Помирението с Куба спечели на САЩ аплодисментите на Латинска Америка

И новата звезда в Латинска Америка е ... Съединените щати?

Резултатите са на лице - макар САЩ все още да е изправен пред много сложни отношения с 35-те държави в този регион, президентът Обама си тръгна с многобройни салюти и потупвания по гърба от регионалната среща на върха на двете Америки, на която обикновено Съединените щати отнасят пердах, пише в. „Ню Йорк Таймс“.

Въпросът сега е дали Обама и неговите наследници ще могат да се възползват от новата доверие, което Вашингтон си спечели, основно чрез помирението си с Хавана.

По време на срещата на върха Барак Обама и президентът на Куба Раул Кастро проведоха едночасова среща. Тази година САЩ разреши на Куба да присъства на срещата на върха за първи път откакто срещите започват през 1994 г. Това е и първата среща между лидерите на двете вражески страни от ерата на Студената война.

Обама също обяви, че ще бъде съгласувано държавно посещение на бразилският президент Дилма Русеф  във Вашингтон през юни, след като тя анулира едно през 2013 г. заради скандала с подслушването, в който и тя бе сред следените от правителството на САЩ.

Американският президент дори за кратко си поприказва с президента на Венецуела Николас Мадуро, който само няколко часа по-рано отправи гневно изявление срещу американската "империалистическа намеса" и заплаши с петиция с искане за премахването на санкциите на САЩ срещу няколко венецуелски длъжностни лица, обвинени в нарушаване на човешките права.

Не всичко обаче беше светло и безоблачно.

Кастро остро разкритикува Съединените щати за дългия период на потискане на Куба. Президентите на Венецуела, Боливия и Аржентина последваха примера му.

Обама опроверга очакванията, че ще обяви премахването на Куба от списъка на американското правителство на страните, които спонсорират и подкрепят тероризма или че ще определи дата за възобновяване на посолства в двете страни. Но за регион, отдавна уморен от взаимна враждебност и трудности от наложеното ембарго от времето на Студената война, изглеждаше напълно достатъчно, че президентите си говореха без враждебност.

Може би по-важното по време на тазгодишната среща бе промяната на тон. Вредната риторика от ляво, която доминираше на предходните срещи на върха остана на заден план, когато Кастро призова американския президент да бъде  "честен" и скромен и дори се извини, че се е увлякъл в революционна реторика.

Сега, въпросът е как САЩ ще изразходва значителния политически капитал, който се е натрупала в региона, за да се справи с досадните проблеми като корупцията, безнаказаността и крехкостта на демокрацията или в случая на Куба, нейната явна липса?

Обама призна това по време на конференция преди да напусне срещата на върха в събота, като каза, че Съединените щати не се отказват от демократичните надежди за Куба.

"Ние имаме много различни виждания за това как обществото трябва да се организира и бях много откровен с него (Кастро), че ние няма да спрем да говорим за въпроси като демокрацията, правата на човека, свободата на събиране и свободата на пресата", заяви Обама.

Американското влияние в региона е подбито донякъде парадоксално от мащабното помитане на демокрацията от 1970 г. насам.

В забележките си към световните лидери на срещата на върха, Обама поиска да се възползва от това, признавайки несъвършенствата на американското общество, но и в прав текст заяви, че трябва да спрем да се уповаваме спирам на миналото или да използваме САЩ като изкупителна жертва.

"Америка никога не е давала заявка да бъде съвършена," каза той. "Предполагам можем да прекараме много време в разговори за последните жалби и предполагам, че е възможно да използвате Съединените щати като удобно извинение от време на време за политически проблеми, които могат да настъпят в страната ви. Но това няма да доведе до напредък", продължи Обама.

"Това няма да реши проблемите на децата, които не могат да четат, които не разполагат с достатъчно храна. Това няма да направи нашите страни-продуктивни или по-конкурентоспособни в глобалната икономика."

И все пак Съединените щати наблюдаваха нюанси на авторитаризъм, които се появиха сред демократично избраните лидери на Никарагуа, Венецуела, Еквадор и дори Панама, която бе избрана за домакин на срещата на върха.

Досега всяко американско усилие за постигане на регионален консенсус по широкия дневен ред, който включва справянето с климатичните промени, трафика на наркотици и икономическия просперитет е удряло на камък заради отказа на САЩ да има отношения с Куба.