Китай и сблъсъкът на цивилизациите

Могат ли китайците да се противопоставят на западния свят?

Публикувана: 12 Юни, 2018 13:12
21 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2897
Китай и сблъсъкът на цивилизациите
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ

След разпадането на повечето комунистически страни през 90-те години на миналия век, светът навлезе в период на перманентен мир. Политологът Франсис Фукуяма от Станфордския университет го нарече „краят на историята”, в който демокрацията и капитализмът ще се превърнат в завършената форма на човешко управление. В отговор на неговата книга от 1992 година, политологът от Харвард Самюъл Хънтингтън издава книгата „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”. Хънтингтън смята, че макар ерата на идеологическия конфликт между комунизма и капитализма да е приключила, то ще се зароди нов конфликт на цивилизационно ниво. Книгата му се концентрира върху „кървавите граници” между ислямските и неислямските общества.

Хънтингтън пише за девет цивилизации, като две от тях се опитват да се наложат над останалата част от света. Ислямската цивилизация стартира с нападенията над Световния търговски център през 1993 година, и разрушаването на кулите близнаци на 11 септември 2001 година. Но ислямските усилия бледнеят пред това, което е подготвил Китай. Страните, които не искат да бъдат доминирани от Пекин, поне се организират, за да отговорят на заплахата.

Използвайки шаблона на Хънтингтън, светът може да бъде разделен на три лагера: антикитайски лагер, равнодушен такъв, и самият Китай, пише „Американ тинкър”. В първия лагер са западните страни, Индия и Източна Азия, докато в равнодушния са ислямските страни, Русия, Африка и Латинска Америка. Те съставляват 20% от световния БВП.

Бъдеща война с Китай ще отбележи края на глобализацията. В подготовката за войната антикитайските сили ще направят всичко възможно, за да ударят китайската икономика. Част от оръжията са търговски рестрикции, стартирайки от усилията на Тръмп да намали търговския дефицит с Пекин. На фронтовата линия в Източна Азия са Япония, Южна Корея и Тайван, които осъзнават необходимостта от това. Традиционните европейски морски сили като Великобритания и Франция също осъзнават, че Китай трябва да бъде възпрян. Париж и Лондон обявиха, че възнамеряват да изпратят кораби във взривоопасното Южнокитайско море.

Ако Китай предприеме агресивни действия, има голяма вероятност Европейският съюз да ограничи достъпа на Китай до европейския пазар. Подобно на мюсюлманите, европейците се опитват да наложат своя културкампф на останалата част от света. Глобалното затопляне е религията, а тези, които не следват линията, са застрашени от търговски мита. Европейците също така осъзнават, че са били изиграни от Китай, пише авторът Дейвид Арчибалд. Европейски компании изградиха фабрики на фона на процъфтяваща икономика, но докато тези усилия са успешни, то Китай изземва собствеността. Например 25% от активите на датската логистична компания Maersk са в Китай и на китайска земя оперираха 1000 служители. Китайското правителство обаче не поднови визите на почти всички от тях. Останаха само двама изгнаници на Maersk в Китай, което означава, че фирмата е загубила 25% от активите си. Други европейски компании понесоха глоби, защото успешно се противопоставят на китайските си конкуренти. Китай също така дава тласък на държавните компании, които имат една трета от производителността на частните.

Китай продължава да действа агресивно спрямо Индия в Хималаите, а в отговор индийците се опитват да помогнат на Виетнам и Индонезия за предстоящия конфликт. Безразличната група от страни имат прилики с Китай. Членове на този „лагер” са предимно страни под диктатура, с огромна корупция и липса върховенство на закона. Бидейки аморални, тези страни продължават щастливо търговията си с Китай, без значение колко смъртни случая причиняват китайците. В същото време поведението на Пекин не носи приятели на страната. Когато стане ясно, че Китай губи войната, която ще започне сама, то тези страни ще й обърнат гръб за сметка на съюзниците.

А какво да кажем за третия лагер – самият Китай? Ние няма да се бием срещу милиард и 300 милиона китайци, а само срещу 330 милиона от тях. Дори не е нужно да водим наземна война с тях – Виетнам ще го направи. Всичко, което трябва да направим, е да потопим техните кораби и да установим контрол над островите в Южнокитайско море. Светът ще осъзнае, че може да се разбира и без Китай – съвсем щастливо. Междувременно стана ясно, че репресиите срещу корупцията, които обяви Си Дзинпин, са насочени към прочистване от партийната йерархия на служители, идващи от обикновени семейства. Китайската политическа система се превърна в огромна наследствена феодална система.

Китай

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Силвио Берлускони
Италианският премиер, цитиран от "Тайм", обяснява страстта си към жените, която по-късно му докара няколко съдебни дела:
Миналата нощ имах опашка пред вратата на спалнята ми. Бяха 11. Взех 8, защото повече не мога."

Още бисери