Видеото в онлайн вестник и законът

Предлагането на кратки видеоматериали на интернет сайта на вестник може да попада в обхвата на правната уредба на аудио-визуалните медийни услуги.Такъв е случаят, когато това предлагане има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност на даден онлайн вестник New Media Online, дружество, установено в Инсбрук (Австрия), издава онлайн вестник „Tiroler Tageszeitung online“ (www.tt.com).

Този интернет сайт по принцип съдържа статии от печатната медия. Към момента на настъпване на фактите в главното производство (2012 г.) обаче има връзка, наречена „Видео“, към поддомейн, който чрез каталог за търсене позволява да се гледат повече от 300 видеоматериали. Видеоматериалите с различна дължина от 30 секунди до няколко минути отразяват различни теми, като локални събития и мероприятия, анкети с минувачи на актуални теми, спортни събития, трейлъри на филми, инструкции за деца за изработване на предмети или подбрани от редакцията видеозаписи на читатели. Много малка част от видеоматериалите имат връзка със статиите, публикувани на интернет сайта на вестника. Освен това една част от видеоматериалите е изготвена от регионален радио- и телевизионен оператор, Tirol TV, и е достъпна и на интернет сайта на последния.

Според австрийския регулаторен орган в областта на комуникациите (KommAustria) съответният поддомейн „видео“ представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка, попадаща, в Австрия, в обхвата на задължението за уведомяване. Bundeskommunikationssenat (австрийският орган, компетентен да се произнася по жалби срещу решенията на KommAustria) потвърждава тази преценка. Тогава New Media Online сезира Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия). Последният отправя до Съда искане за тълкуването на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Тази директива има за цел и да се защитят потребителите, и по-специално непълнолетните лица. Поради това тя определя изискванията, на които трябва да отговарят аудио-визуалните медийни услуги, по-специално що се отнася до търговските съобщения и спонсорството.

Според Директивата аудио-визуалната медийна услуга е или телевизионно излъчване, или аудио-визуална медийна услуга по заявка. Освен това, нейната основна цел е осигуряването на предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост. Директивата изрично предвижда, че не се прилага към електронните варианти на вестници и списания.

С постановеното днес решение Съдът, на първо място, отговаря, че предоставянето в поддомейн на интернет сайта на вестник на кратки видеоматериали, които представляват кратки откъси от местни новини, спортна и развлекателна информация, се обхваща от понятието „предаване“ по смисъла на Директивата.

Съдът по-специално отбелязва, че продължителността на видеоматериалите е без значение и че начинът на избиране на разглежданите видеоматериали не се различава от този, който се предлага при аудио-визуалните медийни услуги по заявка. Освен това видеоматериали, като разглежданите, се конкурират с информационните услуги, предлагани от регионалните радио - и телевизионни оператори и с музикалните канали, спортните канали и развлекателните предавания. Целта на Директивата обаче е именно в една изключително конкурентна медийна вселена да се прилагат едни и същи правила към участниците, които се обръщат към обществеността, и да се избегне възможността аудио-визуалните медийни услуги по заявка, като разглежданите видеоматериали, да бъдат нелоялна конкуренция на традиционната телевизия.

На второ място, Съдът отговаря, че за да се прецени основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от електронен вариант на вестник, следва да се провери дали тази услуга има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност на оператора на интернет сайта, а не е само неделимо от тази дейност допълнение към нея, по-специално поради връзката между предлаганото аудио-визуално и текстово съдържание. Тази преценка следва да се извърши от Verwaltungsgerichtshof.

В това отношение Съдът отбелязва, че електронният вариант на вестник въпреки наличието на аудио-визуални елементи, които съдържа, не трябва да се счита за аудио-визуална услуга, ако тези аудио-визуални елементи са второстепенни и служат само за допълнение към предложените в печатната медия статии.

Съдът обаче счита, че аудио-визуалната услуга не трябва систематично да се изключва от приложното поле на Директивата единствено поради това че операторът на съответния интернет сайт е дружество, което издава онлайн вестник. Видеораздел, който в рамките на един интернет сайт отговаря на условията, за да бъде квалифициран като аудио-визуална медийна услуга по заявка, не губи тази характеристика само поради това че е достъпен от интернет сайта на вестника или че се предлага в този сайт.

В настоящия случай изглежда, че много малка част от статиите е свързана с разглежданите видеооткъси. Освен това изглежда, че по-голямата част от тези видеоматериали са достъпни и с тях може да се прави справка отделно от справката със статиите в електронния вариант на вестника. Тези обстоятелства сочат, че би могло да се приеме, че разглежданата услуга има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност на New Media Online, и следователно представлява услуга, различна от другите предлагани от дружеството услуги. Тази преценка обаче следва да се извърши от Verwaltungsgerichtshof.