защо и от сорта.

Кампанията продължи на следващия ден с изказване в същия тон на Патрика и познайте от три пъти къде - да, в Тема спорт.
Случайност?

А междувременно ЦСКА завърши редовния сезон седми, направи срамни мачове срещу Ботев Враца и Крумовград и фенът не смееше да си мисли какво предстои на финала за Купата на България.

А при нашите вече известни подкастъри, но не само, се обясняваше какъв пич бил Томаш, само където за футбола му нещо не ставаше дума.

И дойде деняг Х, еуфорията с изкупуването на билетите за Финала, а стратегът Томаш през час сменяше приоритетите и обясняваше колко добри били момчетата (същите, на които се подиграваше надменно в края на есеннния дял и които на няколко пъти му спасяваха задника, да спомена) и как на всяка цена трябвало да се спечели мачът.
След което вчера дойде такъв резил, какъвто аз не си спомням и който в известна степен бих сравнил с резила ни срещу Левски, когато ни биха за купата, ала тогава условията и обстановката в клуба бяха в пъти по-лоши.

Томаш беше доведен по изричното настояване на Филипов, който дори вчера не се осмели да признае какъв нескопосан наставник е натресъл в клуба.
И след този резил Томаш не подаде оставка, което на практика дооформя неговия морален портрет.

Но най-куриозното нещо се случи часове след мача, когато Стоичков "изригна" във фейсбук, че иска оставките на треньора и ... на изпълнителния директор.

Шах.
Томаш беше доведен преди идването на Здравков и от озеленителя, назначен и пребивавал три години по времето, когато Стоичков беше съакционер и през което време Стоичков някак му се свидеше да говори за ЦСКА, сигурно защото мисълта му е била заета с актьорското майсторство по рекламите.
Но сега изригна.
Странно нали?
А още по-странното е, че преди да дойда на Националния е бил в компанията на Ганчев и на онзи кубински борец, чието име не зная и се извинявам.
Пак случайност?

И познайте в коя медия първо се появи "изригването"?
Точно така - в Тема спорт.

Е, как да не ги свържеш нещата?

А защо се случват?

Защото ако в дъното на подмолни неща не стоят жени, със сигурност стоят пари.
И защото новото ръководство очевидно няма да търпи да му се месят и съуправляват, независимо от статута на опитващите се.

А червените фенове трябва да знаят тези неща, защото те изтърпяха десетилетия на безвремие и на всякакви унижения от чужди и свои.
И тлябва да могат да преценят колко свои са някои свои.

И дано до година-две от това безвремие да остане само лошият спомен.