Какво обсъдиха Путин и Меркел (Обзор)

За да не се ограничават в сроковете, лидерите решиха да нарушат традицията и да направят изявления за пресата не след преговорите, а преди да започнат

Публикувана: 19 Август, 2018 09:27
38 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3454
ШРИФТ ПЕЧАТ

Разговорите между Владимир Путин и Ангела Меркел продължиха три часа. Преди началото лидерите заявиха пред медиите, че възнамеряват да обсъдят такива въпроси като обстановката в Сирия, уреждането на украинския конфликт, ситуацията около сделката за иранската ядрена програма, двустранни теми, включително и газопровода "Северен поток - 2".

В преговорите от руска страна участваха и президентският помощник Юрий Ушаков, заместник-ръководител на администрацията на Кремъл, както и прессекретарят Дмитрий Песков.

Срещата във формата на работна вечеря се проведе в резиденцията на германското правителство Мезеберг – на 70 км северно от Берлин в окръг Оберхафел (федерална провинция Бранденбург).

За да не се ограничават в сроковете, лидерите решиха да нарушат традицията и да направят изявления за пресата не след преговорите, а преди да започнат, и след това да проведат дискусията.

Освен двустранните отношения и най-вече съвместния енергиен проект за газопровод „Северен поток-2“ се очакваше да бъдат обсъдени Украинския въпрос, като включително се дискутира възможността за създаване на мироопазваща мисия на ООН, която да гарантира това примирие по думите на германския канцлер.

Друга важна тема, която се очакваше да обсъдят двамата лидери е така нареченото „Иранско досие“, а именно възможностите за запазването на Съвместния всеобхватен план за действие, популярен като иранското ядрено споразумение, след оттеглянето на САЩ от него.

Сирийския конфликт и неговото урегулиране е друга важна тема на срещата, включително възможността за осигуряване на условия за завръщане на сирийските бежанци, намиращи се зад граница.

Двустранните отношения и газопровода „Северен Поток-2“

Дори и след пускането в експлоатация на газопровода „Северен поток 2“ Украйна трябва да запази ролята си на държава, през чиято територия се доставя руски природен газ за страните от Европа. Това подчерта канцлерът на ФРГ Ангела Меркел преди началото на преговоритe.

„В контекста на Украйна ще говорим за транзита на газ. Считам, че дори след пускането на „Северен поток 2“ Украйна трябва да запази ролята си в транзита на газ за Европа. И съм много доволна, че имаме възможност да започнем преговори по този въпрос“, увери Меркел.

Канцлерът на ФРГ определя планираното изграждане на газопровода, който ще свърже Русия и Германия през Балтийско море като проект на частния сектор. Тя подкрепя инициативата, която се управлява от руската държавна компания „Газпром", но в която участват и германски енергийни компании като дъщерното дружество BASF Wintershall и Uniper. Предисторията е проста: западноевропейските газови източници скоро ще пресъхнат, а руският газ е евтин. Всъщност, значително по-евтин от втечнения газ, който Тръмп иска да продаде на европейците.

В Европа обаче са налице сериозни резерви по отношение на проекта, най-вече в Киев и Варшава. Украйна се притеснява, че ще загуби статута си на транзитна държава. За доставката на газ от Русия към Европа Украйна получава годишно между два и три милиарда долара. Меркел иска Киев да остане в бизнеса в бъдеще.

Преди срещата на върха – втората от началото на годината между двамата лидери, Путин увери, че „Северен поток 2“ не изключва възможността за доставка на руски природен газ през територията на Украйна. Газопроводът „Северен поток 2“ ще удовлетвори нарастващото търсене на Европа на енергийни ресурси, категоричен бе лидерът на Кремъл.

Тук трябва да се отбележи, че САЩ завършват работата по пакета санкции срещу компаниите, участващи в реализацията на „Северен Поток-2“, пише американското издание The Wall Street Journal.

Според източници на американското издание санкциите могат да бъдат приети в рамките на няколко седмици, но решението за тяхното въвеждане все още не е взето.

„Според източника, преди прилагането на санкциите остава само да се вземе решение дали ще се приложат само спрямо компаниите, , които ще полагат тръбите по дъното на Балтийско море или ще се формулират по такъв начин, че да засегнат банки и други фирми, участващи във финансирането на газопровода. " Според източника "Вашингтон ще предупреди Европейския съюз, преди да приложи санкции". Както отбелязва изданието, "един от асистентите на [канцлерът на Германия] Ангела Меркел заяви, че опитите на САЩ са мотивирани от желанието на Тръмп да продаде повече втечнен природен газ в Европа".

След срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви:"По принцип има разбиране, че този проект е абсолютно търговски, печеливш, конкурентен", обясни Песков. "Следователно е необходимо да се вземат мерки, за да бъде защитен от евентуални неконкурентни и незаконни действия от трети страни, за да се стигне до завършването на този проект, който е абсолютно търговски и отговаря на интересите на всички", каза говорителят.

Попитан за това какви биха могли да бъдат начините, по които проектът може да бъде защитен от санкциите на САЩ, Песков отговори: "Различни".

Говорителят също така каза, че лидерите "са говорили като цяло за международната търговия и икономическите отношения". "Имаше взаимна загриженост относно непредвидимостта на решенията, особено в сферата на митата, приета от някои държави", каза той. "Има опасения, че такива решения в крайна сметка ще имат много негативни последици за цялата система на международната търговия и икономическите отношения", допълни Песков.

Украинската гледна точка по въпроса, коментира украинският дипломат Василий Филипчук. Съгласно думите му, самият факт, че се организира подобна среща, доказва, че в приемането на решения Европа се ръководи от свойствения й прагматизъм, пише украинското издание „Апостроф“.

„Бих искал да напомня, че това е втора среща между Путин и Меркел. Тя е красноречива демонстрация, че недалновидните политически решения, които се основават на това, че цяла Европа ще загине с нас в борбата с Русия, са безпочвени. Европа и нейните лидери базират своите решение на множество фактори, сред които икономически интерес и прагматизъм. Интересът към диалог с Русия е налице и е обективен“, коментира за изданието Филипчук.

„Много често има абсолютно егоистични нагласи от страна на Германия. Струва си да си припомним историята, когато в руската компания „Росатом“ се появи предложение за изграждане на атомна електроцентрала в Унгария. Тогава Германия блокира това решение и критикува Унгария. Но веднага след като „Росатом" се договори с [германския концерн] „Сименс“ за това част от оборудването за тази електроцентрала да бъде осигурено от компанията, позицията на Германия и Европейския съюз веднага се промени: те вече не се противопоставяха на изграждането на АЕЦ-а и дадоха „зелена светлина“ за строежа й. Това означава, че страните променят политическата си позиция в зависимост от това, какви са техните икономически интереси“, коментира украинският дипломат.

Не може, когато се говори за двустранните отношения между Русия и Германия да не се акцентира върху "европейските санкции срещу Русия", за чието налагане и поддържане безспорна роля има Германия. Този въпрос е тясно преплетен с продължаващата "криза в Украйна".

След срещата говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви:"Като цяло, бяха размени мнения относно положението в Украйна", каза той. "Те (двамата лидери – бел.ред) изразиха съжаление относно цялостното буксуване на процеса по изпълнението на Минските споразумения", допълни Песков. "Изразено е безпокойство за неясните перспективи за удължаване на изтичащия закон за специалния статут на Донбас, което е доста важен елемент от Минските споразумения", заяви говорителят.

Според него Путин и Меркел също "говориха за перспективите за продължаване на транзита на газ през територията на Украйна".

Преди срещата германският външен министър Хайко Маас заяви ясно: „Ако Минските споразумения бъдат изпълнени можем да започнем преговори за отмяната на санкциите. Но не и по-рано“, категоричен бе първият дипломат на Берлин в интервюто, откъси от което вече бяха публикувано от германските медии.

Маас допълни, че целта на Германия е да бъде постигната стабилизация в Украйна. „Правителството на ФРГ, въпреки някои гласове, включително от собствената ми партия (ГСДП – бел. р.), продължава да защитава позиция срещу признаването на фактическия статут на Крим“, подчерта Маас, като същевременно допълни, че „има шанс за изпращане на международна мироопазваща мисия на ООН“ в Донбас. Преговорите вече се водят – както с Москва, така и с Киев.

Първоначално Москва бе склонна да приеме предложението за изпращане на войници на ООН по протежение на около 400 километровата линия („контактна линия") в Донбас. Наскоро Кремъл дори изрази готовност за разширяване на мисията на „сините каски“.

Украинският дипломат Василий Филипчук заяви по въпроса: „Колко пъти през последните години украинският президент се срещна лично с канцлера на Германия тет-а-тет? Трябва да разберем: очакването, че Русия ще остане в международна изолация дълго време, е много наивно“, подчерта дипломатът.

Същевременно той отбеляза: „Не мисля, че Меркел и Путин ще се споразумеят за нещо съвсем ново, не мисля, че ще има „Ялта-2". Настоящата международна ситуация не допринася за такива радикални споразумения, но те ще се стремят към намирането на допирни точки и Украйна определено няма да спечели, това е факт. За нас това е още едно напомняне, че трябва да бъдем още по-конструктивни и да предложим решения, вместо да направим всичко, за да задълбочим конфликта“.

Министър председателят на германската провинция Бранденбург Дитмар Войдке заяви по въпроса, че Русия „трябва да изпълни обещанията си“, но и че ако „Москва действително изпълнява Минските споразумения за прекратяване на украинския конфликт, то Европа трябва да бъде готова да отслаби вредните икономически санкции.“

Министър-председателят на Бранденбург е на мнение, че отношенията между Русия и Германия трябва да станат по-оптимистични, от което преди всичко се нуждаят германските компании в източната част на страната. Съгласно думите му, бизнесът там се опитва да запази контактите с руските си партньори „при тежки условия“.

„Би било хубаво, ако те видят светлина в края на тунела“, бе заключението на бранденбургския премиер.

По-рано през деня председателят на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Андреа Налес определи Русия като важен партньор за Европа и призова руския лидер Владимир Путин и канцлера на Германия Ангела Меркел да представят инициатива за укрепване на Световната търговска организация (СТО).

Урегулирането на сирийския конфликт е друга важна тема, по която двете страни макар и да се разминават в позициите относно бъдещото управление на Сирия са единодушни,че постигането на мир ще даде възможност на милионите бежанци от Сирия да се върнат по домовете си.

Стабилността в Сирия е основен приоритет – включително за федералното правителство в Берлин. Само по този начин може да се постигне стратегическата цел на европейците – връщането на огромен брой бежанци в родината им.

Русия е най-важната регулаторна власт в Сирия. В края на юли Меркел и министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас са провели тайна среща с първия дипломат на Москва Сергей Лавров и началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация Валерий Герасимов. В рамките й Москва е уверила, че иска да защити израелските интереси в областта на сигурността. Руснаците искат да се опитат да убедят своя съюзник Иран да се оттегли от Южна Сирия. Израел обаче настоява за цялостното оттегляне на иранците.

Канцлерът на Германия отбеляза, че военните действия в Сирия са намалели, но все още съществува сложна хуманитарна ситуация. "Преди всичко трябва да избегнем хуманитарна катастрофа", каза тя.

В същия дух, се изказа руският президент. "Важно е да се акцентира върху хуманитарния компонент на сирийския конфликт, имайки предвид, преди всичко, предоставянето на хуманитарна помощ на сирийския народ и да се помогне на тези райони, където бежанците, пребиваващи в чужбина могат да се върнат ",каза той.

Според Путин за това е необходимо да се помогне за възстановяване на водоснабдяването, канализацията, медицинските грижи. Той изрази увереност, че всички се интересуват от това, включително от Европа.

Съхраняване на иранското ядрено споразумение

"Германия подкрепя запазването на ядрената сделка, но ние наблюдаваме с безпокойство действията на Иран в региона, особено в конфликта в Йемен, както и програмата му за развитие на балистични ракети, ситуацията в Сирия", - каза Меркел.

Владимир Путин също отбеляза необходимостта от запазване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) за иранската ядрена програма. "Важно е да се запази това, одобрено от Съвета за сигурност на ООН многостранно споразумение насочено към укрепване на регионалната и глобалната сигурност режим и неразпространение", - каза той, имайки предвид обявеното през май тази година американското изтегляне от СВПД.

Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков каза преди срещата, че не очаква ситуацията в Турция и спадът на турската лира да бъдат обсъдени на срещата.

Русия

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Ники Михайлов
Вратарят Ники Михайлов с коментар за националния отбор по футбол
Можем да бием всеки!"

Още бисери