Губи ли Русия и малкото си съюзници в Европа?

Съдът в Залцбург постанови присъда по-рано през тази година на пенсионирания полковник, изнасял в продължение на 25 години секретна военна информация  в полза на Главното разузнавателно управление на Русия (ГРУ). Случаят се превърна нещо много смущаващо за канцлера Себастиан Курц, защото Австрия е един от най-близките съюзници на Русия в Европейския съюз, стремейки се да бъде мост между Изтока и Запада. Въпреки че продължителността на присъдата е само 3 години и обвиняемият е освободен, защото вече е излежал половината по време на предварителния си арест, австрийската държава демонстрира готовност за решителни действия срещу руската агресия. За управляващите в Австрия казусът е особено деликатен, тъй като разкрива истинското отношение на Руската федерация към демократичните правителства, дори когато става въпрос за съюзник. Събитията идват сякаш прекалено скоро след скандалните с хакването на компютърните системи на партията на канцлера Себастиан Курц и тази на Министерството на външните работи на Австрия.

Говорейки за близки до Русия държави, тук е мястото да споменем и избухналия през ноември 2019 г. скандал в Сърбия — най-близкия съюзник на Федерацията на Балканите. В YouTube беше публикувано видео, на което руският заместник-военен аташе Георги Клебан предава пари на сръбски агент. След изявление на президента Вучич стана ясно, че записът е заснет още през декември 2018 г. (вероятно от сръбската Агенция за разузнаване и сигурност), което е показателно за първоначалното нежелание на сръбската страна случаят да придобие публичност. Очевидно активните действия на руските спецслужби на сръбска територия са покачили нивото на нетърпимост в управляващите до крайна степен, в резултат на което е планиран и осъществен контролиран теч на информация, като линкът в YouTube е изпратен до различни медии. Също така, според публикациите Клебан отпътувал от Сърбия още през май или юни 2019 г., много преди да изтече срокът на мандата му в Белград. Това най-вероятно се случва след предварително осъществен разговор между сръбските и руските власти. По този начин заявената от Сърбия позиция е категорична - повече няма да се примиряваме с факта, че територията ни се използва като плацдарм за подготовка на руски спецоперации.

Освен Австрия и Сърбия, която вероятно руските служби никога не са предполагали, че ще добавят в списъка с отпратилите техни служители, още две държави, които се намират в сферата на влияние на Русия, предприеха решителни стъпки срещу агресивните действия на разузнаването на Кремъл. Това са България и Словакия. В края на януари 2020 г. с нота на Министерството на външните работи в София двама руски дипломати бяха обявени „персона нон грата“. Същата съдба имаше и още един официален представител, изгонен от София в края на октомври 2019 г. Според изнесените от прокуратурата данни, руските дипломати са действали като шпиони в България – противозаконна дейност, а също така и несъвместима със статута им на дипломатически представители. В края на 2018 г. министър-председателят на Словакия Петер Пелегрини обяви, че от страната е изгонен руски дипломат, след като е обявен за „персона нон грата“. Същият е участвал в разузнавателни действия, насочени срещу интересите на Словакия и НАТО.

Нито една от споменатите четири държави (три от които членове на ЕС) - Австрия, Словакия, България и Сърбия, не изгони руски дипломати през март 2018 г. след опита за убийство на Сергей Скрипал и дъщеря му в английския град Солсбъри, осъществен от ГРУ. Дали действията им в последната една година и половина са показателни, че тези държави имат намерението решително да се противопоставят на руската агресия? Опитите за разузнавателните операции на руските специални служби на територията им означават ли, че Русия губи или ще загуби и малкото си поддръжници в Европа? Отговори на тези въпроси вероятно ще получим в близко бъдеще. Важното сега е, че честотата на подобни събития явно показва широкообхватността, високия интензитет и агресия, с които руските служби за сигурност действат на континента. Поведение, което изисква постоянна, своевременна и координирана работа от страна на засегнатите държави.