Да продадеш детето си за 86 евро

Джени М. е само на 10 години, когато за първи път е принудена да проституира по интернет. Много други деца на Филипините споделят съдбата ѝ. Често близките им знаят за това или дори ги принуждават да го правят.

Джени М. била 10-годишна, когато съседката за пръв път я повикала в къщата си. Момичето тогава било само у дома - баща ѝ бил на работа, а майка ѝ, която била наркоманка, изоставила семейството.

Онова, което съседката поискала от нея, ѝ било неприятно, спомня си Джени, която днес е 14-годишна. Тя кърши пръсти от притеснение, докато разговаря с журналистите. Съседката поискала от Джени да се съблече пред видеокамерата - по желание на неин приятел.

"Аз не исках. Изобщо не ми се искаше, но ме беше страх от тази жена", разказва момичето смутено. Съседката получила и много пари от своя познат. Тя самата се съблякла пред камерата заедно с Джени и двете правили разни неща, за които момичето обаче не иска да говори.

Деца за педофилите от чужбина

Филипините са предимно католическа страна в западната част на Тихия океан. Населението ѝ наброява близо 106 милиона жители. По данни на Световната банка, БВП на глава от населението през 2017 е възлизал на по-малко от 3000 щатски долара. Сексът в интернет се е превърнал в източник на доходи за много от най-бедните филипинци. Все по-голяма част от младите момичета проституират във виртуалното пространство. По данни на католическата помощна организация Мissio, за едно "шоу" в интернет, родителите на децата получават до 86 евро. Клиенти на тези представления са предимно педофили от чужбина.

И Джени била многократно принуждавана да се разсъблича пред камерата - в продължение на цели две години. Чак след това момичето набрало смелост да се довери на своя приятелка. Тя - на свой ред - разказала на учителката им, която помогнала на Джени да се отърве от сексуалната принуда и да започне нов живот.

Животът след това

Сега момичето живее високо в планините на филипинския остров Себу - в крайбрежния град Лилоан, където има Център за жертвите на търговия с хора. Там са подслонени 14 момичета на възраст между 11 и 22 години - всички те са били жертва на сексуална експлоатация, включително и по интернет - също като Джени. Сестрите от Ордена на "Благия пастир" се грижат за момичетата.

Поради това, че на Филипините има добре изградена дигитална инфраструктура, бизнесът със секс в интернет е широко разпространен. Голям брой деца са принуждавани да продават телата си виртуално. В едно изследване на УНИЦЕФ, посветено на насилието над деца, всяка пета от филипинските жертви разказва за преживяно сексуално насилие.

"Децата, които са заставяни да се събличат пред камерите, днес са все по-млади", казва Рейналдо Бикол, ръководител на Международната правна мисия (IJM) в Манила.

Близките често са част от схемата

Социалната работничка Амейзинг Грейс Салитреро казва, че малолетните жертви са изложени на огромно психическо натоварване. Те страдат не само от принудата, на която са били изложени, а и от унижението, което са изпитали по време на освобождаването им.

"В 80% от случаите в престъплението над малолетните са замесени хора от семейното обкръжение - обикновено това са майките на децата, но често пъти става дума и за техни лели или съседки. Много от тези жени и сами са били жертви на сексуална експлоатация в детските си години", казва Барт фон Оост. Холандецът ръководи фондацията C.U.R.E на остров Себу, която се грижи за травматизирани жертви на принудителна проституция.

Травмите са дълбоки

Повечето от жертвите страдат от различни психически проблеми. Изследване на организацията Terre des Hommes от 2013 показа, че значителна част от децата развиват автоагресия и често се самонараняват.

В Центъра за жертви на търговията с хора в Лилоан се опитват да помогнат на момичетата, за да ги върнат към нормален живот. Там готвят заедно, правят разходки с велосипеди, ходят на училище. Джени все още отсъства от учебните занятия. "Трудно ми е да се концентрирам над нещо", казва тя смутено и погледът ѝ отново се насочва надолу.

Този репортаж е финансиран по програмата "Global Health Reporting Grant" на Европейския журналистически център и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.