Блокирането на Доналд Тръмп се връща като бумеранг срещу Фейсбук

Връщане в начална точка за Фейсбук - Надзорният му съвет, натоварен да решава трудните въпроси за свободата на словото, отново постави пред компанията дилема, олицетворена от Доналд Тръмп, и поднови по-общия дебат за саморегулацията на социалните мрежи.

"Върховният съд" на калифорнийската група призна, че на 7 януари тя наистина е трябвало спешно да блокира профила на бившия държавен глава, тъй като е насърчил нахлуването на тълпа негови симпатизанти в Конгреса. Щурмът, приключил с пет жертви, ще бъде запомнен като страшен шок за американската демокрация.

Предстои обаче шефът на фирмата Марк Зукърбърг и неговите екипи да се произнесат ще допуснат ли да се завърне политикът, получил гласовете на 70 милиона избиратели.

"Те си помислиха, че могат да се отърват от един досаден проблем. Топката обаче се върна в тяхното поле", констатира Сара Робъртс, преподавател в Калифорнийския университет - Лос Анджелис (UCLA).

През цялата президентска кампания в САЩ, а и доста преди нея, тази мрежа и друга една - Туитър, бяха упреквани, че служат като рупор на бившия президент, готов ту да подцени тежестта на пандемията, ту да заклейми без доказателства предполагаеми изборни нарушения.

Дигиталният остракизъм, на който бе подложен той в началото на януари, отново разбуни духовете - според голям брой граждански сдружения е било направено нещо необходимо, но недостатъчно и твърде късно. Според други станалото е опасен прецедент, засягащ свободата на изразяване.

И наистина, милиардерът републиканец, достигнал някога 89 милиона последователи в Туитър, 35 милиона във Фейсбук и 24 милиона в Инстаграм, . . . остана само с един блог на своя сайт и с акаунти в негова подкрепа в алтернативните мрежи.

"Страхливци"

"През последните години видяхме странно разширяване на ролята на социалните мрежи, особено когато един президент си служеше с тях, за да обявява управленските си решения", коментира Сара Робъртс.

"Те спечелиха от тази представа за публично място, но тя е и бреме", добавя преподавателката.

Заради масовите кампании за манипулация по време на изборите в САЩ и Великобритания през 2016 г., преследването на малцинството рохинги в Мианма и множество други скандали Фейсбук бе принуден да реагира, за да запази доверието на потребителите и рекламодателите.

Този гигант сред социалните мрежи въведе ред нови предпазни мерки: модериране на съдържанието, борба с дезинформацията, временно спиране на политическите реклами, повече прозрачност, а от декември и надзорен съвет.

Определен като независим, но финансиран от компанията, той е с международен състав - включва 20 журналисти, адвокати, правозащитници и бивши политически ръководители.

"Една група от 20 души нямаше как да реши такъв обширен и дълбок проблем като този с Фейсбук и неговите 3 милиарда потребители", чуди се Хани Фарид, преподавател от университета в Бъркли.

Създаването на съвета "беше хубава реклама, но при първата възможност да свършат нещо те постъпиха като страхливци. Това не предвещава нищо хубаво", казва той.

В края на януари Марк Зукърбърг заяви, че иска да вижда в социалната си мрежа по-малко политика и "разединяващи приказки", а повече "позитивно" взаимодействие.

Заедно със своя директор по обществени политики Ник Клег той редовно отправя призиви за повече регулация от страна на правителствата, съгласувана с платформите.

"Да вдигнеш ръце"

С проблема наистина се заеха хора на изборни постове. В САЩ те искаха да променят "раздел 230" - закон от 1996 г., който защитава интернет доставчиците от преследване заради съдържание, публикувано от трета страна.

Предвидено бе по-специално да ги задължат по-добре да филтрират публикациите и да се търси от тях повече отговорност за съвсем реалните последици от някои разговори онлайн.

Промяната в документа - крайъгълен камък за платформите, би могла обаче да има неочаквани ефекти, защото той дава на сайтовете възможност да действат самостоятелно срещу размирниците, включително срещу Доналд Тръмп.

Но не всички мрежи имат достатъчно средства, за да поддържат десетки хиляди модератори и сложни алгоритми.

При всяко положение промяната няма да дойде още утре, тъй като Конгресът е силно разделен по въпроса, изтъква Сара Робъртс.

"Някои виждат в социалните мрежи средство за изобличаване на тролове фашисти, злоупотребяващи с общественото мнение, други - място, където дискриминират консерваторите", казва тя.

Съответно в средносрочен план Фейсбук, Туитър и една шепа компании ще продължат "да вземат важни решения, засягащи свободата на изказа", отбелязват експертите на влиятелната правозащитна организация Американският съюз за граждански свободи (ACLU).

Колкото до Марк Зукърбърг, повторил, че не желае да става "арбитър на истината", той разполага с шест месеца, за да реши своята главоблъсканица.

"Той няма как просто да вдигне ръце и да се прави, че всичко ще е наред, или да чака някакво чудо", заключава изследователката.