10 от най-жестоките цитата на Хенри Кисинджър

Цитатът на Хенри Кисинджър публикуван от Wikileaks: "Незаконното правим веднага; противоконституционното отнема малко повече време", вероятно е донесъл усмивка по лицата на легионите от негови почитатели в медиите, правителството, корпоративните среди и висшето общество, пише в своя статия „Америка продължава да почита един от най-ужасните си масови убийци: Хенри Кисинджър“ Фред Бранфмън за сайта „Алтернет“.

Малко вероятно е обаче усмивка да е пробягала по устните на потомците на онези повече от 6 милиона жертви в Индокитай и американците, които не могат да успокоят съвестта си заради убийството им.

Много хора обвиняват Кисинджър във военни престъпления, а действията му през годините като незаконни и противоконституционни.

Кисинджър има история, която разказва скандални неща, разкриващи едно мрачно безсърдечие и враждебност към живота на невинни граждани. Ето няколко "зловещи" фрази, излезли от устата на бившия държавен секретар на САЩ:

1. За съветските евреи: „Емиграцията на евреите от Съветския Съюз не е цел на американската външна политика. Ако в Съветския Съюз изпращат евреите в газови камери, това няма да е проблем на Америка. Вероятно, това ще е хуманитарен проблем“. Откъс от разговор между президента Ричард Никсън и Хенри Кисинджър от март 1973 г.

2. За бомбардировките над Камбоджа: „(Никсън) иска мащабни бомбардировки на Камбоджа. Не иска да чуе нищо за това. Това е заповед, която трябва да се изпълни. Всичко, което лети или всичко, което мърда“. Телефонен разговор между Хенри Кисинджър и генерал Александър Хейг от 9 декември 1970 г.

3. За бомбардировките над Виетнам: „Вълна след вълна от самолети. Те не могат да видят В-52, а тези бомбардировачи са хвърлили милион фунта бомби... Обзалагам се, че там имаме повече самолети на ден, отколкото при (Линдън) Джонсън за месец... Всеки самолет може да носи десетократно повече бомби, отколкото самолетите от времето на Втората световна“. Откъс от разговор между президента Ричард Никсън и Хенри Кисинджър от 15 април 1972 г.

4. За червените кхмери: „Колко души е убил той (министърът на външните работи на Червените кхмери Йенг Сари)? Десетки хиляди? Трябва да кажете на камбоджанците (т.е. на Червените кхмери), че ние ще сме техни приятели. Те са кръвожадни главорези, но ние няма да позволим това да застане на пътя ни. Ние сме готови да подобрим отношенията си с тях. Кажете им това, но не им предавайте казаното преди малко“. Среща с министъра на външните работи на Тайланд на 26 ноември 1975 г.

5. За Дан Елсбърг, американски военен анализатор, предал на пресата таен сборник с документи от Виетнамската война: „Понеже този кучи син... а аз добре го познавам ... и съм убеден, че той крие още някаква информация, която пази за съдебния процес. Примери за американските военни престъпления, които са го подтикнали към това... Това е в стилът му, защото той е мръсен кучи син“. Запис от Овалния кабинет от 27 юли 1971 г.

6. За Робърт Макнамара, министър на отбраната по време на Виетнамската война: „Бедничкият... Той все още се бие в гърдите нали? И все още се чувства виновен?“  (Преструвайки се, че плаче, търкайки очите си.)

7. За убийствата: „Това е акт на безумие и национално унижение – да се приема закон, който да забранява на президента да издава заповеди за убийства“. Изказване на заседание на Съвета за национална сигурност, 1975 г.

8. За Чили: „Не разбирам, защо трябва да стоим и да гледаме, как страната се срива към комунизъм заради безотговорността на нейните хора. Този въпрос е прекалено важен за чилийските избиратели, за да им позволим да вземат самостоятелни решения“.

9. За незаконното и противоконституционното: „Незаконното правим веднага. Противоконституционното отнема малко повече време“. По време на среща с турския външен министър Мелих Есенбел в Анкара, на 10 март 1975.

10. За самия себе си: „Американците харесват каубоя... който язди самотен в града или селото само  с коня си и с нищо друго... На мен много ми подхожда този забележителен романтичен образ, защото самотата винаги е била част от моя стил, моят метод, ако щете“. Интервю с Ориана Фалачи, дадено през 1972 г.