Як-130: Въздушният коз на Русия

Американското издание The National Interest разказа за лекия руски учебнобоен самолет Як-130, като му предрече добро бъдеще в публикацията „Meet Russia's Yak-130, the Killer Light-Combat Jet You Never Heard of (Until Now)”, пише Блиц.

Самолетът Yakovlev Yak 130, разработен непосредствено след разпадането на Съветския съюз, е един от най-добрите съвременни тренировъчни леки бойни самолети на международния оръжеен пазар. Изискванията за самолета първоначално бяха заложени в края на 80-те години на миналия век като за нов тренировъчен самолет, който да замени масовия флот на произвежданите в Чехия въздушни платформи Aero L-29 Delfín и L-39 Albatros.

На конкурса бяха представени пет вида образци, включително Sukho S-54, Myasishchev M-200, Mikoyan MiG-AT и Yakovlev Yak-UTS. Въпреки това към момента на окончателното разпадане на Съветския съюз през 1991 г., само проектите „Микоян" и „Яковлев" продължиха участието си в конкурса. С възникването на новата независима Русия в условията на икономически и социален срив финансирането беше ограничено и развитието продължи бавно. Всъщност, докато проектното бюро „Яковлев" до голяма степен довърши основния дизайн на Як-130 до 1993 г., ситуацията по финансирането накара компанията да търси външни инвестиции, въпреки че руските военновъздушни сили избраха своя реактивен двигател за понататъшно развитие. Затова „Яковлев” сключи договор за партньорство за съвместно разработване и маркетинг на Як-130 с италианската авиокомпания „Аермаки" през същата година. Тъй като развитието продължи, първият тестов самолет Yak-130D направи първия си полет от летище „Громов" на 25 април 1996 г.

Партньорството в крайна сметка се задълбочи, но през 2000 г. руснаците и италианците тръгнаха по отделни пътища. Италианците платиха на руската компания $ 77 млн. за техническа документация на Yak-130 и продължиха да развиват версията на самолета като Alenia Aermacchi M-346, който вече служи на редица западни ВВС. Италианската версия на самолета може дори да продължи да служи и в американските ВВС, ако бъде избрана за победител в състезанието за TX. Яковлев, вече част от Irkut Corporation, продължи да развива Yak-130 за своя вътрешен пазар и най-накрая победи МиГ-АТ на 16 април 2002 г., когато бе избран за тренировъчна машина за руските ВВС. Развитието от този момент продължи относително бързо. На 30 април 2004 г. старшият тестов пилот Роман Такаев излетя на първия пробен полет на Як-130, построен в завода „Сокол" в Нижни Новгород. Производството е преместено в Иркутск през 2006 г., а полетното тестване приключва до 2009 г.

Самолетът официално влиза на служба в руските ВВС през 2010 г., които сега имат около 95 машини от този тип. От 2011 г. Як-130 е изнасян в различни държави: Беларус има 8, Алжир и Бангладеш разполагат с по 16 самолета, Мианмар има 12 самолета. Сирия също е поръчала 26 Як-130, но състоянието на тази сделка е неясно. Руската версия на Yak-130 не се изяви особено добре на международния пазар, но италианският му братовчед M346 се представя добре в Италия, Израел, Сингапур, Полша и Туркменистан. „Леонардо”, производителят на самолетите M346, може да спечели договора за американската TX програма. С одобрението на ВВС на САЩ вратата щеше да се отвори за продажби по целия свят.

Основният дизайн на Yak-130 е здрав и е добре изпълнен, който вероятно тепърва ще реализира повече продажби в двата си различни варианта. От гледна точка на суровата аеродинамична линия, Yak-130 не е толкова изискан, колкото италианския си дериват, притежаващ двигателите на европейския реактивен двигател Honeywell F124-GA-200, по-лекото тегло и малко по-фината аеродинамика. Въпреки това, Yak-130 предлага отлично цялостно представяне, което позволява да се възпроизвежда изпълнението на четвърто и пето поколение тренировъчни самолети за начално обучение. Руският самолет може да поддържа стабилен контролиран полет при ъгли на атака до 35 градуса, което се доближава до способностите на изтребители като МиГ-29, Су-30 и дори западни типове като F/A-18E/FSuper Hornet. Също така машината има отличното съотношение на двигателната тяга/тегло от 0,8, което му позволява да поддържа високи радиални претоварвания (g), скороподемност и добри характеристики при излитане.