Възстановиха праисторически антибиотик

Учени от австралийския университет "Ла Троба" са синтезирали съединение, което млекопитаещи са отделяли за последен път преди 59 млн. години. Препаратът се оказал мощно средство против бактерии, устойчиви на широк спектър съвременни медикаменти.

Австралийските изследователи са подходили доста оригинално към изнамирането на силния антибиотик. Обикновено биохимиците и фармацевтите опитват да аткрият слабо място в отбраната на бактерията, след което конструират молекула, прицелена в уязвимия участък, и създават препарат на нейна основа. Микробите се приспособяват към лекарството и надпреварата продължава отново.

Съществува обаче група естествени антибиотици, които се изработват от имунната система на животните. Техният произход е толкова древен, че съединенията им атакуват общи и основополагащи елементи в мембраните на бактериите. Проблемът е, че реципиентът не бива да е еволюирал прекалено далеч от родословното дърво на човека, защото лекарството може да се окаже токсично за Homo sapiens.

Ето защо учените избрали кенгуру от вида тамар (Macropus eugenii), чийто геном е разшифрован през 2008 г. 26 дни след раждането си неговите малки се спускат в торбата на майката, където растежът им продължава. Средата в това естествено убежище далеч не е стерилна. Там гъмжи от т.нар. супербактерии, които създават главоболия на медиците в болниците по цял свят.

Малкото кенгуру обаче разполага с мощна имунна защита. Геномът му пък е удивително близък до човешкия, което навело австралийците на мисълта, че природният му антибиотик може да е подходящ и за Homo sapiens.

Ръководителят на проекта Бен Кокс и колегите му проучили кода на Macropus eugenii и изолирали гени, които отговарят за синтеза на 14 антимикробни пептида от семейството на кателицидините. Пет от тези гени се оказали изключително близки един с друг и биолозите заключили, че пептидите произхождат от древен общ предшественик.

По време на лабораторни тестове архаичният антибиотик е унищожил шест от седем вида бактерии с множествена лекарствена устойчивост. Съединението се оказало между 10 и 30 пъти по-мощно от съвременни антибиотици като тетрациклина.

Специалисти смятат, че толкова древни молекули могат да се окажат изключително ефективни срещу съвременните бактерии, които не са "виждали" такива вещества от милиони години и дори да са изработили резистентост към тях в миналото, вече са я "забравили".