Възстановиха генома на чумата

Съвременният човек трудно може да проумее мащабите на Черната смърт. Днес се предполага, че Голямата чумна епидемия от Средновековието започва през 30-те години на 14 век в Северна Азия преди да връхлети Европа през 1347-а. Чумата убива около 75 млн. души или близо 25% от световното население.

Въпреки тези смразяващи цифри учени от университетите в Тюбинген и "МакМастър" оповестиха, че са пресъздали генома на смъртоносната болест в опит да научат повече за съвременните инфекции. Злокобното им изследване стъпва върху анализ на човешки останки от "чумните ями" в лондонския район Ийст Смитфийлд. От тяхната ДНК са били извлечени фрагменти от бактерията, която е причинявала чумата - Yersinia pestis.

Международният екип, извършил изследването, твърди, че за първи път в историята на на науката се прави подробно описание на реконструиран геном на древен патоген. Според учените това е особено важно, въпреки че вече живеем в 21 век. Наследници на специфични варианти на Yersinia pestis от 14-ото столетие съществуват и до днес. Смята се, че убиват по около 2 000 човека годишно.

Възстановявайки генома на чумата изследователите се надяват да установят промените, настъпили с еволюцията на патогена. В случая с Yersinia pestis тези изменения са незначителни, което ще помогне на специалистите да добият по-детайлна представа за смъртоносните инфекции.

"Генетичните данни показват, че всички причинители на съвременни епидемии от чума са наследници на този род бактерии", твърди проф. Хендрик Пионар, ръководител на Центъра за изследване на древна ДНК в университета "МакМастър". Всеки случай на чумно заразяване по земното кълбо днес се предизвиква от средновековния предшественик. С разнищването на еволюцията на смъртоносния патоген навлизаме в нова ера на изследването на инфекциозните заболявания."

Някои загадки от миналото обаче все още остават без отговор. Учените и до днес се питат защо Черната смърт от Средновековието се оказва толкова опустошителна. "Открихме, че за 660 години еволюция като човешки патоген в чумния геном са настъпили незначителни изменения. Вероятно обаче именно на тях се дължи вирулентността на заболяването в Европа", обяснява Пионар.

Резултатите от най-новите изследвания сочат, че вариацията на Yersinia pestis, причинила средновековната епидемия на Стария континент, произхожда от 12 век. Това означава, че не би могла да предизвика Юстиниановия мор във Византия от 540 г. сл. Хр.

Методологията, разработена за извличането на ДНК от "чумните ями" в Лондон, обаче ще даде възможност на изследователите да проучат генома на всякакви видове исторически патогени, твърди Йоханес Краузе от Университета в Тюбинген. "Така ще вникнем в еволюцията на човешките заболявания и пандемиите от миналото."