ЕК посочи два големи проблема в България: Отчетността на Гешев и прозрачността на медиите

Европейската комисия представи днес втория си годишен доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС.
За България комисията отбелязва, че властите са приели план за действие по досегашните препоръки. Запазват се предизвикателствата пред съдебната реформа, включително по отношение на отчетността на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), се посочва в предисловието на доклада, предаде БТА.

Отбелязва се, че от първия доклад миналата есен България е изготвила нов закон за отговорността на главния прокурор и неговите заместници, но той е бил отхвърлен от Конституционния съд. Допълва се, че промените във ВСС са били обвързани с неприети изменения в Конституцията. Посочва се, че Инспекторатът към ВСС продължава да работи с изтекли от април миналата година правомощия. Повишенията на съдии се извършват извън обикновената процедура на открит конкурс. Изостава цифровизацията на правосъдието, докато ефективността на административното правосъдие се повишава, добавя ЕК.

Отбелязва се, че нашата страна е приела нова стратегия за борба с корупцията до 2027 г., както и че остават значителни предизвикателства пред ефективността на мерките, свързани с почтеността на чиновниците, лобирането и защитата на източниците на сигнали за нарушения. Въпреки предприетите мерки, окончателните присъди за корупция на високо равнище остават малко, сочи оценката на комисията. ЕК продължава да се тревожи от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и отчита, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца. Комисията отбелязва, че промените в законодателството през преходни и заключителни разпоредби представлява заобикаляне на изискванията за оценка на въздействието от въвежданите правни изменения.

В съдържанието на раздела за България се посочва, че доверието в независимото българско правосъдие намалява, като според 31 на сто от "широката общественост" правосъдието е "справедливо или много добро". Липсата на съдебен надзор върху прокурорските решения да не се предприеме разследване (по данни за престъпления - бел. кор.) буди безпокойство, заявява ЕК. Цитирани са данни, според които представители на бизнеса оценяват равнището на корупция сред българските чиновници като високо. Отчита се спад с 20 на сто в броя на проверките, извършени от КПКОНПИ спрямо 2019 година. Миналата година бяха издадени 33 решения на Върховния касационен съд по дела за корупция, в 19 случая решенията бяха потвърдени, в осем случая бяха отменени и върнати за ново разглеждане, по четири дела решенията бяха изменени и по две от тях наказателното производство беше възобновено. ОЛАФ препоръча възстановяването на близо шест милиона евро след предполагаема злоупотреба с власт в българско министерство. Предстои да бъдат установени трайни резултати с окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище, допълва комисията.

Според ЕК са ограничени доказателствата за ефективност на мерките за почтеност на държавните и общинските служители. Закони има, но няма доказателства за тяхното прилагане, се посочва в доклада. Допълва се, че няма данни служителите в съдебната система да са подлагани на обучение за борба с корупцията. Липсата на законови правила за справедливо и прозрачно разпределение на държавния бюджет за медийна реклама все така буди безпокойство. Прозрачността в този случай остава проблем, добавя комисията. В някои случаи изглежда, че спрямо представителите на гражданското общество е оказван натиск чрез клевети и сплашване, се отбелязва в доклада.

Европейската комисия публикува доклада си за целия ЕС относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19. Като цяло докладът показва много положителни промени в държавите членки, включително във връзка с предприетите мерки в отговор на предизвикателствата, посочени в доклада за 2020 г. Въпреки това продължават да съществуват опасения, а в някои държави членки те се засилиха, например що се отнася до независимостта на съдебната власт и положението на медиите. В доклада също така се подчертава силната устойчивост на националните системи по време на пандемията от COVID-19. Тази пандемия също така показа значението на способността за поддържане на система на взаимозависимост и взаимоограничаване, която утвърждава върховенството на закона.

Годишният Доклад относно върховенството на закона е резултат от тесен диалог с националните органи и заинтересованите страни и обхваща всички държави членки по обективен и безпристрастен начин, като включва изследване на едни и същи въпроси. Качествената оценка, извършена от Комисията, поставя акцента върху значими развития след приемането на първия годишен Доклад относно върховенството на закона и осигурява съгласуван подход чрез прилагане на една и съща методика към всички държави членки, като в същото време отчита по пропорционален начин събитията. Обхватът и методиката на Доклада за 2021 г. са същите като при първия годишен Доклад относно върховенството на закона, приет през септември 2020 г.

Докладът е централен за механизма за върховенството на закона. Механизмът е ежегоден цикъл за насърчаване на върховенството на закона и за предотвратяване на появата на нови или задълбочаването на съществуващи проблеми в тази област. Целта е да се постави акцент върху подобряването на разбирането и осведомеността по въпроси и значими събития, както и да бъдат установени предизвикателствата в областта на върховенството на закона и да се помогне на държавите членки да намерят решения със сътрудничеството на Комисията и другите държави членки. Той също така позволява на държавите членки да обменят най-добри практики, да обсъждат помежду си и да се учат една от друга.

Целта на механизма е превантивна. Той е различен от другите елементи от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона и допълва, но не заменя основаните на Договорите механизми, чрез които ЕС реагира на по-сериозни проблеми, свързани с върховенството на закона в държавите членки. Тези инструменти включват производствата за установяване на нарушения и процедурата за защита на основополагащите ценности на Съюза по член 7 от Договора за Европейския съюз. Съществува и тясна връзка с политиките на ЕС за постигане на икономическо възстановяване: силни правосъдни системи, стабилна уредба за борба с корупцията и ясна и последователна система на законотворчество, защита на финансовите интереси на ЕС и устойчив растеж. Това е основен двигател за работата на инструментите на ЕС, които насърчават структурните реформи в държавите членки.