14 март 1883 г. Умира Карл Маркс

На 14 март 1883 г. умира Карл Маркс - германски философ - материалист. Създател е на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети.

В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”.

В “Светото семейство” (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г. ) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакция на Фридрих Енгелс).

Марксовите съчинения за научната основа на икономическата действителност са осветени от скрит морализъм. Това е най-очевидно в Марксовото развитие на Хегеловото понятие за отчуждението. И за двамата да се отчуждаваш означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което в действителност е част от самия тебе, в нещо, което стои отвън от и встрани от тебе самия. Понеже то е наистина част от личността, отчуждената личност е раздвоена или разделена от самата себе си и нейният живот губи тази органична цялост, за която още Платон говори като за един човешки идеал. Марксово прилага това понятие в своя анализ на отчуждението на личността на работниците от деветнадесети век по време на техния труд.

Отчужденият труд е социален антипод на труда като самодейност. Съществуват четири взаимно свързани аспекта на отчуждението: от продукта на труда, от самия труд, от човешката родова същност и самоотчуждението. Същевременно отчуждението е и отчуждение на човека от човека.

Частната собственост е необходим резултат от отчуждения труд, който е социално отношение, изразяващо неравенството между хората. Отчуждението предизвиква редица отрицателни последици върху обществения живот: в областта на икономиката - господство на вещните отношения над субекта на труда; в социалната сфера - трудовата дейност и отношения стават външни, противоестествени за човека; в морала - трудът не е свободна изява и самореализация на човека; в политиката - човекът се включва в труда посредством външна принуда, трудовите отношения се реализират посредством политическите институции. Отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение и е в основата на останалите негови форми - идеологическо, психическо и пр.