Легендата на Вердер Бремен и бивш национал на Германия - Улрих Боровка, направи шокиращо разкритие пред сайта на Бундеслигата. Той сподели, че е биел жена си, напивал се е до безпаметност и се е събуждал под мостове с рани по тялото.
"Спомням си точната дата, на която пих алкохол за последен път – 8 март 2000 г. Стоях пред клиника за рехабилитация в Бад Фредебург, Зауерланд. Пиех бира. Алкохолът, разбира се, беше забранен в клиниката, затова чувствах, че трябва да се напия на прощаване като "предпазна мярка", преди да вляза вътре.
Не отидох доброволно в клиниката. Моят добър приятел и бивш играч на Гладбах Кристиан Хохщетер ми намери място и ме убеди да вляза. Тогава си мислех, че ще изляза след няколко седмици. Днес мога да кажа, че това спаси живота ми.
Алкохолът ми отне почти всичко – съпругата, двете ми деца от първия брак, моите приятели, кариерата и парите. Биех жена си, когато бях пиян. Взимах пари от приятели, които така и не си ги получиха. Събуждах се под мостове с рани по тялото, без да знам как съм попаднал там. Дори веднъж опитах да сложа край на живота си.
Това, че съм трезвен от 25 години, е едно от най-големите постижения в живота ми. Много се гордея с това, особено защото знам колко жестока е зависимостта. Обикновено тя завършва със смърт или с дълго страдание. Като консултант по зависимости сега подкрепям хора, които искат да сторят същото. Успях тогава, но ще водя тази борба до края на живота си", сподели Боровка.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ,,,,,,
12:18 15.07.2025
2 Сила
Коментиран от #5
12:20 15.07.2025
3 На кой му пука?
12:20 15.07.2025
4 Хахо
12:26 15.07.2025
5 Пропаганда
До коментар #2 от "Сила":
Равносилна? Тва да си хронично проост или умнокрасив си е диагноза, нищо, много сте!Коментиран от #7
12:38 15.07.2025
6 Улрих
12:39 15.07.2025
7 Типичният българин
До коментар #5 от "Пропаганда":
Всъщност никотиновата зависимост е много по силна от хероиновата, това всеки спеьиашист го знае.13:18 15.07.2025
8 Зависимост
Истинските трезвеници не могат да кажат от кога не са пили, не могат да си спомнят нито кога са пили, нито колко са пили. По една единствена причина - не броят, защото нямат необходимостта да се самостопират и ограничават. Могат да пийнат чаша или две, но спокойно могат да не пият или да спрат по средата на питието и да си тръгнат. Няма алкохолик, който да си остави недопита чашата, че и и още и тн.
Борбата с алкохолизма не е само до спирането, но и много по-дълга, продължителна и изтощителна, това е воля и сила да устоиш на желинието и на онази дебнеща мисъл: Ще изпия една глътка/чаша, бира, какво толкова ще стане. И става връщането към предишния ужас. Жестоко е.
13:31 15.07.2025
9 Божичко,
15:02 15.07.2025
10 бай Ставри
17:14 15.07.2025