Правата на човека са глобален и национален приоритет

На 10 декември светът отбелязва Деня на правата на човека. На този ден през 1948 г. Общото събрание на ООН прие Всеобщата декларация за правата на човека – първият универсален международен акт за правата на човека.

Днес наблюдаваме глобална преоценка на значението на правата на човека, които представляват универсална ценност. Промяната на традиционните представи за тях е резултат от възникването на нови, често непредвидени предизвикателства и заплахи, свързани с развитието на съвременните информационни, комуникационни и медицински технологии, биологичната сигурност и т.н.

В годината на приемането на тази Декларация, също както и през 1966 г., когато бяха приети международните пактове за правата на човека, обществото нямаше представа за правото на неприкосновеност на човешкия геном или за достъп до Интернет. Сега, в XXI век, тези права не са по-малко актуални от останалите, по-традиционните. Пандемията на новата коронавирусна инфекция се превърна в сериозно предизвикателство не само за икономическите и политическите системи, но и за активно формираните през последните десетилетия механизми за прилагане и защита на основните човешки права и свободи. Сред страните, изправени пред тези предизвикателства, беше и Казахстан.

Според проучвания на общественото мнение, повечето хора са загрижени за прилагането на техните жилищни права, качествени медицински грижи, добро образование и достойна работа. В тази посока в Казахстан през изминалата година обхватът на правата на човека беше значително разширен. И в тази дейност ние основно се опираме на Конституцията.

Разбира се, държавата, без да омаловажава значението на политическите права и свободи на гражданите, винаги трябва да помни за техните социални и икономически права. Всички те са еднакво важни.

Казахстанският Основен закон, приет през 1995 г., позовавайки се на високи международни правни стандарти, призна естествения характер на човешките права и утвърди важна теза за това, че „правата и свободите на човека са присъщи за всеки един още по рождение, се признават абсолютни и неотчуждими”. Това означава, че правото на живот, свобода, лична неприкосновеност, социално осигуряване и много други права принадлежат на човека от рождение и за цял живот, независимо от политическите режими, обществения ред, религиозните възгледи и др.

Това е същността на концепцията за правата на човека, към която се придържа властта, заедно с гражданското общество, за внимателно и уважително отношение към нашите основни ценности.

През годините на своята независимост страната ни е постигнала значителен напредък в областта на правата на човека, както и в укрепването на демократичните институции. Усъвършенства се законодателството и правоприлагащите практики, преобразуват се съдебната и наказателната система. Продължава да се развива активно сътрудничество с различни международни неправителствени организации както на глобално, така и на регионално ниво.

Казахстан прие нов по своята същност закон „За мирните събрания”, внесе промени в законите „За политическите партии”, „За изборите”, „За Парламента и статута на неговите депутати”, както и в Наказателния кодекс в частта за декриминализацията на член 130 (клевета). С цел защита на основното право на живот и достойнство на човешката личност Казахстан подписа Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, насочен към премахване на смъртното наказание.

Друг приоритет е осигуряване на равни възможности за жени и младежи. Ние значително подобрихме нашите показатели в Световния индекс за равенството между половете и въведохме задължителна 30%-на квота за жени и младежи в избирателните списъци на партиите.

Продължава работата по развитието на конструктивен диалог между институциите на гражданското общество и структурите на властта. Осигуряването на правата на човека е основата на гражданското общество, а развитото гражданско общество, от своя страна, е надеждна гаранция за спазване на правата на човека. Президентът Касъм-Жомарт Токаев се застъпва за постоянен диалог между властта и обществото, положена е основата на „чуващата държава”. Укрепване на взаимодействието с независима експертна общност и широк кръг от обществени организации както в страната, така и извън нея е важна задача.

Нов тласък за развитието на обществения диалог даде Националният съвет за обществено доверие, който бързо се включи в изпълнението на политическите реформи. И тази работа ще продължи.

Основната цел на провежданите реформи е да се подобри устойчивостта и ефективността на функционирането на цялата държава. Социално-икономическото развитие на страната може да бъде успешно реализирано само чрез върховенството на закона и защитата на гражданите. Затова всички държавни и недържавни институции за защита на правата на човека трябва да бъдат чувствителни към различни социални и политически предизвикателства и рискове от нарушаване на правата и свободите на гражданите.

Съвременен Казахстан е социална държава, чиято политика е насочена към създаване на условия, осигуряващи достоен живот и свободно развитие на човека. Благодарение на социалната насоченост на политиката страната ни успешно напредва в прилагането на основния принцип „никой да не бъде изоставен” на програмата на ООН „Дневен ред 2030 за устойчиво развитие на света”. Този принцип е в основата на провежданата от нашата държава политика за гарантиране на правата на гражданите за пълноценно участие в икономическата, политическата и други сфери на живота на обществото.

Концепцията за устойчиво развитие има за цел да осигури баланс между опазването на околната среда и икономическия растеж, равенството и справедливостта, интересите на индивида, обществото и държавата и т.н. И в крайна сметка устойчивото развитие е насочено главно към човека, неговите права и свободи. Претворяването в живота на препоръките на Националния план за действие в полза на човешките права позволява на Казахстан да постигне обективен напредък в изграждането на правова държава, укрепване на държавни и обществени механизми за защита на правата на човека, формирането на развито гражданско общество.

Важен механизъм в системата за защита на правата и свободите на човека и гражданите са институциите на комисаря по правата на човека и на комисаря по правата на детето. Създаването на тези инструменти за защита на правата на човека е сериозна стъпка в задълбочаването на демокрацията в Казахстан, която е високо оценена от международната общност.

Днес искането на обществото за по-нататъшно повишаване на нивото на защита на правата и свободите на човека и гражданина изисква от институциите по правата на човека в Казахстан по-големи резултати, търсене на нови форми на работа, подобряване ефективността на вече наличните механизми.

Постигнахме много, но има още работа за вършене. Всяка година Денят на правата на човека е повод да оценим напредъка си днес и да разберем как ще защитим правата на нашите граждани утре. Както казват: „За да изминеш пътя, трябва да вървиш”. Затова е много важно да се предприемат нови ефективни мерки за по-нататъшно подобряване на механизмите за защита на правата на човека.

Днес Казахстан, както и целият свят, е изправен пред несигурността на гражданите от тормоз в интернет. На първо място, децата страдат от това. Нашият президент постави за цел да се засилят и други мерки за защита на правата на децата, по-специално да се присъединим към факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето.

Остава въпросът за по-нататъшно подобряване на националното законодателство за борба с изтезанията. Държавният глава поръча то да се приведе в съответствие с разпоредбите на „Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.

В областта на нашето внимание е борбата с трафика на хора. Правоохранителните органи трябва да подобрят процедурата за разследване на такива престъпления. Нарушителите трябва да бъдат строго наказвани по съдебен ред.

Трябва да се модернизира наказателната сфера по примера на развитите страни от ОИСР. Нуждаем се от модел, който да гарантира навременна защита на правата на гражданите и да отговаря на високите международни стандарти. Тези приоритети бяха формулирани в неотдавнашното обръщение на президента към народа на Казахстан.

И така, основната цел на нашата държава на този етап е да се засили социалната защита на гражданите, подобряване на положението на децата, възрастните хора, жените, младежта, зачитането на правата на етническите и религиозните групи, лицата с увреждания и други уязвими групи от населението, функционирането на несъдебни механизми за защита на правата на човека.

За формирането на култура на защита на човешките правата в нашата страна, развитието на националните демократични институции и укрепването на правовата държава допринася активното сътрудничество на Казахстан с международни партньори. В тази връзка ние отдаваме голямо значение на междудържавните контакти в областта на защитата и насърчаването на човешките права.

На международната сцена Организацията на обединените нации трябва да играе водеща роля в насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи.

Важно е да се вземат предвид особеностите на развитието и традициите на различните общества, преди всичко техните културни, религиозни и исторически ценности. Тази тема е актуална в дейността на ред международни организации, включително ОССЕ, ОИС и други. Казахстан, от своя страна, възнамерява и по-нататък да допринася за развитието на международното взаимодействие в областта на насърчаването и защитата на правата и свободите на човека. Ние сме отворени за конструктивен и взаимноуважителен диалог за правата на човека с всички държави, правителствени и неправителствени институции.

Всички ние разбираме, че правата на човека имат не само правно, но и морално-етично измерение. Следователно е необходимо общо осъзнаване на отговорността за техните действия на всички участници в прилагането на правата на човека. Днес все още са необходими значителни усилия, за да може спазването на правата на човека да стане реалност за всички. Важна роля в това трябва да има осведоменост за правата на човека – новите поколения трябва да са наясно със своите неотчуждими права и да могат да ги реализират и защитават.