Македонците недоволни от термина „български земи“

Няма да се използва терминът „български земи“ в българските учебници за събития, случили се преди създаването на България, пише македонският вестник “Независен“, цитиран от агенция "Фокус".

На двудневната, пета среща на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България, проведена в София в сряда и четвъртък, експертите работиха по бележките в учебниците по история за пети клас в българската образователна система и шести клас в македонската образователна система за периодите на праисторията и античността. След обсъждания и разисквания беше направена първоначална версия на препоръките, която трябваше да бъде представена на двете правителства, за да се подобри съдържанието на учебника.

Академикът Драги Георгиев, който е начело на македонския екип от експерти, каза пред вестника, че очаква препоръките от учебника да бъдат приети на следващото заседание през юни в Скопие. От българската страна бе приета забележката на местните експерти, когато става дума за събития от древността, които са се случили на територията на днешната българска държава, за да не използват термина "български земи", защото на територията на днешна Република България е имало земи, които са принадлежали и на други съседни държави.

"Нашата забележка беше, когато говорим за земи, които сега са извън съвременната българска държава, а се говори за български земи, включително и за територията на нашата страна, че трябва да бъдем внимателни тук. Когато става дума за българските земи, този термин ще бъде заменен от територията на днешната българска държава. До следващата среща през юни ще завършим оригиналната версия, ние от наша страна, те от тяхна страна. Междувременно ще разгледаме тези версии и целта е най-накрая да приемем препоръките от учебниците на следващата среща. Те имат бележка за мисията на апостол Павел в нашите учебници. Те твърдят, че учебниците показват, че мисията на апостол Павел тук е поставила основите на бъдещата македонска църква и има забележка, че няма основание за това, но апостол Павел разпространява християнството тук, без да поставя основите на църквите, които се формират в това пространство ”, каза Георгиев.

И двете страни имат обща бележка за учебниците за по-точно използване на географските карти, т.е. географските карти да са подходящи за периода, в който се отразяват и да не носят никаква сугестия и да не се фокусират върху бъдещи времена. Българските експерти направиха забележка в македонски учебник за карта, показваща цяла географска Македония, на която е написана карта на древна Македония. Според българските експерти, ако става дума за Древна Македония, трябва да се каже кога е датирана картата. От македонска страна забележка е, че има карта на българската държава от девети век и веднага след това в същия контекст е имало карта на Санстефанска България. Това е карта от ранното Средновековие и карта от 19-ти век до нея, която представлява приемственост на това състояние в това пространство. Македонската забележка е, че , когато се говори за определен период и картата трябва да е от този период ”, каза Георгиев.

На втория ден членовете на съвместната комисия са започнали дебат за характера и работата на Гоце Делчев, който е включен в списъка на лицата, които трябва да бъдат обсъдени съвместно. Разговорите ще бъдат възобновени на следващото заседание през юни. Тогава се планира да се работи върху забележките в учебниците за Средновековието.

„Ще обсъдим Св. Св. Кирил и Методий, Св. Наум и Св. Климент, за да видим къде имаме същите позиции и къде се разминаваме. Ще се погрижим някои препоръки да бъдат приведени в съответствие. Св. Кирил и Св. Методий както в техните, така и в нашите учебници са национализирани от съвременния аспект, че са или македонци, или българи. Те смятат, че в нашите учебници ролята на средновековната българска държава в разширяването на мисията и ролята на св. Климент и Св. Наум не достатъчно добре упомената, защото се връщат от Моравия и намират закрила в българската средновековна държава, ”добави Георгиев. Експерти от България и страната имаха забележки относно степента, до която се намират древните племена, траките, бригите, илирите. Стана ясно, че тези граници не са строго определени, за да не се натоварват много учениците.