Можеше ли Русия да потопи британския разрушител, без да провокира война?

Кремъл изглежда готов да започне превантивни удари срещу цели на НАТО в определените от Москва морски граници на Русия, изхождайки от предположението, че Западът не иска подобен инцидент да се превърне в глобален военен конфликт, коментират в редакцията на американското издание The National Interest, предаде агенция "Фокус".

Миналата седмица руският президент Владимир Путин присъства на традиционна пресконференция по държавната телевизия. На годишната „Пряка линия“ Путин посвети повече от четири часа, отговаряйки на въпроси на съгражданите си. Както и в предишните издания, по-голямата част от въпросите бяха свързани с вътрешната политика и социалните проблеми. Тази година основната тема на дискусията бяха опитите на правителството да ограничи третата вълна на коронавируса, която обхвана Русия от началото на юни. Само малка част от маратона на Путин засегна външната политика, но именно този аспект на събитието веднага попадна в международните заглавия.

Една от водещите, Екатерина Березовская, попита Путин за неотдавнашния инцидент с британския миноносец Type 45 Defender, на три километра навътре в брега на Крим, който Русия смята за свои териториални води. „Не мислите ли, че светът в онзи момент беше на прага на Трета световна война?“, попита тя. „Първо, разбира се, това е провокация. Очевидно това е провокация“, отговори Путин, като я нарече „сложна“ и спомена участието не само на британски кораб, но и на американски разузнавателен самолет, за който се твърди, че е излетял от Гърция. „Очевидно беше, че разрушителят е влязъл и на първо място, преследвайки военни цели, опитвайки се да разкрие действията на нашите въоръжени сили за потушаване на подобни провокации с помощта на разузнавателен самолет“, коментира Путин.

Руският президент се оплака, че предполагаемата „провокация“ е организирана малко след срещата на върха в Женева с президента на САЩ Джо Байдън: „Въпросът е, защо беше необходимо да се извършва такава провокация? За какво се прави всичко това? За да се подчертае, че тези хора не уважават избора на кримчаните да се присъединят към Руската федерация? Има нещо, което те не признават? Добре, не го признавайте и занапред. Но защо са подобни провокации?“. Русия анексира Крим малко след събитията на площад „Майдан“ в Киев през 2014 г., но международната общност признава полуострова като част от Украйна.

Не желаейки да продължи напред, друга водеща Найля Аскер-Заде зададе последващ въпрос относно учението Sea Breeze между силите на НАТО и Украйна: „Може би НАТО ни дразни така? В края на краищата, текат и ученията Sea Breeze, вчера имаше холандска фрегата”. Путин отговори рязко: „Вие казахте, че светът е на ръба на световна война. Не, разбира се, че не e. Дори и да потопим този кораб, пак ще е трудно да си представим, че светът ще бъде на прага на трета световна война, защото тези, които правят това, знаят, че не могат да излязат победители от тази война. Това е много важно нещо”.

Има два начина да се тълкува това изключително изявление на Путин. Първо, това не би могло да бъде нищо повече от заплаха и предупреждение за по-нататъшно нахлуване от страна на НАТО и Украйна в обявените от Русия за нейни териториални води. Но ако отговорът бъде взет за чиста монета, тогава Путин очевидно вярва, че Лондон и НАТО не биха се решили на военен отговор, ако Черноморският флот не се беше ограничил до предупредителни изстрели и преследване, а бе решил да потопи британския кораб. Ако това е точно отражение на оценката на риска на Русия, тогава военните последици са огромни: Кремъл изглежда готов да предприеме превантивни удари срещу цели на НАТО в морските граници на Русия, като се предположи, че Западът не би искал инцидентът да ескалира в пълномащабен глобален конфликт. Путин докара тази идея до края, потвърждавайки дългогодишната си позиция, че разширяването на НАТО представлява реална заплаха за Русия: „Не мисля, че бихме се радвали на развитието на събитията, за които говорите, но ние поне знаем защо се борим: на нашата територия ние се борим за себе си, за нашето бъдеще. Не ние дойдохме при тях на хиляди километри, не влетяхме или не дойдохме по вода, а те се приближиха до нашите граници и нарушиха нашето териториално море. Това е съществен елемент в цялата тази картина“.