8 Октомври, 2021 20:11 5 919 22

Бях на 12, когато ме осакатиха

  • кения-
  • обрязване

Но и в Европа нараства броят на жените, които са засегнати от този варварски обичай - заради миграцията

Бях на 12, когато ме осакатиха - 1
Снимка: DW

Нтаилан Лолкоки е само на 12, когато я обрязват. Така повелява древна традиция в племето ѝ. Днес тя се бори срещу тази жестокост. Предотвратила е обрязването на племенничките си. И иска да помогне на много други деца.

Като дете Нтаилан Лолкоки играела със сестрите си в безкрайната шир на Северна Кения. Пазели овцете по време на паша, къпели се в близката река, а след здрачаване се връщали вкъщи. Имали са хубаво детство, казва тя. Но когато Лолкоки станала на 12 години, безгрижният живот приключил: по традиция в нейното племе на тази възраст момичетата трябвало да бъдат обрязани. Травмата от това осакатило не само тялото на момичето, но и нейната детска душа.

На всеки 11 секунди осакатяват по едно момиче

Това се случва на много други момичета. Всеки ден. Общо в 28 на Арабския полуостров, в Африка и в части от Азия се практикува гениталното осакатяване FGM (от английски: Female Genital Mutiliation). Манипулацията е известна още като обрязване при жените. Но и в Европа нараства броят на жените, които са засегнати от този варварски обичай - заради миграцията. В света живеят общо около 200 милиона обрязани жени.

В много култури обрязването символизира превръщането на момичето в жена. След това тя вече е "чиста" и годна за омъжване. Но все по-често този ритуал бива извършван и при пеленачетата - заради все по-строгото законодателство в тази област. Все пак едно ревящо бебе по-трудно се набива на очи от превиващо се от болки по-голямо дете.

В Кения, родината на Нтаилан Лолкоки, осакатяването на женските гениталии е забранено от 2011 година. Но там, подобно на много други африкански страни, обрязването продължава да се извършва - най-вече в селските райони. И обикновено това се прави без стерилни инструменти - само с ножове, бръсначи или парчета стъкло. Разбира се, без упойка.

По данни на Световната здравна организация (СЗО), около 25 процента от момичетата умират по време на самия ритуал или по-късно - от последиците от обрязването. Това е една жестока традиция, която оставя тежки травми у жените, които оцеляват, причинявайки им физически и психически страдания през целия им живот.

Срещу една вековна традиция

Днес Нтаилан Лолкоки живее и твори в Берлин. В своята битка срещу тази вековна традиция тя е написала приказка, с която иска да предпази много момичета и жени от тази ужасна съдба. В нея тя разказва за две племена, които живеят в мир и разбирателство помежду си. Когато принцесата на едното племе решава да се опълчи на старата традиция и избягва от собственото си обрязване, на помощ ѝ се притича принцът на другото племе, което отхвърля тази практика. И тогава между двете племена се поражда вражда.

Авторката се е спряла на този сюжет, защото той отразява действителността в Африка. Така например като дете тя си спомня как нейното племе замбуру е враждувало с племето туркана, защото в туркана не обрязвали момичетата.

Романът на Лолкоки носи белезите на автобиографична книга. Самата авторка не е успяла да предотврати собственото си обрязване, но пък травматичното преживяване от него при нея става повод първоначално да обърне гръб на родината и културата си. След като в Найроби се запознава с един британски войник, през 1980-те години тя заминава с него първо за Англия, а по-късно се преместват в Германия. Бракът им е неуспешен - основно заради това, че след обрязването Лолкоки губи изцяло връзката с тялото си. Клиторът ѝ е отстранен още в детска възраст и тя не е в състояние да изпитва сексуална наслада. А тази физическа безчувственост нарушава и емоционалното ѝ равновесие.

Помирение със собствената култура

Бракът се разпада, а Лолкоки се премества в Берлин, където започва работа като модел. Но отново не намира щастието. "Когато наближих двайсетте, изведнъж започнах да усещам, че в търсене на самата себе си и на смисъла на живота ми трябваше да се върна в Кения", пише тя в автобиографичната си книга "Крила за пеперудата". След това минават години, прекарани в постоянни пътувания между Кения и втората ѝ родина Берлин, преди Лолкоки да успее да се помири със собствената си култура.

"Мисля, че човек е силен, когато е свързан с културните си корени", казва тя по този повод. С подкрепата на кенийското посолство в Германия Лолкоки планира пътувания из цяла Кения за представяне на книгата си пред ученици в цялата страната. "Това нещо (обрязването) трябва да спре. То е дълбоко вкоренено в нашата култура. Но ако ние сега спрем да говорим за него, това би означавало, че болките, които съм преживяла аз и много други жени, са били напразни. За това трябва да се говори непрекъснато, отново и отново…"

"Кралството на ватету и зонгаланд" е втората книга на Нтаилан Лолкоки. В първата "Криле за пеперудата" тя описва открито страданията, причинени ѝ от обрязването, и как на почти 50 години най-накрая открива своята сексуалност. В една берлинска болница с помощта на специална техника лекарите успяват да възстановят клитора ѝ.

Но раните от преживяното все още не са зараснали. Прекалено дълго време тя е живяла в пълно отчуждение от собственото си тяло и собствената идентичност. "Не знам дали някога ще мога да се справя с това", казва тя за ДВ.

Нтаилан Лолкоки е успяла да предотврати обрязването на собствените си племеннички. И е решена да помогне и на още много други момичета.


Поставете оценка:
Оценка 3.7 от 15 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 бацето

    36 6 Отговор
    Да се обрежат ПКП и Деса от Дулово!
  • 2 как така

    7 23 Отговор
    Ако няма сирене отпред и жълто отзад какъв мъж съм
  • 3 Сатана

    29 3 Отговор
    Режат им клитора, но по този начин ги правят ходещ банкомат,разплождащ малки черни човечЕта като бройлер в птицеферма.
  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 ТЕ ДА СЕ МОЛЯТ

    26 6 Отговор
    ТАЗИ ТРАДИЦИЯ ДА НЕ ВЛЕЗНЕ В КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО😵
  • 6 Джамбаза

    25 6 Отговор
    В Кения афроамериканци ли живеят?

    Коментиран от #21

  • 7 МИСТЪР МОЛЛА

    6 5 Отговор

    До коментар #4 от "Последния Софиянец":

    БРАВО ШЕФЧЕ👌
  • 8 Меркел

    6 12 Отговор
    Този обичай го има и в България заради турците които по османско време правеха еничари и обрязвания и осакатявания на белите мъже, сега българските лгбти редовно ги скалпират турските лгбти родени в България

    Коментиран от #10

  • 9 Байдън

    11 5 Отговор
    Искаме мулти култи лгбти обрязано и осакатено американско общество, вслушайте се моя божествен глас и се ваксинирайте в името на еврейската върхушка управляваща САЩ и Света, да живее световното правителство и новия международен ден, добре дошли робе в Америка ще правим хареми с вас
  • 10 Меркел

    7 3 Отговор

    До коментар #8 от "Меркел":

    Кастрират и стерилизират е по правилно

    Коментиран от #11, #15

  • 11 Иван

    1 6 Отговор

    До коментар #10 от "Меркел":

    Аз съм такива ям, жена ми също, като гледам и комшиите си падат по такива
  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 ПАте Шественик

    20 1 Отговор
    Обрязването преди се е извършвало ритуално със счупена мида - символ на счупената невинност и очакваната дефлорация. При някои племена са пронизвали допълнително с шип от акация, нещо като днешния пиърсинг, за да може момичет да дкаже, че момичето е нямала друг след обрязването (иначе ще боде). Ама тея глупости са типични извращения - спомнете си жените с дългите вратове Падаунг...
  • 15 Деф

    20 3 Отговор

    До коментар #10 от "Меркел":

    Хубаво всички черни да ги кастрирват и стерилизират, ама Европа ги размножава и чак когато я превземат ще се сетя, ама ще е късно вече.
  • 16 Разлика

    1 3 Отговор

    До коментар #12 от "Форман":

    Преди му викаха Каиус Клей!
  • 17 Demonaz

    15 2 Отговор
    Каква новина! Вече ще спя спокойно като знам,че си осакавят половите органи афроафриканците. Като сглобят кола или нещо да свършат полезно за света тогава правете статия.
  • 18 Въпросът е

    9 3 Отговор
    Осакатени или осакатители идат насам ?
  • 19 Бил съм с няколко такива жени.

    22 3 Отговор
    Жени е неточна дума. Не знаех, че са обрязани. Първият път бях шокиран. Цяла вечер я карах да ми обяснева. Каза, че ако се наложи да изтърпи такава болка пак, ще се самоубие по най бруталният начин, но няма да позволи. Бях ужасен. Повръщаше ми се. После привикнах с времето. Но те вече не са жени. Те нямат нужда от секс. Стоят и те гледат както би те гледал труп. Като пластмасова кукла. Дори при фризьора усеща повече удоволствие докато и реже косата. За мен усещането е все едно, че нямат крака. Горките. Отвратителен ритуал. Режат всичко, което стърчи. Срамни устни, клитор.

    Коментиран от #22

  • 20 Hoho Boho

    7 1 Отговор
    Това, там са културни различия, но за Европа е недопустимо.
  • 21 нп Мустафа

    0 0 Отговор

    До коментар #6 от "Джамбаза":

    В кения живеят кеноафриканци.Така е по американските разбирания.Съобразявайте се да не ви пратим някой самолетоносач.
  • 22 гинеколог

    1 1 Отговор

    До коментар #19 от "Бил съм с няколко такива жени.":

    Бил си на сън.Обичаят е отвратителен и противоприроден,но няма тези последствия.Сексуалното удоволствие се инициира от клитора но се командва от мозъка.