Какво остана да се реши на Балканите?

Договорът за името на Македония не приключи всички нерешени въпроси на Балканите - границите продължават да бъдат голям проблем. Годината 2018 може да бъде вписана "със златни букви" в по-новата история на Балканите. Това е годината, която може да донесе решение на два международни спора, възникнали като последица от разпадането на Югославия. Споразумението между Скопие и Атина новото име на Македония да бъде Република Северна Македония ще я измъкне от "мъртвата точка" в процесите за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Все пак някои спорове още чакат решение, предаде БНТ.

Косовският въпрос

Сърбия не признава едностранно обявената независимост на Косово, а наддаванията за броя на страните, които признават независимо Косово, са постоянни. От този съществен въпрос произтичат и много други, които са далеч от решаване: прецизното определяне на административната линия (както я нарича Белград), или границата (както я нарича Прищина), името, въпросът за общините в Северно Косово, членството в международни организации. Чрез различни инициативи и с различни посредници представители на Сърбия и Косово преговарят на най-високо равнище повече от 12 години. Европейският съюз внесе въпроса за отношенията между Сърбия и Косово в Глава 35 от преговорите за членство на Сърбия, отваряна за пръв път за една страна потенциална членка.

Границата между Сърбия и Хърватия

Белград и Загреб вече 15 години не успяват да се договорят за част от границата на Дунав. Докато Сърбия твърди, че границата трябва да върви по средата на реката, Хърватия се застъпва за спазване на границите на кадастралните общини. Особено спорни са два дунавски острова - Шаренградски и Вуковарски. Темата беше отново повдигната на последната среща на държавните глави Александър Вучич и Колинда Грабар Китарович през февруари 2018 г., когато бе определен неофициален срок за преговори две години и бе решено ако дотогава няма споразумение, да се прибегне към арбитраж. Засега дори няма информация дали делегациите, които би трябвало да преговарят, са допълнени с нови членове.

Границата между Сърбия и Босна

Водноелектрическите централи на Дрина Баина Баща и Зворник, както и железопътната линия Белград-Бар, която преминава през територията на Босна и Херцеговина по протежение на 12 километра, са ключовите точки на спора за границата на двете съседни страни.
Проблем се явява и вътре в Босна и Херцеговина, където Република Сръбска твърди, че би се съгласила с предложението на Сърбия за размяна на територии, докато Мюсюлманско-хърватската федерация засега не проявява същата готовност.

Границата между Босна и Хърватия

Двете страни имат граница, дълга хиляда километра, определена със споразумение, което през 1999 г. подписаха президентите Алия Изетбегович и Франьо Туджман. Споразумението обаче е ратифицирано само в Сараево, никога не е било потвърдено в Загреб.
Ключов е въпросът за излаза на Босна и Херцеговина на море при град Неум, при което Хърватия допълнително заяви, че й принадлежат два малки острова в района. Проблематично е и строителството на моста Пелешац, което започна без "благословията" на Сараево, а има за цел да свърже територията на Хърватия и с автомобилен път да заобиколи босненския излаз на Адриатическо море. Официално Сараево е против изграждането на този мост заради страх от затваряне на излаза към открито море.

Границата между Черна гора и Хърватия

Въпросът за полуостров Превлака има временен отговор. Преди 16 години комисии от двете държави се договориха континенталната част и част от морския пояс да принадлежат на Хърватия, а останалата част от морската зона да бъде "ничие море". Временното решение още е в сила, а от дълго време няма преговори за трайно решение.

Границата между Словения и Хърватия

Въпросът за Пиранския залив (както го нарича Словения), или Савудрийска Вала (както го нарича Хърватия), е модел, който всички балкански и европейски страни сочат като негативен пример за решаване на въпроса за границите на Балканите. Продължилите с години преговори не доведоха до резултат и конфликтът послужи на Любляна за известно време да блокира процеса на присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Не помогна и прибягването към международен арбитраж, защото Хърватия излезе от него, твърдейки, че процесът е компрометиран от словенските опити да се повлияе на решението на съда. Решението на Арбитражния съд в Хага от юни миналата година, с което Словения получи три четвърти от залива и излаз на море, не беше приемливо за Хърватия и нейната делегация дори не присъства на произнасянето на присъдата. Последва нарастване на напрежението заради налагане на глоби на рибари, които изведнъж се оказаха в "погрешни" териториални води, и размяна на остра дипломатическа реторика.

Границата между Албания и Гърция

Тирана и Атина спорят за морската граница в Йонийско море. Веднъж вече бе постигнато споразумение през 2009 г., но Конституционният съд на Албания го отмени, защото местната опозиция доказа, че Албания е изгубила 225 квадратни километра териториални води. През май 2018 година преговорите отново бяха задвижени с предварителна среща в Тирана.