Влак или самолет: кое е по-добре за климата?

Обичайно се казва, че полетите вредят на климата, а пътуването с влак - не. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене вредят, електромобилите - не. Но така ли е наистина? Да видим:

Самолет или влак? Двигател с вътрешно горене или електромобил? Кое е по-добре за климата? "Този въпрос не бива да се идеологизира, нито трябва към него да се подхожда емоционално", посочва информатикът Клаус Радермахер. Неговата препоръка е да се концентрираме върху числата, данните и фактите. "Физиката е точна наука, която не се вълнува от нашите чувства."

Цялостен баланс

Радермахер, който консултира фирми, държи на "цялостния анализ на комплексните системи". А какво има предвид - това се вижда от проучването, което е изготвил съвместно с Института за мобилност към швейцарския университет "Санкт Гален". При това не по поръчка, а по собствена инициатива.

В повечето случаи дискусията за вредите, нанасяни на климата, се занимава с вредните емисии, отделяни при пътуването с автомобил или със самолет, но това е грешен подход, смята Радермахер. Така се пренебрегва всичко това, което е необходимо, за да може изобщо да се пътува с кола или самолет: инфраструктурата. Експертът визира летищата, гарите или паркингите, но също така и пътната инфраструктура - улиците, автомагистралите, железопътните трасета, мостовете, тунелите.

А именно при изграждането на тази инфраструктура се отделят много емисии въглероден двуокис - които не се отчитат, когато се пресмята доколко се отразява на околната среда едно или друго превозно средство.

Тунелите и мостовете също вредят на климата

В своето проучване Радермахер показва, че емисиите, отделяни при изграждането на инфраструктурата, "са твърде гоеми, за да могат да бъдат игнорирани". Той базира тезата си на отделни примери, като например скоростната железопътна линия между Кьолн и Франкфурт. Експресните влакове изминават отсечката от 172 километра между двата града с до 300 км/ч, което съкращава времето за пътуване с един час. Но за да може да функционира отсечката, са били изградени 30 тунела и 18 моста.

"По мои изчисления при строителството на тези съоръжения са били отделени милиони тонове въглероден двуокис", посочва Радермахер. Затова трябва към обичайните емисии на влаковете да се добавят "между 50 и 100 процента". Радермахер признава, че неговите изчисления все пак не са подходящи за глобални оценки, защото величините са твърде променливи. "Съвсем различно е дали строиш експресна жп линия в Нидерландия, където няма планини, или пък някъде в Алпите."

Предизвикателствата на планирането

Не става дума и за това определени превозни средства да се забраняват или веднъж изградената инфраструктура да не се използва повече, изтъква Радермахер. Той би искал неговите изчисления да се приемат като предупреждение и при преценката за вредата върху климата да се взимат предвид и вредните емисии, които се отделянето при изграждането на инфраструктурата. "Ядрото на проучването е, че при бъдещото планиране, отнасящо се до транспортните трасета и средства, трябва да имаме много по-широк поглед и да обхващаме цялостната картина."

Това се отнася и за автомобилното движение, което според Радермахер категорично е "най-неефективната транспортна система" в Германия. Средно всеки автомобил стои по 23 часа на денонощие неизползван, а когато се движи, в него пътуват средно по 1,5 пътници. При това положение е "безсмислено" покупката на електромобили да се субсидира с пари на данъкоплатците. "В този случай само ще заменим рядко използваните автомобили с вътрешно горене със сериозно субсидирани и също толкова рядко използвани електромобили."

Надеждите на Радермахер за бъдещето се опират на възможното интелигентно обвързване на различните транспортни системи. Ако при автомобилите например се заложи на принципа на споделеното ползване, същата ефективност би могла да се постигне с наполовина по-малък брой превозни средства.

Полетите не са толкова вредни, колкото се смята

Радермахер посочва още, че на къси разстояния полетите наистина вредят на климата, но при дългите пътувания е точно обратното. "Все пак във въздуха няма нужда от никаква инфраструктура", казва експертът. Освен това самолетите са по-добре натоварени от автомобилите или влаковете. А и енергоемкото ускорение се извършва само веднъж, за разлика от автомобилите и влаковете, на които постоянно им се налага да спират и после пак да се устремяват напред.