ТЕМА: Тайван
Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Сумит Кумар за противостоенето на Китай и Тайван

Публикувана: 20 Януари, 2019 19:49
19 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1236

“По време на своята реч по случай 40-тата годишнина от огласяването на т.нар. „Послание до сънародниците в Тайван“ президентът на Китай Си Дзинпин недвусмислено заяви, че съществуването на независим от Китай Тайван не е опция и никой човек или партия не е в състояние да спре тенденцията към „обединение“.

В същото време той каза още, че Китай няма да се поколебае да използва сила за да постигне целта си. По негови думи жадуваната неависимост може единствено да доведе Тайван до катастрофа и обеща светло бъдеще за нацията в рамките на „една страна, две системи“.

Последва също толкова категоричен отговор от страна на президента на Република Китай Цай Ин-уен, която заяви, че нейното правителство не приема „Консенсус 1992 г.“ и подчерта, че огромно мнозинство от тайванските граждани са твърдо против идеята за „една страна, две системи“.

Цай каза още, че развитието на отношенията между двете страни трябва да се основава на „четирите задължтелни условия“: Китай трябва да приеме съществуването на Република Китай (Тайван), а не да отрича демократичната система, която тайванците са установили; Китай трябва да зачита правото на 23-те милиона тайвански граждани на свобода и демокрация, а не да насърчава разделения или да предлага стимули за намеса в техния избор; Китай трябва да се справя мирно с различията на основата на равенството, вместо да разчита на похвати като сплашване и потискане, за да принуди другата страна да се предаде; правителствата трябва да преговарят, а всякакви политически консултации, които не са обществено достояние, не могат да бъдат наричани „демократични“.

Разбира се, напрежението между Тайван и Китай не е ново явление. Генезисът на конфликта датира от 1949 г., когато, след като пада в битката с Мао Дзедун и водената от него комунистическа партия (ККП), Чан Кайшъ се оттегля в Тайван и основава Тайпе като столица на Републиката Китай.

В последствие Тайван и Китай твърдят, че представляват целия Китай. Изключването на Тайван от Генералната асамблея на ООН и нейния Съвет за сигурност, както и решението на САЩ да признаят Китай и да прекратят дипломатическите си връзки с Тайван през 1979 г. Засилиха позициите на Китай.

В същото време китайското ръководство се фокусира върху „Консенсуса от 1992 г.“ Като най-силния си инструмент в подкрепа на твърдението, че Тайван е част от Китай.

Въпреки това, още от встъпването си в длъжност през 2016 г., Цай Ин-уен даде ясно да се разбере, че нейното правителство не признава и не приема „Консенсуса от 1992 г.“

В допълнение към това правителствената инициатива „New Southbound Policy“ за укрепване на връзките с държавите от Югоизточна Азия, както и други предприети мерки, разстроиха Китай.

И дори тези събития да не бяха достатъчни да разклатят Китай, то решението на американския президент Доналд Тръмп да задълбочи връзките с Тайван отбеляза сериозен обрат. Доказателство за това е и проведеният телефонен разговор между Цай Ин-уен и Тръмп веднага след избирането му за президент на Съединените щати, което на свой ред бе разчетено като оспорване на политиката „Един Китай“.

Тръмп подписа и Националния закон за отбраната за фискалната 2018 година, в който се споменава за укрепване на отбранителните връзки между САЩ и Тайван. В акта се посочва също, че САЩ трябва да поканят Тайван да участва във военни учения и да обмислят „възстановяване на размяната на места за акостиране в пристанищата на военноморските сили на двете страни“.

С подписването на Тайванския закон за пътуването (Taiwan Travel Act), Тръмп разчисти пътя за високопоставени американски служители да посетят Тайван и скоро след това заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ Алекс Уонг посети Тайван и се срещна с Цай.

Между другото в Тайпе бе открито и американско посолство.

Миналия месец Тръмп подписа и Закона за гарантиране сигурността на Азия (Asia Reassurance Initiative Act), който отново потвърждава ангажимента на САЩ „да противодейства на усилията за промяна на статуквото и да подкрепи мира от двете страни на Тайванския пролив“.

В него също се казва, че президентът на САЩ има ангажимента да изпраща високопоставени служители в Тайван и регулярно да продава оръжие на страната.

На свой ред Китай използва своята икономическа сила, за да принуждава други страни да не признават Тайван като независима държава,като също така откри нови воени коридори във въздушените маршрути над тесния Тайвански пролив, който отделя Китай и Тайван.

Китай оказа натиск и върху Международната организация за гражданска авиация да не кани Тайван като гост на своята асамблея през септември 2016 г.

Пекин също пише писма, в които иска десетки международни авиокомпании да прооменят начина, по който описват Тайван като независима държава в своите уебсайтове и заплашва да възпрепятства техните операции в Китай, ако не се съобразят с това.

Загубата за Демократичната прогресивна партия (ДПП) на местните избори на 24 ноември миналата година насърчиха Пекин, тъй като китайското ръководство разчете тази загуба на ДПП като отхвърляне на усилията на правителството на Цай да осигури независимостта на Тайван.

Победата на КМТ бе добре дошла за Пекин, като се има предвид нейната про-китайска позиция.

Китайските държавни медии описват изборните резултати като оправдание на мерките на Си за изолиране на Тайван и подкопаване на международния му авторитет.

Остава обаче фактът, че загубата на ДПП не трябва да се разглежда като индикация за промяна на тайванските нагласи по отношение на независимостта и суверенитета на нацията.

Резултати от проведено изследване сочат, че 75 % от тайванските граждани смчтат Тайван и Китай за две различни държави. Респондентите разглеждат Китай като извратена форма на китайската култура и смятат своята култура и традиции за китайски. Те се чувстват горди от своите демокртични институции, свободата на пресата и други либерални ценности и нямат намерение да ги предават.

Да се твърди, че загубата на ДПП в изборите са резултат от твърдата покитика на правителството на Цай спрямо Китай е неуместно. Редица вътрешни проблеми, включително трудовата и пенсионната политика на нейното правителство, лошото ръководство, липсата на силна стратегия и правителственото представяне по отношение на брачната и икономическата политика са реалните причини за този развой на събитията.

На свой ред КМТ изготви ефективна изборна стратегия, с която да победи ДПП.

Като заяви, че използването на военна мощ не е изключено, за да приведе Тайван под контрола на Китай, Си Дзинпин забрави, че Тайван се радва на силни връзки, макар и неофициални, с редица държави, включително всички други големи световни сили. Редица държави по света са признали Тайван като „шампион по демокрация“.

Същевременно основният интерес на САЩ е да види процъфтяването на Тайван като демократична и независима държава.

Като се има предвид, че тайванците са наясно с позицията на Китай за „една страна, две системи“ и реализацията й в Хонконг и Тибет, Си Дзинпин не може да спечели с подобни тактики. Всяко провокативно изявление може дамо да направи тайванските граждани по-устойчиви срещу Китай“.

Глобалната общност е отговорна и за това Тайван да остане силна демократична страна. В тази връзка само чрез мирни преговори двете страни могат са сложат край на конфликта помежду си, което на свой ред ще доведе до подобряване на мира, сигурността и развитието в региона на Тайванския пролив.“

Сумит Кумар е научен сътрудник в Института за азиатски науки Maulana Azad в Колкота, Индия.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Бойко Борисов
Премиерът Бойко Борисов с коментар за международното положение
Руските ракети са насочени към България, а не към някой друг"

Още бисери