Директни критики! Ирански медии отправят необичайно предупреждение заради задълбочаващата се икономическа криза в страната

Задълбочаващата се икономическа криза в Иран предизвиква необичайно директни предупреждения от държавни медии и представители на властта, тъй като войната, инфлацията и недостигът притискат домакинствата, пише базираното в Лондон издание за ирански новини и анализи “Иран Интернешънъл”, цитирано от БТА.

В сряда иранският риал отслабна до рекордно ниското ниво от 1,8 милиона за долар. Същия ден в центъра на Техеран едно пържено яйце струваше един милион риала, а един хамбургер - пет милиона, на фона на минимална месечна заплата малко над 200 милиона.

„Какво се случва в тази страна, г-н Пезешкиан,” попита по-рано тази седмица водещата от държавната телевизия Елмира Шарифи, гледайки директно в камерата, след като съобщи, че много иранци вече не могат да си позволят основни стоки като ориз, захар, олио, плодове, млечни продукти и лекарства.

Ако президентът Масуд Пезешкиан е гледал, вероятно е бил изненадан, отбелязва “Иран Интернешънъл”. Държавната телевизия рядко се обръща толкова директно към управляващите или публично търси отговорност.

Администрацията на Пезешкиан наследи огромен бюджетен дефицит, стремително нарастваща инфлация, висока безработица и недостиг на стоки. Тези проблеми се задълбочиха след встъпването му в длъжност през 2024 г. В края на 2025 г. страната беше обхваната от вълна от протести, започнали сред търговците заради рязкото поевтиняване на риала и влошаващата се икономическа ситуация.

Войната със САЩ и Израел допълнително влоши кризата, като задълбочи недостига, наруши веригите за доставки и даде на властите удобно обяснение за икономика, която вече е в свободно падане.

Усилията на правителството да облекчи тежестта бяха критикувани като твърде бавни и ограничени. Последната му инициатива призовава някои магазини да предлагат стоки на кредит на клиенти, които не могат да платят в брой.

Новинарската агенция “Фарс Нюз”, която е свързана с Революционната гвардия, съобщи във вторник, че правителството е одобрило план, който позволява на домакинствата, получаващи парични субсидии, да купуват стоки на кредит, като при необходимост плащанията ще се удържат от бъдещи помощи. Според медията мярката има за цел да подкрепи препитанието на хората и да компенсира икономическите последици от войната.

Планът обаче има очевидни недостатъци. Той се прилага само за магазини, които доброволно решат да участват, а плащанията трябва да се извършат в рамките на два месеца. Наред с това самата месечна субсидия, която е под седем долара на човек, е твърде недостатъчна.

Иран приложи подобни мерки през 80-те години на миналия век по време на войната с Ирак. Тогава кооперации, свързани с министерства и въоръжените сили, позволяваха на служителите да купуват стоки на кредит и да ги изплащат от заплатите си. Въведени бяха и купонни книжки и талони за основни стоки, продавани на цени под пазарните.

Обявяването на новия план за пазаруване на кредит съвпадна с предупреждение, отправено от “Еттелаат” - един от най-старите вестници в Иран. „Развитието на войната е напълно несигурно и властите трябва да се съсредоточат върху препитанието на хората,” написа изданието и добави, че нарастващите цени на основните стоки, съчетани с безработица, застой на пазара на труда и срив на големи части от производството и веригите за доставки са създали тежка криза.

Съобщения, изпратени през последните дни до “Иран Интернешънъл” информират за масови съкращения, рязко поскъпване на основни стоки, недостиг на лекарства, несигурност по отношение на набавянето на храна. Прекъсването на интернет, което продължава вече трети месец, допълнително увеличава натиска, като лишава милиони иранци от онлайн работа, електронна търговия и доходи от свободна практика.

Продължаващата блокада на иранските пристанища и Ормузкия проток, несигурността около преговорите между Съединените щати и Ислямската република, настояването на Техеран да продължи ядрената и ракетната си програма и подкрепата за регионални посреднически групировки, както и по-широката ситуация „нито война, нито мир“ тласкат иранската икономика към още по-тежка нестабилност, посочва “Иран Интернешънъл”.