Кремъл вече не крие пораженията! Путин открито признава щетите от войната за Русия

Руският президент Владимир Путин се опитва да представи слабите икономически резултати на Русия в положителна светлина, тъй като не е в състояние да скрие щетите, които четиригодишната война и украинските удари на далечни разстояния са нанесли на руската икономика. Путин заяви, че растежът на БВП на Русия в момента е около един процент, "скромен", но положителен, пишат от "Института за изследване на войната" (ISW).

Путин призна, че "външният натиск" и "терористичните атаки" - кодът на Кремъл за кампанията на Украйна за удари на далечни разстояния - влияят на икономическия растеж на Русия. Мълчаливо призна, че украинските удари срещу съоръженията на Wildberries в края на юли и август 2026 г., които налагат нарастващи оперативни и финансови разходи на Русия, но твърди, че цялата търговска инфраструктура функционира ефективно.

Путин се опита да увери руската общественост, че предприема подходящи мерки за справяне с икономическите предизвикателства пред Русия преди предстоящите избори за Държавна дума през септември.

Украинските удари с голям обсег обаче принудиха Путин публично да признае икономическите ефекти, които над четири години война е оказала върху Русия, тъй като руското население и бизнес общността виждат тези удари и техните последици по начини, които цензурата не може да контролира.

Недостигът на бензин продължава в цяла Русия, включително в райони, които Путин се опитва да предпази от негативните последици от войната. Руският държавен вестник "Известия" съобщи на 18 август, позовавайки се на данни от руското мобилно приложение "GdeBENZ" (което предоставя на руснаците информация за наличността и цените на горивата в реално време), че бензин е наличен само на 28% от всички руски бензиностанции, в сравнение с 41% през предходната седмица.

Според съобщенията, наличността на гориво е намаляла в няколко руски области, които са чести цели на украински удари на далечни разстояния, включително Московска област.

Горещата линия на руската държавна петролна компания "Газпром нефт" потвърди пред руското бизнес издание RBK, че е въвела квоти за бензин на някои бензиностанции в Москва-Сити, но заяви, че полага усилия за увеличаване на предлагането.

Загрижеността на Кремъл относно социалните безредици, произтичащи от недостига на гориво, е довела до разполагането на паравоенни сили в някои райони. Руски вътрешен източник твърди на 18 август, че Путин е разположил части на Росгвардия (силно милитаризираните сили за вътрешна сигурност на Русия) на бензиностанции в Московска област.

Кремъл очаква руската горивна криза и насилието, свързано с горивото, да продължат. Разполагането на войски на Росгвардия показва, че Кремъл няма доверие в способността на руските редовни полицейски сили да се справят с мащаба на насилието, свързано с горивото.

Кремъл също така разширява законовите правомощия на руските извънредни сили, вероятно отчасти в очакване на по-широко разпространени обществени вълнения. На 18 август руската законодателна комисия одобри законопроект, който позволява на спасителните сили на руското Министерство на извънредните ситуации да използват физическа сила и огнестрелно оръжие, ако силите не могат да изпълняват задълженията си чрез ненасилствени средства, според източник от Кремъл и друг източник от законодателната комисия.

Законопроектът позволява на спасителните сили да използват огнестрелно оръжие, за да предотвратят опити за изземване на военна техника и да защитят персонала на Министерството на извънредните ситуации.

Руските власти представят законопроекта единствено като мярка за борба с дронове. Законопроектът предоставя на Кремъл допълнителни средства за потушаване на вътрешните вълнения, включително чрез насилствени средства, ако е необходимо. Кремъл изменя руския закон за гражданска защита, вероятно в очакване на общественото недоволство на фона на продължаващия недостиг на бензин в страната и евентуално в очакване на принудителна мобилизация, която Путин обмисля след изборите за Държавна дума през септември.

Руските власти ограничават масовите събирания на Червения площад в Москва, вероятно от страх от протести и вътрешни вълнения. Организаторите на военно-музикалния фестивал "Спасская башня" (Спасителската кула) обявиха на 17 август отмяната на музикалния фестивал, първоначално планиран за периода от 21 до 30 август, "по причини извън контрола на организаторите".

Украинският център за борба с дезинформацията отбеляза, че отмяната на масови събития е следствие от протести срещу решението на руския Върховен съд да забрани на опозиционната партия "Яблоко" да участва в изборите за Държавна дума от 18 до 20 септември.

На 19 август Върховната рада (Парламентът) потвърди назначаването на Евгений Хмара за министър на отбраната на Украйна от украинския президент Володимир Зеленски. Украинският президент Володимир Зеленски назначи Хмара за временно изпълняващ длъжността министър на отбраната на 16 юли и внесе кандидатурата на 18 август.

Върховната рада също така потвърди преназначаването от Зеленски на Андрий Сибига, който е министър на външните работи на Украйна от септември 2024 г.

Русия и Украйна наскоро проведоха размяна на военнопленници. Украинският Генерален щаб съобщи на 19 август, че Русия е върнала 103 украински военнослужещи в Украйна, повечето от които ранени или тежко болни.

Руското Министерство на отбраната (МО) заяви на 19 август, че Украйна е върнала 103 руски военнослужещи, които са били незабавно изпратени за лечение в Беларус.