Турция: как мюсюлманки се борят срещу патриархата

Може ли една жена да бъде едновременно мюсюлманка и феминистка? В очите на мнозина тези две идентичности се изключват взаимно. В Турция дълго време светските феминистки настояваха за това те да определят как трябва да изглежда една феминистка и с какви теми да се занимава. От другата страна пък предимно мъже мюсюлмани определяха какво според тях представлява една мюсюлманка.

Хатидже Кюбра вижда нещата по различен начин: за нея ислямът и феминизмът не си противоречат, а тяхното съчетание е необходимо допълнение както за ислямския, така и за феминисткия дискурс. 36-годишната преподавателка по английски език и академик е част от една постоянно нарастваща група жени в Турция, които се определят като мюсюлмански феминистки.

"Запитах се: какво ще кажа един ден на децата си, ако ме попитат - какво всъщност направи, когато положението в страната ни ставаше все по-лошо?" Така Кюбра описва момента, който я подтиква да се обедини с жени със сходни възгледи. Все по-репресивната политика при президента Реджеп Ердоган, особено след протестите през 2013 и конституционния референдум през 2017, оформят решението ѝ да се присъедини към инициативите "Мюсюлманки срещу насилието" и "Жени в джамиите".

Срещу патриархалното тълкуване на исляма

През 2018 Кюбра основава заедно с други активистки "Havle" - неправителствена организация, която се определя като първото мюсюлманско-феминистко женско сдружение в Турция. "Havle" означава сила на арабски и се отнася до 58-та сура в Корана - "Спорът", в която една жена се обръща към Бог, след като съпругът ѝ се отнася зле с нея и молитвите ѝ са чути.

Истанбулското сдружение се възприема от една страна като мрежа за солидарност, в която предимно мюсюлмански жени могат да обменят житейски опит. От друга страна, тя се противопоставя на патриархалното тълкуване на исляма, като разкрива и деконструира уж религиозни аргументи, използвани за налагане на обществени норми и практики.

Справяне с проблемите

Хатидже Кюбра дава конкретен пример: "Омъжването на малолетни момичета е голям проблем. Определени политически среди често го оправдават с религиозни аргументи. Ние проведохме изследване, което показа, че само два процента от хората, които са омъжили децата си под 15 години, са го направили по религиозни причини."

Най-често решаваща роля играят финансови причини или страхът от извънбрачни сексуални отношения. Част от дейността на "Havle" са и обучения за майки, съобразени с религиозния контекст, относно сексуалното образование на дъщерите им. "Това са все области, които светските феминистки пренебрегват", подчертава тя.

Насърчаване на локалния феминизъм

Важен аспект е и насърчаването на т.нар. локален феминизъм. "В религиозните или консервативни среди феминизмът често се възприема като западно изобретение, чуждо на нашата култура и ценности. Ние смятаме, че това разбиране е погрешно. Феминизмът може да има различни форми."

Ако активистки на Femen (международна феминистка организация) организират акция, при която участничките са голи, това се счита за феминизъм, казва Кюбра. "Но отказът на една жена например във Франция да свали забрадката си също може да бъде феминистка позиция. Ние сме против идеята, че бели феминистки трябва да дойдат, за да спасяват нас - жените с различен цвят на кожата от мъже с различен цвят на кожата. Ние също сме феминистки, никой не трябва да ни спасява. А ако все пак трябва - ще се справим сами."

Собствени решения

Става дума за намиране на индивидуални решения за дискриминацията по полов признак, за неравното третиране на момичетата или за фемицидите. "Havle" поддържа активен обмен с други неправителствени организации, например със "Spod", която се бори за правата на ЛГБТ+ общността и организира кампании като "ХИВ не е грях и не е наказание".

Активистките често се сблъскват с враждебност, особено в социалните мрежи, разказва Кюбра. "Има много хора - мисля, че това са предимно мъже, които вярват, че проповядват единственото правилно тълкуване на исляма. Но като мюсюлманки ние също имаме право на отношение към своята вяра", казва тя.

От "работещи майки" до "мюсюлмански феминистки"

Мюсюлманските защитнички на правата на жените обаче не винаги са били толкова уверени. Тяхното движение води началото си от 1980-те години. Паралелно със светското женско движение и с възхода на политическия ислям мюсюлманките също се обединяват. Навремето те отхвърлят определението "феминистки” - за тях феминизмът е западно понятие. Вместо това се наричат "работещи майки" и обсъждат теми като например несправедливостите, които преживяват в общността си, в рамките на ислямския контекст.

Освен това те се борят за по-голяма видимост в обществения живот. Особено след "постмодерния преврат" от 28 февруари 1997, когато турската армия принуждава ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан да приеме строги светски мерки - включително забрана жените да носят забрадки в обществени институции. Мюсюлманските активистки така и не получават навремето подкрепа от страна на светските жени.

Срещу патриархата с религиозни аргументи

Днешното поколение мюсюлмански жени е по-гласно и по-директно в критиката си към патриархата. Те оспорват патриархалното тълкуване на религията си и използват религиозни аргументи срещу неравенството, насилието над жени и детските бракове, за да се противопоставят на проблемите в рамките на ислямския дискурс.

Днес в цялата страна съществуват множество организации, сдружения и инициативи, които преследват същите цели като "Havle". Техният брой непрекъснато нараства. Въпреки засилващите се ограничения на гражданските свободи в Турция при все по-авторитарната политика, Хатидже Кюбра гледа с оптимизъм към бъдещето.

"От около десет години държавният натиск постоянно се увеличава", казва тя. "Неправителствените организации имат все по-малко пространство за действие и финансирането им беше намалено. В същото време броят на нашите членове и доброволци, както и на организациите, които искат да работят с нас, и качеството на нашата работа се подобряват с всяка изминала година. Мисля, че колкото повече нараства натискът, толкова по-силна става и обществената самоорганизация."

Автор: Сейда Нурч