Какъв трябва да е протекторът на гумата на мокър път?

Едва ли има нещо по-смразяващо за един шофьор от момента, в който воланът внезапно „олекне“ в ръцете му по време на проливен дъжд. Онова специфично чувство, че колата вече не е под ваш контрол, а се плъзга като шейна, има добре известно име – аквапланинг. Техническите експерти обаче предупреждават, че този феномен не е просто лош късмет, а директен резултат от състоянието на гумите на вашия автомобил.

При скорост от едва 60 км/ч на мокра настилка, гумите със сериозно износен протектор губят устойчивост два пъти по-бързо от чисто новите си събратя. Когато между асфалта и гумата се промъкне тънък воден слой, сцеплението се изпарява за миг. В тази ситуация автомобилът става напълно глух за командите на водача – нито спирачката, нито воланът могат да променят траекторията му. Опасно? Меко казано.

Магията на безопасността се крие в хидродинамичния дизайн на гумата

Надлъжните канали и напречните ламели работят в синхрон като мощна помпа, която изтласква течността извън контактното петно. „Всяка извивка и всеки блок на протектора са проектирани с една цел – да пресушат пътя под себе си за милисекунди,“ обясняват експертите. С изтъняването на грайфера обаче, този механизъм отказва, оставяйки колата на волята на стихията.

Въпреки че законът позволява летните гуми да се карат до доста критични милиметри на протектора, специалистите съветват да не си играете с огъня. Професионалната препоръка е категорична: падне ли дълбочината под 4 мм, способността за отвеждане на водата се нарушава фатално. Много съвременни модели разполагат със специални индикатори, които ще ви подскажат кога е време за нови гуми. Не чакайте последния момент, защото на мокрия път разликата между сигурността и инцидента често е само няколко милиметра каучук.