8 януари 1996: Бившият президент на Франция Митеран умира от рак на простата

На 8 януари 1996: бившият президент на Франция Франсоа Митеран умира от рак на простата. Той издъхна на 79-години.
Новината беше обявена от президента Жак Ширак на пресконференция в Елисейския дворец, припомня Би Би Си.

„В продължение на 14 години г-н Митеран написа важна страница в историята на нашата страна. Една велика личност ни напусна“, обяви пред журналисти Жак Ширак.

Световните лидери отдадоха почит на бившия президент на Франция, но най-сърдечното послание вероятно беше това на германския канцлер Хелмут Кол. Двамата бяха станали близки приятели в общата си цел да осъществят европейската интеграция.

„Европа загуби един велик държавник“, каза Хелмут Кол.

„Скърбя за един добър приятел. Работихме заедно в тясно сътрудничество и доверие в продължение на много години за изграждането на Европа и задълбочаването на германско-френското приятелство“, обяви Кол.

Той оставя след себе си двама сина от съпругата си Даниел и една дъщеря от любовницата си Ан Пинжо.

Закуската на Митеран в София

При посещението си в България, на 19 януари 1989г. Президентът на Франция Франсоа Митеран кани на закуска във френското посолство и разговаря с 12 интелектуалци - дисиденти, представители на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България - Блага Димитрова, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Светлин Русев, Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Алексей Шелудко, Радой Ралин, Стефан Продев, Николай Василев и Копринка Червенкова, припомни Лъчезар Тошев.

Визитата му е в навечерието на промените у нас и има символично значение на подкрепа на демократизацията.

Смяна на лагера

Митран беше противоречива фигура с мрачно минало.

Син на гаров началник, той завършва престижния Институт за политически науки. През 1940 г. е пленен след падането на Франция и през 1941 г. бяга от Германия, за да се присъедини към колаборационисткото правителство на Виши. След това преминава на страната на съпротивителното движение.

Заемал е министерски постове в много кабинети от 1947 до 1958 г., когато Шарл де Гол става президент. Като силен противник на де Гол, той прави първия си неуспешен опит да стане президент през 1965 г., изброи Би Би Си.

През 1971 г. става лидер на нова Социалистическа партия, състояща се от различни леви групи. Три години по-късно, през 1974 г., прави още един опит да спечели най-високия пост, но е победен от Валери Жискар д'Естен.

Напуска поста през май 1995 г. след два седемгодишни мандата и два периода на „съжителство“ – като е принуден да работи с дясното мнозинство в парламента, първо с г-н Ширак като министър-председател през 1986 г., а след това с Едуард Баладур през 1993 г.

Променяйки облика на Париж

Франсоа Митеран си извоюва прякори както от приятели, така и от врагове.

Социалистите го наричаха „Тонтон” (което означава „чичо”) и го уважаваха за това, че върна левицата на власт. Таблоидите го нарекоха „Великият съблазнител” заради репутацията му на женкар, като сред любовниците му бяха филмови звезди като Брижит Бардо, Мишел Морган и Жозефин Бейкър, както и първата жена министър-председател на Франция Едит Крессон и бившата министърка Елизабет Гигу.

Критиците му го наричаха „Бог” заради скъпите му архитектурни „големи проекти” в Париж – включително стъклената пирамида в Лувъра и масивната Арка на Ла Дефанс – и монархичния му стил на управление, подобен на този на предшественика му генерал дьо Гол.

И като дьо Гол, г-н Митеран отхвърли помпозността на държавното погребение. Вместо това той ще бъде погребан след частна церемония в семейната гробница в село Жарнак, близо до Ангулем, където е роден.

Наследството на Митеран

Франсоа Митеран остави на своя десен съперник Жак Ширак наследство от висока безработица, нарастващ публичен дълг и повишаващи се данъци. Новият президент се бореше да се справи с тези проблеми. Опитът му през 1995 г. да намали разходите в силно субсидираната железопътна система доведе до парализираща стачка в транспорта и капитулация пред работниците.

Президентът Ширак свика избори през 1997 г., за да се опита да увеличи броя на десните в парламента. Ходът се обърна срещу него, социалистите спечелиха и, подобно на своя предшественик, президентът беше принуден да „съжителства“, този път със социалистическия министър-председател Лионел Жоспен.

Дори след смъртта си името на Митеран беше свързано със скандали.

През октомври 2004 г., в това, което беше описано като френския Уотъргейт, 12 души бяха изправени на съд за провеждане на операция по подслушване на телефони, използвана от покойния президент за наблюдение на опонентите му.

Няколко седмици по-късно синът на Франсоа Митеран, Жан-Кристоф, получи условна присъда от 30 месеца затвор за укриване на данъци.

След това, през юли 2005 г., адмирал Пиер Лакост, бивш шеф на френската разузнавателна агенция DGSE, потвърди, че Митеран е одобрил бомбардирането на кораба на „Грийнпийс“ „Rainbow Warrior“ в пристанището на Окланд, Нова Зеландия, през 1985 г. Правителството на Нова Зеландия определи бомбардирането като първата терористична атака в страната.