Германски медии за събитията в България: "Полицейско насилие, каквото иначе познаваме от Минск"

Ето само няколко цитата: "Прекомерно полицейско насилие, каквото иначе познаваме от беларуската столица Минск"; "И този път Борисов успя да измъкне главата си от примката"; "България е на път да стане втора Унгария".

Германските медии проявяват все по-голям интерес към събитията в България. Авторитетни издания като „Зюддойче Цайтунг", „Ди Цайт", Ди Велт" и други коментират и днес развоя на протестите и нестихващите искания за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев.

„Когато един премиер обявява в социалните медии, че няма нищо против гражданите да го замерят с яйца и домати, стига да освободят кръстовищата, има само две възможни обяснения: този човек или е изцяло откъснат от действителността, или вярва в помирителната сила на своя хумор", коментира вестник „Ди Велт" и заключава: „За разлика от закачливите нотки в съобщението на Борисов, положението в България е наистина сериозно".

"Денят хикс"

„Протестите срещу Борисов ескалират", обявява в заглавие и „Зюддойче Цайтунг". Статията информира за ранените и задържаните по време на масовия протест в София и съобщава, че в лицето на Борисов демонстриращите българи виждат „маша в ръцете на мафията".

В статия за онлайн изданието „Телеполис" за „окървавени протести" говори и известният германски журналист и добър познавач на България Франк Щир. „Това трябваше да е денят хикс, който да сложи окончателен край на политическата кариера на премиера Борисов, но той и този път успя да измъкне главата си от примката. За колко ли време обаче?", пита Щир.

Авторът информира за събитията от протеста на 2 септември, като не пропуска да отбележи, че на "Великото народно въстание" е имало и склонни към насилие агитки от футболни фенове. „Кой ги беше изпратил там - това остана неясно", обобщава германският журналист. Според него, някои от видеозаписите, поствани в социалните мрежи след протеста на 2 септември, показват „прекомерно полицейско насилие, каквото иначе познаваме по-скоро от беларуската столица Минск". Франк Щир съобщава и за екип на датска телевизия, който също е бил засегнат от действията на полицията в София.

Според автора на анализа, човек трудно може да си представи, че в условията на подобни напрежения България ще дочака редовните парламентарни избори. „България е твърде далеч от политическата нормалност", заключава германският журналист, който в края на анализа си цитира критичен коментар на ръководителя на Българската редакция на ДВ Александър Андреев, поставил акцент върху въпроса защо ЕК и германското правителство се възмущават от Лукашенко, а мълчат за беззаконието в България.

"Дали тук не възниква втора Унгария?"

Авторът на „Ди Велт" Филип Фолкман-Шлук твърди на свой ред, че вниманието на европейците вече е насочено към София. В неговия анализ четем: „В Брюксел гледат загрижено към България. Дали тук не възниква втора Унгария? След като бе приета в ЕС, страната, ръководена от Виктор Орбан, стъпка по стъпка ограничи свободните медии, правосъдието и опозицията. Така Унгария се превърна в държава, в която парите от Брюксел отчасти потъват напълно безконтролно", пише авторът и цитира мнения на евродепутати за събитията в България. Един от тях, Даниел Фройнд от Зелените, който е експерт по проблемите с корупцията, вижда следната съществена разлика между България и Унгария: „За разлика от Унгария, България се държи по-умело, като гледа да не се набива така силно в очи", отбелязва политикът. А представителят на европейските социалдемократи Йенс Гайер предупреждава, че ЕС е застрашен от няколко нови Унгарии, в които политиците проявявали голяма изобретателност при отклоняването на европари към собствените си джобове.

Надеждата, според "Ди Велт", е свързана с главната прокурорка на ЕС Лаура Кьовеши - и с това, че България е подчинена на юрисдикцията на европейската прокуратура. В бъдеще тя ще разследва и случаи на злоупотреби с европейски пари. Заключението на германския всекидневник обаче не е особено оптимистично: като се има предвид, че само сега трябва да се разпределят 750 млрд. евро за преодоляване на последиците от пандемията, Кьовеши и нейните сътрудници със сигурност ще имат твърде много работа.