ВСУ подложиха Краснодар на мащабна въздушна атака - има ранени, гори нефтен завод

Тази нощ руският град Краснодар и околните райони бяха подложени на мащабна украинска атака с дронове, предаде 360.ru. Част от отломките на свален безпилотен апарат паднаха върху многоетажна жилищна сграда в центъра на града, което предизвика пожар и рани двама души.

Губернаторът на Краснодарския край, Вениамин Кондратиев, потвърди в своя Telegram канал, че в резултат на задействането на противовъздушната отбрана (ПВО) в Централния градски окръг, отломки от дрон са ударили жилищна сграда. Пожарът бързо е локализиран от спешните служби, а на двама пострадали граждани е оказана медицинска помощ.

Още новини от Украйна

В близкия Северски район отломки са нанесли щети по няколко частни къщи, като там също има един ранен местен жител. В същия район в резултат на атаката избухна голям пожар на територията на Афипския нефтопреработвателен завод (НПЗ). Местни жители съобщават за серия от мощни експлозии преди лумването на огъня над индустриалния обект.

През изминалата нощ бяха докладвани въздушни тревоги и нападения на още няколко места.

Назначеният от Москва губернатор на Севастопол, Михаил Развожаев, съобщи, че над града и едноименното пристанище в Крим са свалени над 20 украински дрона. Атаките през последните дни критично прекъснаха доставките на горива на полуострова, заради което властите въведоха строги ограничения и купони с QR кодове за зареждане на бензин.

Кметът на руската столица, Сергей Собянин, обяви, че силите на ПВО са задействани и са свалили вражески безпилотни апарати на подходите към Москва. Предишния ден в московския регион бяха неутрализирани общо 29 дрона.

В часовете непосредствено преди последната нощна вълна, Украйна успешно порази цели навътре в руската територия. Президентът Володимир Зеленски обяви успешни попадения с украински крилати ракети Flamingo по военен завод в Чебоксари (произвеждащ ключови компоненти за руските дронове), както и атаки срещу Куйбишевския НПЗ в Самарска област и две петролни помпени станции във Владимирска област.

Интересно съвпадение е, че тези интензивни удари се случват точно в деня, който Володимир Зеленски официално обяви с указ за нов национален празник на Украйна – Ден на Силите за безпилотни системи (11 юни)

Официалната позиция на България по руско-украинския конфикт претърпя сериозен завой със спиране на безвъзмездната военна помощ за Украйна и официален призив за дипломатическо решение и мирни преговори между Киев и Москва.

Тази промяна беше обявена официално от новото българско правителство, оглавено от министър-председателя Румен Радев и министъра на отбраната Димитър Стоянов.

Българското Министерство на отбраната официално обяви, че прекратява предоставянето на безвъзмездни оръжия и боеприпаси от складовете на Българската армия за Украйна. До този момент от началото на конфликта София е изпратила общо 13 пакета с военна помощ. Според министър Димитър Стоянов войната се е превърнала във „война на изтощение“, която няма да се реши на бойното поле. По думите му: „Украйна има нужда от повече хора, а не от повече оръжия. Ние вече дадохме достатъчно“.

Правителството аргументира решението си и с необходимостта да се запазят отбранителните способности на страната, като липсват излишни наличности в армейските складове.

Министър-председателят Румен Радев подчерта пред Министерския съвет, че страната настоява за „всеобхватен и реалистичен подход към войната и търсене на дипломатическо решение“ в името на постигането на справедлив мир, определен и от двете страни.

Премиерът изрази мнение, че Европейският съюз трябва да има водеща роля в преговорите с Русия за прекратяване на конфликта. Спирането на помощта се отнася само за безвъзмездните държавни доставки, но не и за търговския износ. Българските военно-промишлени предприятия продължават да произвеждат и продават боеприпаси и оборудване.

Говорителят на Министерството на външните работи на Украйна Георгий Тихий потвърди в официално изявление, че Украйна не получава безплатни оръжия от София в този момент, а сътрудничеството е изцяло на взаимноизгодна търговска основа чрез договори и посредници.

Въпреки новия курс, правителството декларира, че България остава лоялен член на ЕС и НАТО и няма да влиза в открита конфронтация с Брюксел. Властите обявиха мащабен план за модернизация и ускоряване на разходите за отбрана, като целта е те да достигнат 5% от БВП на страната.

Решението на кабинета „Радев“ предизвика много остри политически реакции в България. Опозиционните партии (ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“) разкритикуваха остро спирането на помощта. Според тях този завой е „стратегическа грешка“, която подкопава доверието в България като надежден съюзник в НАТО и ЕС и рискува да изолира страната в периферията на общата европейска отбрана.