Трагедията от 20 януари - път към независимостта на Азербайджан

В нощта, която завинаги беляза съвременната история на Азербайджан – ов нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. – тишината на Баку бе разкъсана от грохота на танкове и стрелба. Подразделения на Съветската армия, специални части и вътрешни войски щурмуваха столицата, превръщайки улиците ѝ в сцена на безпрецедентно насилие срещу цивилното население.

Още в първите часове на операцията трагичният ѝ мащаб стана очевиден: 150 цивилни загубиха живота си, 744 души бяха тежко ранени, а 4 бяха обявени за изчезнали. Сред жертвите имаше жени, деца и възрастни хора - хора, които не носеха оръжие, а единствено надеждата за по-достоен и свободен живот.

Зад тази кървава акция стоеше решимостта на съветското ръководство да потуши със сила зараждащия се национален стремеж към независимост в Азербайджан. Този стремеж възникна като естествен отговор на дългогодишни несправедливости - масовото прогонване на стотици хиляди азербайджанци от техните исторически земи на територията на днешна Армения и ескалиращите, необосновани териториални претенции към азербайджанския регион Карабах.

Вместо да пречупи волята на народа, насилието я укрепи. Пролятата кръв се превърна в морална граница, отвъд която пътят към независимостта вече не можеше да бъде спрян. Трагедията от 20 януари се превърна в решаващ повратен момент, който ускори разпадането на съветската система и проправи пътя към възстановяването на държавната независимост на Азербайджан.

Скоро след събитията те бяха признати за престъпление срещу човечеството, а 20 януари бе обявен за Ден на национален траур в Азербайджан. Тази трагедия остави дълбок отпечатък върху формирането на националната идентичност и се превърна в символ на саможертва, достойнство и непреклонна воля за свобода.

Въпреки това морално и историческо признание, международната справедливост остава непълна. Повече от три десетилетия след трагедията не е дадена цялостна международноправна оценка за това тежко нарушение на международното хуманитарно право. Нито подбудителите, нито извършителите - лидерите на СССР – са понесли отговорност за отнетите човешки животи.

С течение на времето 20 януари започна да се възприема не само като ден на скръб, но и като източник на национална гордост. В колективната памет на нацията той остава денят, в който азербайджанският народ доказа пред света своята готовност да плати най-високата цена за правото да живее свободно и независимо.

Днес, всяка година на 20 януари, милиони хора се събират в Алеята на мъчениците, разположена на най-високата точка на Баку. В тишина, с цветя в ръце, те свеждат глави пред гробовете на онези, които отдадоха живота си за бъдещето на своята родина. Този акт на почит не е просто отдаване на почит към миналото, а жив обет, че свободата, извоювана с кръв, ще бъде съхранена и предадена на бъдещите поколения.