Путин настоя за нов модел на световен икономически растеж

Лидерите на БРИКС се събраха в Ню Делхи за ключовата част от 18-ата среща на върха на обединението, на фона на войните в Украйна и Близкия изток, напрежението между големите сили и опитите на развиващите се икономики да увеличат влиянието си върху световната финансова и политическа система.

Сред най-внимателно следените участници са китайският президент Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин. Китайският лидер пристигна в индийската столица в събота. Това е първото му посещение в Индия от седем години и идва на фона на постепенното размразяване на отношенията между Пекин и Ню Делхи след тежкия граничен сблъсък през 2020 г.

Си Дзинпин: БРИКС трябва да бъде сила за мира

В изказването си в Ню Делхи Си Дзинпин призова държавите от БРИКС да играят водеща роля в поддържането на световния мир и стабилност.

Особено внимание китайският президент отдели на продължаващата криза в Близкия изток и района на Персийския залив. Според него държавите от обединението трябва да допринесат за възстановяването на мира и спокойствието в региона.

Си призова БРИКС да застане на „правилната страна на историята“ и да използва нарастващото си международно влияние за политическо разрешаване на конфликтите и намаляване на глобалното напрежение.

Посланието съответства на позицията, която Пекин изложи непосредствено преди срещата. Китайското външно министерство заяви, че БРИКС трябва да защитава многостранността, да насърчава диалога и да увеличава ролята на Глобалния юг в международните отношения.

Присъствието на Си в Ню Делхи има и значително двустранно значение. Предстоят разговори между него и индийския премиер Нарендра Моди. Това ще бъде третата им среща за последните три години, а Пекин вече заяви, че е готов да управлява различията с Индия и да развива отношенията от „стратегическа и дългосрочна перспектива“.

Путин: Световната икономика преминава през структурна промяна

Владимир Путин използва форума на БРИКС, за да представи руската теза за промяна в центъра на тежестта на световната икономика.

Според руския президент традиционните икономически сили постепенно губят относителната си тежест, докато развиващите се икономики увеличават своя принос към глобалния растеж.

Путин заяви, че държавите от БРИКС вече формират около 40% от световния БВП, измерен по паритет на покупателната способност, докато делът на Г-7 е приблизително 29%.

Руският президент призова БРИКС да премине от политическа координация към по-практично икономическо сътрудничество в области като технологии, инфраструктура, инвестиции и международни разплащания.

Според него организацията трябва да изгради платформа за глобален икономически растеж, която да не зависи от правилата и ограниченията, налагани от западните държави.

Путин отправи остри критики към западните санкции и търговски ограничения. По думите му конкуренцията в световната икономика е придобила все по-агресивни форми, включително чрез санкции, ограничения върху транспортните коридори и натиск върху международните вериги за доставки.

Това е позицията на руския президент. Част от западните държави от своя страна определят санкциите срещу Русия като отговор на руската инвазия в Украйна.

Путин и Моди: търговия, енергетика, отбрана и ядрено сътрудничество

Важен елемент от срещата в Ню Делхи са и двустранните разговори между Владимир Путин и Нарендра Моди.

Двамата лидери се срещнаха още в навечерието на основната сесия на БРИКС и се договориха да задълбочат дългогодишното стратегическо партньорство между Русия и Индия.

Официалната информация на индийското правителство показва, че разговорите са обхванали търговията, енергетиката, отбраната, космическото сътрудничество, индустрията и мобилността на квалифицирани работници.

Сред обсъжданите направления са също ядрената енергетика, критичните минерали, железопътният транспорт, производството и торовете.

Москва и Ню Делхи продължават да работят по целта двустранната им търговия да достигне 100 млрд. долара до 2030 г.

Моди отново е подчертал пред Путин позицията на Индия, че международните конфликти трябва да бъдат решавани чрез диалог и дипломация и че Ню Делхи е готов да подкрепя усилията за мир.

Двамата лидери са обсъдили и международната ситуация, включително конфликтите в Украйна и Близкия изток и отражението им върху енергийните пазари, морската търговия и веригите за доставки.

БРИКС постигна съгласие за обща декларация

Междувременно Reuters съобщи, позовавайки се на четири източника, че държавите от БРИКС са успели да договорят проект за обща декларация.

Постигането на консенсус не е било лесно заради различията между отделните членове, особено по отношение на конфликта в Персийския залив и противоположните позиции на Иран и Обединените арабски емирства.

Според информацията на Reuters декларацията се очаква да осъди едностранното започване на война от която и да е държава, без конкретни страни да бъдат посочвани поименно.

Това е важен тест за разширения БРИКС. Организацията вече обединява държави с много различни външнополитически интереси, отношения със САЩ и позиции по войните в Украйна и Близкия изток.

БРИКС търси по-голяма тежест в световния ред

Срещата в Ню Делхи показва и по-широката амбиция на организацията. Държавите от БРИКС настояват за по-голямо представителство на развиващите се икономики в международните институции, включително ООН, Международния валутен фонд и Световната банка.

Сред обсъжданите теми са търговията, инвестициите, енергийната и продоволствената сигурност, технологиите и използването на национални валути при международните разплащания.

Но между основните членове остават различия. Китай и Русия виждат БРИКС като инструмент за ограничаване на западната доминация в световната система, докато Индия подчертава, че организацията не трябва да се превръща в антизападен блок.

Именно затова срещата между Моди, Путин и Си е сред най-важните дипломатически събития на форума. Тримата представляват държави с огромна икономическа и политическа тежест, но и с различни интереси.

Първите часове на срещата показват обща линия по един въпрос: БРИКС иска по-голяма роля на развиващите се държави при определянето на правилата на световната политика и икономика. Дали членовете му могат да превърнат това желание в общи практически решения ще стане по-ясно след приемането на заключителната декларация.