25 октомври 1415 г. Битката при Аженкур

Битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г. (денят на Св. Криспин) води до английска победа срещу по-голямата френска армия. Победата на Хенри V поставя началото на нов период на войната, в който Хенри се жени за дъщерята на френския крал и синът му е направен наследник на френския престол, но постижението му е пропиляно от наследниците му.

Битката е забележителна с употребата на английския дълъг лък, като мнозинството от английските войници са стрелци и е централната част в сюжета на пиесата на Уилям Шекспир Хенри V.

Историците сочат някои неизбежни сравнения между съвременността и похода на Хенри V през ХV век. Той дебаркира в устието на Сена на 14 август и започва досадна обсада на градчето Арфльор в момент, когато Франция е на ръба на гражданска война между бургундци и арманяк. Английският крал се съюзява с бургундците, които по днешната терминология се превръщат в "местни сили за сигурност" в Нормандия.

Постепенно той печели подкрепата на местни търговци и свещеници, но в същото време към противниковия лагер започват да се стичат всякакви противници на англичаните. Долу-горе същото като случващото се с "Ал Кайда" в Ирак.

Същото е било и с английската армия във Франция по време на Стогодишната война, завършила с битката при Азенкур. Тя не успяла да контролира континенталната територия и сражението от 25 октомври 1415г. е вероятно единствената ѝ ярка победа.

Случилото се на самото бойно поле е добре известно - англичаните предизвикват тежките френски рицари да настъпят в тясно кално поле, върху което далекобойните им лъкове изсипват облак след облак от стрели. В един момент французите са толкова наблъскани, че не могат да вдигнат оръжията си, а напиращите отзад стъпкват падналите. В настъпилия хаос и последвалата паника англичаните организират истинска касапница.

Независимо от мащаба на победата англичаните накрая губят, защото не спазват обещанието си да въдворят ред и мир сред французите, а гражданската война продължава дълго след смъртта на Хенри V през 1422 г.